-
-
Кандидатът за президент на БФС Димитър Бербатов продължава със своята обиколка из България и срещите си с клубовете в страната. След тази в Стара Загора, Бербо се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт“ по най-наболелите футболни теми. Той сподели и мнението си за националния отбор, както и се върна към отказа си от него преди 11 години.
Г-н Бербатов, какво показва анализът ви дотук, склонни ли са клубовете у нас на промяна?
-Да, по-голямата част от тях са готови за промяна. Но има и такива, които се страхуват. Въпреки че аз не мога да си обясня от какво е продиктуван този страх. Страхуват се може би, защото им се дават топки, мрежи, конуси и други подобни. Но аз се надявам клубовете да разберат, че това е един вид модерно робство. То ги държи в зависимост, за да могат впоследствие те да гласуват за определен кандидат. Аз се надявам, че клубовете ще погледнат по-широката картина и ще разберат, че топките, които получават, могат да се заменят с финансиране, с което те да подобрят школата, инфраструктурата и издръжката си.
Кой беше личният ви мотив да се кандидатирате за шеф на БФС?
– По един или друг начин времето за промяна дойде. Вече минаха две-три години, откакто прекратих състезателна си кариера. Виждам и усещам, че сега е моментът да се кандидатирам за шеф на БФС. Аз обаче сам не мога да направя нищо. Затова се обединихме хора от бизнеса, футбола и администрацията и с това обединение заявяваме желанието си за тази промяна. Надявам се, че повечето клубове също искат тази промяна. Трябва да знаят, че силата е в тях и ако те не гласуват за промяната, то тогава смисъл няма. Важното е да се направи конгрес и ние държим той да е на 21 септември.
Толкова ли е страшно и тъмно дъното на футбола ни?
– Ами къде сме в момента, та да сме положително настроени. Говоря не само за резултатите. Нека видим още базата, детско-юношеския футбол, масовия и ученическия спорт, юношеските, националните гарнитури и всички първенства на отделните нива. Нещата, които се случват във футбола ни, в момента са страшни. Или ако не са страшни, то са тъжни.
Не ви ли притеснява липсата на диалог за промяна между отделните кандидати за шеф на БФС, а без него реформите във футбола ни са невъзможни…
– Между отделните кандидати за шеф на БФС няма диалог. Има само нападки. А в крайна сметка това е една надпревара, в която или печелиш, или губиш. Като футболист съм печелил и губил много мачове. И двете чувства са ми достатъчно добре познати. В случая с шефската надпревара в БФС властта е в клубовете. Те ще решат кой ще спечели. Аз ще дам всичко от себе си и вече го правя. Но накрая клубовете ще решат на кого да дадат доверието си. Диалог в надпреварата за президент на БФС може да има, когато се спре с личните нападки и обиди.
Как гледате на моментното представяне на националния отбор?
– Без добър детско-юношески футбол, без добри методисти, каквито нямаме, и без всичко изброено вече от мен накуп няма как да имаме силен национален отбор. Гледах последната проверка на трикольорите срещу Франция. Резултатът малко заблуждава. Последните два гола на домакините паднаха в заключителните минути, а и отборът на Франция притежава по-голяма класа.
Какво ще отговорите на тези, които казват, че ви липсва управленски опит?
– Съдейки по това, което съм чел, Илън Мъск и Майкъл Бърк също нямат опит. Екипите им ги правят това, което са. Също и техните идеи и виждания. И за мен екипът е много важен. Само чрез него мога да реализирам замислите си, а негативите ще си поемам сам. На тези, които казват, че нямам опит, отговарям, че вече 12 години ръководя фондация. В нея трупам опит. Безчет са събитията, на които фондацията е дала живот. В тях са били организирани и ангажирани много хора. Завършил съм спортен мениджмънт, а проверявал ли е някой какво са завършили опонентите ми…
Защо навремето отказахте да играете за националния отбор? Несъгласие с политиката на шефовете на БФС по онова време ли ви доведе до това решение?
– Като цяло да. Още тогава не ми харесваше начинът, по който се развива футболът ни. Мисля, че недъзите, които съм видял аз тогава, ги виждат хората сега. Заради тях футболът ни е на дъното. Някои мислят, че съм предал България. Но аз се отказах заради нуждата от промяна, това бе моят сигнал, че нещата не са наред. Много хора го разчетоха правилно, но някои не го разбраха или се правят, че не го разбират. Отказа се и предишният капитан на националния отбор Ивелин Попов. Правили са го и други футболисти преди. Списъкът на отказалите се от националния отбор знакови фигури ще продължи и в бъдеще, ако във футбола ни няма промяна. Моето време на терена отдавна свърши, сега наред е следващото предизвикателство.
Ще се роди ли скоро новият Бербатов?
– Новите Стоичков или Бербатов сигурно ритат някъде по областните групи. Трябва само някой да им обърне внимание. Да ги подкрепи, да им каже някоя добра дума. За успех във футбола е нужен и характер. Някой трябва да помогне на талантите да доизградят характерите си. Но и всеки един състезател първо сам трябва да си помогне. Кариерата ми на футболист е най-добрият пример за всичко, казано от мен. Градих своя характер след загубата на ЦСКА от Левски на „Герена“. Тогава всички ме нападаха. Впоследствие изградих характера си и стигнах някъде. Това обаче е дълъг процес. Ако младият футболист няма личната амбиция да успее, нищо няма да се получи. Повтарям, че ключова за успеха е личната мотивация. Таланти имаме и те далеч не са само във футбола. Децата обаче прекарват по-голяма част от времето извън семейството. Ако те са в лоша среда, която ги бута в грешната посока, може и да не постигнат мечтаното. Силата е в характерите на децата и в тяхната възможност да устоят и да взимат правилните решения по пътя към успеха.
И накрая, фаворитът ви за европейското първенство? Играл сте в Англия, Германия и Франция, които винаги са сред замесените в битката за отличията…
– Не мога да не кажа Англия. Играл съм там дълги години. Англичаните имат добри футболисти. За тях ще е важно да успеят да направят силна сплав. Във Франция играх само сезон и половина, макар че пазя отлични впечатления от Монако. В Германия изкарах почти пет години и оттам започна моето голямо пътуване. Там станах и мъж. Сантиментът ми към Англия е по-голям от този към Германия. Искам да гледаме атрактивен футбол.
А кога ще видим България на голям форум?
– Надявам се да е скоро.
