-
-
0 0 0 4 17
„Ще ми бъде доста интересно, ако сега наш репортер, с микрофон в ръка, има възможност да слезе на терена и да интервюира българските футболисти – за какво са излезли в този двубой, с какви мисли, с какво настроение, с каква задача, какви отговори ще му дадат. От това, което досега ни показват, от тази дефанзивна игра, това бавно темпо, без никакъв конструктивен дух, личи, че са излезли само за минимална загуба. Само за минимална загуба, иначе е необяснимо“. Това е част от тирадата на Николай Колев в края на мача Аржентина – България, излъчен пряко по Българска телевизия на 10 юни 1986 г.
Мичмана продължава с критиките и на осминафинала срещу домакините, загубен от нашите с 0:2. Напускаме Мексико’86, без да оставим значима следа и най-важното: първата ни победа на световни финали продължава да бъде загоряла илюзия в тенджерата с мечти на котлона на реалността. Острите думи на коментатора обаче не се харесват на някои големци в България. От София пристига императив: Мичмана далеч от микрофона за финалния мач на световното. Всъщност тогава мнозина определят представянето ни за разочароващо. Твърди го дори селекционерът Иван Вуцов на пресконференцията след загубата от мексиканците.
„Все още не сме отбелязали победа на световно първенство, защото това ни са възможностите. Имахме голямо желание да победим Южна Корея и можехме да я победим, но пропуснахме този шанс. Считам, че от четирите мача, играни тук, най-сполучлив бе този с Мексико. Не смятам, че се представихме достойно. Играта ни дълбоко не ме удовлетворява. Не дойдохме да станем световни шампиони, но трябваше да се представим много по-добре. За съжаление, повтарям, играхме слабо. Дали ще последвам примера на колегата от Унгария Мезей, който каза, че повече няма да се занимава с националния отбор? Горе-долу“, казва Вуцата минути след отпадането ни. На другия ден в българския печат излиза анализ, озаглавен: „Българското участие – едно голямо разочарование“. Докато нашите товарят куфарите си на самолета, Мундиал’86 навлиза в заключителния си етап.
Между другото полуфиналът между Аржентина и Белгия не е даван пряко у нас. В 21:00 часа на 30 юни 1986-а картината на Българска телевизия включва пряко финала от „Ацтека“ между „гаучосите“ и ФРГ. „3:2! Ритмите на „Компарсита“ заглушиха марша“. Това е заглавието в „Народен спорт“ след битката за световната титла. Любопитно е, че след време почти никой не си спомня за отстраняването на Николай Колев от финалния мач.
Четири години след Мексико’86 Мичмана споделя в интервю: „По-трудно е да се коментира, когато участва нашият отбор, а това е било вече пет пъти. Всеки иска да знае причините за неуспеха му, както е било досега, нерядко за него изкарват виновни дори нас – телевизионните коментатори. А ние трябва да реагираме мигновено, без да чакаме обсъждания, анализи, пленуми, решения. Прав или крив съм бил, не зная, но така постъпих в Мексико и… пристигна забрана от нечии фактори от София да коментирам финалния мач на Мундиал’86. Въпреки всичко, винаги много съм се радвал на участието на българските футболисти на финалите, със своите коментари никога не съм имал проблеми с футболисти и треньори. Ние се уважавахме взаимно, въпреки някои закономерни собствени виждания и дори разногласия. Проблемите идваха от ръководителите на футбола, от тези над тях“.
Кой обаче аджеба коментира финала между Аржентина на Марадона и ФРГ на Румениге? Събирайки информация за днешния разказ, стигнах почти до задънена улица в търсенето на отговор на този въпрос. В интерес на истината без него нямаше дори да започна да пиша материала. В крайна сметка обаче, след разговори с кого ли не, в т.ч. с доайена на коментаторите Стефан Янев, стана ясно: Никола Ексеров сменя Николай Колев зад микрофона на „Естадио Ацтека“.
Точно 10 години след патилата на Мичмана, проблеми има и наследникът му в Канал 1 Петър Василев. Само че случаят е различен спрямо мексиканския. В средата на 90-те години Петела е топкоментатор на националната телевизия, заради което са му поверени финалите в Шампионската лига и мачовете на националния отбор. През лятото на 1996 г. започват европейските финали в Англия. Цяла България вярва, че тимът на Димитър Пенев има сили да спечели титлата. Самочувствие не липсва и на футболистите ни, много от които са категорични – бронзът от САЩ’94 ще бъде последван от медал на Евро’96.
За Лийдс и Нюкасъл, където играем с Испания, Румъния и Франция, е командирован Петър Василев, който ще коментира изявите на Пеневата чета. Към него е прикрепен емблематичният режисьор от РТВЦ Варна Димитър Димитров – Испанеца, който трябва да направи филм за европейското. Уви, напускаме шампионата много по-рано от очакваното, а в България куцо, кьораво и сакато точат сатъра за главата на Любослав Пенев. Централният ни нападател се намира в слаба форма и си вкарва автогол срещу французите. За капак точно срещу „петлите“ чичо му Димитър го оставя на терена през всички 90 минути.
Отпадаме и у нас всичко живо плюе и съска. В тази трудна ситуация Петела е дипломатичен зад микрофона на „Сейнт Джеймсис Парк“: „Българите с много добри впечатления, със самочувствие ще трябва да напуснат Англия. Едва ли можем да се сърдим на това невероятно талантливо поколение наши футболисти, те ни дариха с толкова много радост, че сега всяка груба дума, всяка критика, може да бъда приета особено болезнено. Фактът е един – нашите играчи оставиха ярка диря и на десетите европейски футболни финали“.
Словото на Василев обаче не е прието добре и куриозно журналистът е отзован от Острова. Не бил хулил националите. Звучи като майтап, но коментаторът наистина остава извън борда на Евро’96 заради умерения си тон. На експресна среща на летището в Лондон Петела предава на Борис Касабов билета си за четвъртфинала между Франция и Холандия и потегля за София. Отпътуването му води до промени в предварителния план на коментаторите. По програма Борис Касабов трябва да „хване“ всички оставащи мачове на „Уембли“, но сега е командирован в Ливърпул и Манчестър, за да замести колегата си. Мястото му в Лондон пък е заето от Андрей Аспарухов, който коментира сам култовия полуфинал между Англия и Германия. Получава се един от най-паметните двубои на 90-те години, но това вече е друга история.
Източник – Спортал
Ребрика – От скрина
