-
-
Капитанът на мъжкия ни национален тим по волейбол Цветан Соколов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.
България винаги е раждала големи таланти в този спорт, които в последствие се превръщат в световни суперзвезди.
Такъв е и Соколов. Той е лидер на представителния ни отбор, а през изминалия сезон направи фурор в Русия с клубния си тим Динамо (Москва). Местните медии го нарекоха “нападател-убиец” и го сравниха с головата машина на футболния Байерн (Мюнхен) Роберт Левандовски.
А кампанията за Соколов бе повече от успешна – постигна требъл, като ликува с титлата и купата на Русия, както и с трофея в турнира на CEV. И докато прекрасните емоции и еуфорията лека-полека отминават, идва време за ново предизвикателство.
През следващата седмица капитанът ще се присъедини към съотборниците си в националния тим, които вече водят подготовка за участието си в Лигата на нациите. Надпреварата стартира в края на май в италианския град Римини.
– Добър ден на волейболния ни ас Цветан Соколов! Щастливи сме, че уважи поканата ни за интервю! Цецо, какво е чувството да триумфираш на три фронта – шампион и носител на купата на Русия, както и на купата на CEV?
– Здравейте! Чувството наистина е страхотно, понеже както още миналата година казах, отидох в Русия, за да спечеля титлата. Тази година се сбъдна това, което исках да постигна в кариерата ми. Спечелихме шампионата в Русия, което беше най-важното реално за нашите цели в клуба, но разбира се спечелването и на купата на Русия, и на CEV Къп, беше една страхотна емоция. Никога досега не бях играл CEV Къпи и си признавам, че беше много готино, много добре се чувствахме абсолютно всички. Всички казват, че беше много по-различна купа за тях, защото в предишните турнири, когато се е играла CEV Къп, винаги е бил някакъв финал, в който се е знаело кой ще победи. А сега играхме финалиста на купата на Русия срещу финалиста на другата страна. Аз лично бях много щастлив от факта, че успяхме да преборим за втори път Зенит (Санкт Петербург). Доста приятно наистина се чувствах, защото атмосферата беше страхотна. Имаше право на 70% зрители, играхме в една зала, която ако не се лъжа, беше за 7 хиляди души. Имаше около 3-4 хиляди хора и просто беше страхотно да усетиш пак тази атмосфера, чувството да играеш отново пред зрители. Гледам в България мачове от първенството и всичко е на закрити врати. Наистина емоцията е абсолютно различна. Другото е, че всеки един спортист иска да покаже на всички, че може. Да играеш пред публика, особено пред феновете ти, те стимулира да даваш повече и повече от себе си. Да играеш пред празни трибуни малко или много не ти дава тази възможност да покажеш максимума. Така че наистина чувството беше страхотно. Тази година направихме три от три – играхме в три турнира, спечелихме ги и трите. Просто целият клуб е много щастлив, както и всички състезатели.
– Това е най-успешният сезон в кариерата ти досега, нали?
– Един от най-успешните бих казал. Ако гледаме от гледна точка на това, че играх три финала и трите ги спечелих, да.
– Спомням си, че при предишното ни интервю имаше три финала и трите ги загуби.
– Грешка – имах осем финала и осемте ги загубих! Следващия сезон загубих пет от пет. Да, бих казал, че е най-силната от гледна точка на проценти като победи на финали. Но имам и други години, които бяха доста добри. Особено първата година, когато спечелихме Шампионска лига с Тренто. Да се надяваме, че това ще го направим и с Динамо (Москва)!
– С какво новият ти клуб Динамо (Москва) превъзхождаше съперниците през сезона, който приключи?
– Първо си мисля, че това е с желанието всеки един състезател да се докаже, защото много от момчетата от отбора са млади и в момента те искат да се покажат в Русия, да се докажат, че може да се разчита на тях, че могат да играят на доста високо ниво, защото в последните години Динамо винаги беше близо, но не печелеше. Тази година просто стимулът, работата по време на тренировки, системна игра, абсолютно целият клуб даваше страшно много от себе си по време на тренировка. Всички сме професионалисти и имахме една обща цел. Всички се стремяхме към нея, а това е най-важното – в един отбор да имаш обща цел и да търсиш на всеки един да помогнеш. Това, с което лично според мен отборът се различаваше бе, че всеки един помагаше на другия, дори в най-трудните моменти всички бяхме заедно като един играч. Успяхме да направим страхотен колектив. За мен в един отборен спорт това е може би по-важно, отколкото един индивидуален състезател.
