-
-
Май настъпи моментът, в който да се види има ли го Левски като клуб, като отбор, като публика, като идея. Решението за връщането на феновете по стадионите дойде в най-подходящия ден, часове преди дербито с ЦСКА-София, на което сините са символичен домакин, тоест ще приберат приходите от билети. Десет хиляди лева да останат чисто, пак е нещо. Въпросът тук е дали привържениците на сините са готови просто да бъдат обикновени свидетели на случващото се, или могат да бъдат част от събитията.
В последно време немалка част от запалянковците бяха завладени от небивала апатия. Веднъж дори Живко Миланов върна лентата назад и каза, че след равен на „Герена“ не е могъл да си стигне до автомобила на паркинга, а сега напоследък след серия от загуби футболистите на Левски дори не са освирквани.
Утре на Националния стадион обаче вероятно ще бъде различно, защото чашата на търпение отдавна преля и в края на този крив сезон загуба от ЦСКА-София може да отприщи страстите и някой да си изпусне нервите. Гледаме какво става по света, какви са отношенията между крайните фенове и ръководствата на най-големите клубове и как ситуацията излиза извън контрол. Ясно е, че синята общност е широка палитра от настроения и нагласи. Една част смятат, че проблемите на клуба си имат имена и те са Живко Атанасов, Файсал Рерас и други такива. Друга част смятат, че Славиша Стоянович е виновен за всичко, защото не може да си нареди отбора, а трети гледат нависоко към отровното трио Сираков-Папазов-Колев. Четвърти смятат, че тежкото финансово наследство е причина за това състояние на клуба, а истината е, че утре всеки желаещ може да си крещи каквото си иска по адрес на когото си иска. Хубаво е да се задават въпроси, да има чуваемост, защото както и да свърши дербито, в неделя вечерта пак ще се стъмни, в понеделник пак ще съмне, но важно е дали въпросите ще намерят някакви отговори.
Желю Станков/ „Тема спорт“
