-
-
В Левски уж всичко ще бъде наред, но трансферните новини на този етап са по-скучни от ежедневните бюлетини за нивото на река Дунав от миналото. Все нещо се чака и нищо не идва. Към момента на „Герена“ се завърнаха юношите Христофор Хубчев и Томислав Папазов с очакванията за нов шанс за изява със синята фланелка. И би трябвало именно това да се случи, вместо да се поемат безсмислени ходове като този от миналото лято с Тома Даске, а през зимата с Файсал Рерас. Със сигурност „сините“ ще спечелят повече, ако Хубчев и Папазов направят добър сезон, а не да спасяват кариерите на анонимни безработни чужденци. Живко Миланов обеща да не го прави. Дано удържи на думата си.
И на този фон завръщането на Николай Михайлов си е направо чутовна новина. Не че не се очакваше, биха казали мнозина. Просто и на малките деца бе ясно, че в момента футболист номер 1 на България за 2011 година има визитка само за… Левски. Никъде, ама никъде другаде в света не биха му подали ръка в този момент. Просто от доста време насам Михайлов прилича на всичко друго, но не и на професионален спортист. Колкото и усилия да хвърля. Иначе в малкото мачове, които записа през пролетта, няма сериозни забележки към него. Направи каквото можеше. Но след интервютата, които даде, мнозина очакваха, че вратите на „Герена“ ще се затворят трайно за него. Поне докато Наско Сираков е отговорен фактор. В други времена именно това би се случило, но не и в тези. Сега нито Сираков е онзи Сираков, нито Левски може с лека ръка да се отказва от футболисти, след като към Перловската река не потекоха милионите на Джоузеф Диксън. Затова завръщането на Николай Михайлов изглежда повече ход на безсилие на двете страни – играч и клуб. А не брак по сметка, както им се е искало да бъде на тях.
Впрочем нещата могат и да се променят. Това ще стане, ако Ники наистина е осъзнал, че му предстои последната битка за спасяване на кариерата. А по-важното е да бъде наистина капитан и лидер, който да дърпа останалите напред. Той е на 33 години и влиза в златната възраст за вратарите. Времето, когато спасяваш топката само с поглед и си стена пред нападателите. Детинското държане и тинейджърските нацупвания трябва да отидат някъде далеч в миналото. Е, хубаво ще бъде и Левски малко да заприлича на клуб, какъвто подобава на историята и името му. И настина да се осигурят един-двама играчи, които наистина ще помогнат на отбора да не се превръща в боксова круша. Нито един от тези, които останаха, не заслужава да бъде жертван. При това залудо, колкото и да обича Левски.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