– Миналата година бе част от един от най-класните отбори в света – Зенит (Казан). Каква е разликата между Зенит и Динамо?
– Разликата е огромна. Зенит е отбор, който е спечелил абсолютно всичко в световния волейбол, защото спечелиха и световното клубно първенство. Всички познават самите играчи, повечето са олимпийски шампиони. Всички чужденци, аз и Ървин Нгапет бяхме там, винаги се търси най-доброто. Направи се страшно голям проблем, когато не успяхме да направим нищо в Шампионска лига, но реално ние имахме един добър сезон, защото спечелихме купата на Русия, бяхме втори в класирането, имахме лека спънка и не можахме да станем първи, но лично според мен тогава имахме един период, в който да се подготвим добре и финалната шестица щеше да бъде много различна. Тогава щяхте да видите едно лице на Зенит как играе по съвсем различен начин. Въпросът е, че беше един голям експеримент за отбора, за клуба също да поставят Максим Михайлов на поста посрещач. Трябваше малко време на този отбор да се сработи. Но разликата е може би един експеримент. В тази година с Динамо нямаше експерименти, всеки един си играеше на своя пост и селекцията, която беше направена през лятото, както виждате е доста добра и правилна.
– Чувстваш ли се уморен от успехите през сезона, от всички емоции, които преживя?
– Емоционално се чувствам много добре, дори бих казал гладен за още победи и трофеи! Физически съм доста изморен, да. Първенството в Русия ти дава да играеш по съвсем различен начин, обаче физически наистина те убива, защото има страшно много полети, играеш почти винаги с някаква часова разлика. Доста трудно се свиква, особено когато има разлика в часовете от около пет часа. Все едно си станал и веднага трябва да играеш. А и в повечето случаи са важни мачове. Например както е Кузбас, Новосибирск, Красноярск. Има много отбори, които са много силни, отиваш при тях и малко или много рискуваш страшно много. Дори и да си първи в класирането, отивайки там е тегаво. Реално аз се чувствам много щастлив емоционално, страшно доволен, но наистина все още имам желание да печеля.
– Започваш подготовка с националния отбор – ще успееш ли да се възстановиш от този тежък шампионат, който изкара в Русия?
– Мисля си, че никой не те пита това нещо, така че възстановен-невъзстановен, аз имам желание да играя за националния отбор и винаги съм го имал. За жалост, се получи няколко пъти така че трябваше да взема решение дали да продължа да играя волейбол или да спра. И взех решението просто да пропусна националния отбор и да си направя операция. Сега съм тук здрав, да чукна на дърво. Наистина имам желание да играя за националния отбор на България, защото за мен този национален тим е със страшно голям потенциал и наистина страшно много се надявам да го покажем.
– Какво се промени у теб, след като стана капитан на „лъвовете“?
– Реално не се е променило нищо в мен като човек като отношение. Тази лента ми дава повече и повече отговорност, която ме кара да се влагам все повече и повече по време на тренировките, за да се опитам да помагам повече по време на мач на отбора. Бих казал, че нищо не се е променило, а ме е мотивирало.
– Как преминава преходът от едно поколение към друго и оптимист ли си за представянето ни на големи форуми?
– Един преход винаги е труден, ти го знаеш. Така че ще има трудни моменти, ще има спадове в играта, ще има спадове в много мачове може би, надявам се да не е така. Но ние трябва да го изтърпим този момент, защото наистина е вече време. Идва ново поколение, нови перспективни състезатели, така че за мен лично на тези хора трябва да се дава възможност да израстват и особено да играят в мачове на международно ниво, защото по този начин наистина се става състезател.
– А и те виждат.
– Да, това също. Всички казват, че националният отбор е витрина.
– Играл си с много от звездите ни, сега ти самият си топ играч и си един от най-опитните. Спомняш ли си какво ти казаха някои от националите, когато за първи път попадна в отбора?
– Мартин Стоев беше треньор, бяхме на европейска квалификация в Португалия. Тогава направих дебют точно срещу Португалия, ако не се лъжа. И първата топка я забих в антената, като „четворка“ влязох тогава – посрещач. Всички изпаднаха в смях, а аз станах червен като домат. Но най-важният първи мач, който изиграх, беше 2009 г. срещу САЩ в Америка за Световната лига. Много добре си спомням, че ми вдигнаха една висока топка, ударих я с пръст и тя падна от другата страна. Спомням си и един коментар: „От страх чудеса стават!“ Всички бяха много добре предразположени, винаги ми помагаха в абсолютно всичко, никога не съм имал проблеми с комуникацията към нито един. Наистина във всеки един момент те бяха до мен и ми помагаха, за което страшно много им благодаря! Както каза, бях до най-големите звезди в България, а аз бях мъничък, все още прохождащ. Винаги ми казваха какво трябва да правя, даваха ми всякакви напътствия и наистина съм страшно благодарен! Може би без тези напътствия, нямаше да стигна дотук.
– Спечелил си страшно много титли и купи с клубните си отбори. Кое обаче ти се изплъзва с националния тим? Кое отличие искаш да спечелиш, за да попълни витрината ти, за да не стои малко празна откъм националния отбор?
– Да, наистина бих искал страшно много да спечеля титла на първо място с националния отбор. Ако трябва да избирам, бих казал световно първенство.
– Кой е най-тежкият ти момент от началото на кариерата ти досега в националния отбор?
– След операцията се опитах за квалификацията за олимпиадата 2016 г. Прибрах се в България за лагера, все още не бях почнал дори да тренирам, както трябва с клубния отбор, тогава бях в Халкбанк. Спомням си, че по време на тренировката на свободна атака забих една топка и скъсах мускул под лопатката, което ме изкара извън игра за още два месеца. Най-трудният момент бих казал, че е когато ги гледах по телевизора. Когато знаеш, че би могъл да бъдеш там и да дадеш някаква помощ. Това може би са най-трудните моменти.
– Кой ти помага в тези трудни моменти?
– Семейството ми. Съпругата ми, децата ми, които са до мен във всеки един момент. В най-трудните моменти те са до мен.
– Кога разбра, че си един от най-добрите волейболисти на твоя пост в света? Как гледаш на популярността, която имаш?
– Аз все още не се имам за такъв. За мен лично винаги трябва да искаш да подобряваш всеки един елемент в себе си и в играта си. Ако някой си мисли, че е най-добрият, мога само да го поздравя. Аз не смятам, че съм един от най-добрите, но се старая да бъда там. Искам с всеки един ден да ставам все по-добър, старая се да тренирам все повече и повече, да научавам нещо ново, защото докато си жив се учиш.
– Има ли съотборник от когото зависи твоята игра?
– Има – разпределителят, разбира се.
– Колко е важен синхронът между теб и него? Имало ли е моменти, когато не се получава и почваш да търсиш вината в себе си, в него – това как ти се отразява?
– Ще кажа една реплика на един мой треньор в България. Той ми каза: „Лоша топка няма, има лош нападател.“ Оттогава съм го запомнил и никога не съм търсил вина в разпределител, а винаги в себе си, защото ако търсим вина във всеки един, реално той може да търси вина в посрещача, че не му е посрещната добре. Всеки един се старае да оправи грешката на другия – това е волейболът реално. Например при лошо посрещане, разпределителят се старае да оправи грешката на посрещането. Например, ако той я вдигне лошо, нападателят се старае да оправи грешката на разпределителя. Всичко е свързано, всеки зависи от другия. Досега съм имал щастието да играя с едни от най-добрите разпределители в света и не съм имал проблеми с тях.
– Успехите ти с Динамо (Москва) накараха ли те да мислиш по-малко за COVID-19?
– Нека да кажем, че в Русия COVID-19 е много малко споменаван, не е като в България. Но смея да твърдя, че там много се спазват всякакви мерки. Например всеки е длъжен да влиза в заведение с маска, а вътре съвсем спокойно си я сваляш. Всичко е отворено, всичко работи, животът си тече, кипи и наистина страшно малко се говори за COVID-19. Въпросът е, че всеки, който има желание да се ваксинира, се ваксинира.
– А остана ли ти повече време за близнаците Никола и Виктор?
– И да, и не, защото страшно много пътувах, отделно имаше визови проблеми. Те дойдоха при мен след квалификациите за европейското. Преди това нямаше възможност да бъдат при мен. Имаше един период, в който аз също боледувах от COVID. Изкарах 30 дни със симптоми и температура. Бих казал, че тежко го изкарах. След това трябваше да наваксваме с мачове. За един месец имахме 12 мача. Наистина е убийство да играеш през три дни, много е трудно, особено с пътуванията в Русия. За жалост, имам малко време да прекарвам с тях, но се старая всяка свободна минута да бъда със семейството ми.
– С кое най-трудно свикна фамилията ти в Русия?
– Може би със студа, дори имаше периоди, когато в Москва стигаше до минус 20 градуса. Трудно за свикването може би от гледна точка на периода, който прекарахме, само три месеца изкарахме. Доста бързо мина, доста мачове имаше. Москва е град, който когато имаш време да го обиколиш, мисля, че и месец няма да ти стигне. Прекарахме времето, когато имаме възможност, да разгледаме нещо. Мисля, че доста добре се вписахме.
– Можеш ли изобщо да не мислиш за волейбол?
– В повечето случаи, не. Има моменти, в които наистина просто се изключвам и предпочитам да не мисля за волейбол, защото има период, в който просто трябва да разтовариш. Има моменти, в които трябва да спреш да го мислиш, защото просто нещата се затлачват и се получават грешки. Дори и когато тренираме, дори и когато сме в сезона, дори и един ден да не мислиш, пак е добре. Свежата глава доста по-добре мисли, така че се старая да има такива моменти за мен и се чувствам добре.
– Защо обичаш да релаксираш във Варна? Какво ти харесва в морската ни столица?
– Първо аз съм прекарал много време във Варна, от 2007 г. съм бил на лагери тук. Отделно срещнах любовта на живота си тук. Харесва ми, защото Варна е наистина един страхотен град, уникален град. Дава ти едно спокойствие, което аз лично търся, защото постоянно съм ангажиран, наляво-надясно ходя и като съм тук малко спирам да мисля за тези ангажименти и наистина си почивам съвсем спокойно. Имаме много приятели тук, виждаме се, почиваме си. За мен Варна е доста специално място.
– Замислял ли си се какво ще правиш след края на твоята кариера?
– Реално, не.
– Тогава как ти дойде идеята да си направиш собствен бранд?
– Идеята дойде малко ей така. Наистина ми е писнало постоянно да ходя да си търся дрехи и да няма мой размер. Отделно материята, която в повечето случаи се предлага, не е окей. Аз имам алергия към различните материи и както си седяхме, решихме да пробваме. Например искам да си направя десет тениски, които са си само за мен, да си избера материя и отидохме в една фирма, направих ги по-дълги, по-вталени малко, защото в повечето случаи или са много широки, или са много къси. Така си направих няколко тениски и след това се запали един интерес от доста мои колеги в национала, отделно и в другите национали. И решихме със съпругата ми да пробваме. Много държах абсолютно всичко да бъде българско производство. Наистина всеки един дизайн е дело на български артисти, художници и архитекти. С всичко, което правим, искаме да покажем на света, че в България има страшно хубави неща, които наистина трябва да бъдат оценени. Стараем се да даваме път на българските фирми, защото особено в момента в този тежък период, трябва да покажем на всички, че наистина вярваме в себе си, в България, в българското производство. Ние вярваме в тях и сме заложили само на тях!
– Предполагам знаеш, че Христо Стоичков също има свой бранд.
– Да, забелязах. Вече сме колеги.
– Обичаш ли да гледаш друг спорт?
– Шампионска лига по футбол от време на време.
– Не можа да станеш футболист.
– Опитвах се, но ми казаха, че е по-добре да се пренасоча към някакъв друг вид спорт. Прави са били, благодаря им, за което!
– Коя е най-хубавата ти снимка в профила ти в „Инстаграм“?
– Семейна снимка е 100%, защото за мен наистина семейството е нещо, което те допълва. Те ти дават едно спокойствие, сигурност в себе си, така че 100% някоя снимка, на която съм със съпругата ми и с децата ми.
– Какво означава за теб щастието?
– Щастието за мен е всички близки да са до теб, всички близки да са здрави, да са щастливи. Аз лично съм много щастлив, когато се прибера вкъщи и видя, че съпругата ми е в добро настроение, че децата ми са здрави – за мен това е щастие. Не вярвам, че щастието е нещо материално. За мен всичко това е да се чувстваш спокоен, че всичко около теб е наред. По-хубаво щастие от това семейството ти да е здраво, щастливо, спокойно, да не мисли за някакви проблеми, мисля, че няма.
