-
-
В последните години текучеството в Левски е огромно и това е една от причините както за слабото представяне на отбора, така и за натрупаните дългове. Сякаш по правило част от привличаните чужденци се оказват трансферни разочарования, но си тръгват от „Герена“ с неустойки. Други пък разтрогват заради неполучени суми. Така бе и през изминалата година. „Тема Спорт“ представи как се справят част от играчите, които напуснаха клуба през последните 12 месеца.
Нуно РЕЙШ (30 г.)
Универсалният португалец скъса договора си с Левски при първия локаун заради пандемията от коронавирус. След това дълго време не успяваше да си намери отбор. Тази пролет Рейш, който успешно се справя като дефанзивен халф и централен защитник, предприе странна крачка – прие предложението на австралийския Мелбърн Сити. Да смени континентите обаче се оказа добър ход за Рейш. След необходимата аклиматизация той се превърна в несменяем титуляр в тима си и записа 20 шампионатни мача, като в 15 от тях бе в стартовата единайсеторка. Прави впечатление, че Нуно е подобрил дисциплината си – у нас, а и преди да дойде тук, постоянно получаваше картони и бе гонен, а в новия тим си заработи едва два жълти. Той помогна на Мелбърн Сити да спечели титлата, като игра 90 минути във финала срещу Сидни, спечелен с 3:1.
Милан МИЯТОВИЧ (33 г.)
Милан Миятович напусна Левски преди едно лято. Черногорският вратар не блестеше с атрактивни спасявания, но бе сигурен под рамката. Той премина като свободен агент в унгарския МТК. Не му трябваше много време, за да се пребори за титулярно място, така както го стори на „Герена“, когато измести Николай Михайлов. В състава на маджарите пък „изгоря“ 32-годишният Мате Сомоди.
Миятович участва в 32 шампионатни мача, като в една четвърт от тях – 8, успя да запази мрежата си суха. Той продължава да е стабилен, а и явно бележи прогрес. За това говори фактът, че вече е избор номер едно в селекцията на Черна гора. Докато бе в Левски, Милан бе резерва в националния отбор. Сега обаче нещата са се променили. След като си тръгна от сините, в 9 официални мача бе под рамката на черногорците.
Халм ТИАМ (27 г.)
Сенегалският дефанзивен халф продължава да мечтае за повиквателна от националния отбор на страната си. През миналата година нямаше как да я получи, защото замени Левски с втородивизионния Алтай. Явно обаче Тиам е усетил, че проектът на клуба ще е успешен, а той ще бъде важна част от състава. След средата на септември миналата година Тиам се утвърди в стартовата единайсеторка и в крайна сметка завърши кампанията с 25 шампионатни мача, като в 22 от тях бе титуляр. В тях дефанзивният полузащитник отбеляза 2 гола – той донесе победата с 2:1 над Акхисарспор на 19 декември 2020-а, разписа се и на 19 април при 4:1 у дома над Аданаспор. Със съотборниците си получи право да играе баражи за промоция в елита и в крайна сметка мисията за изкачване в местната Суперлига се оказа успешна – в последната битка бе надвит Алтънорду, а Тиам бе 90 минути на терена.
Иван ГОРАНОВ (29 г.)
Малко преди началото на миналата кампания Иван Горанов настоя да бъде продаден. Тогава той носеше капитанската лента на Левски, но предпочете да отиде в белгийския Шарльороа. Дебютира за тима на 22 август при гостуването на Льовен, спечелено с 3:1, като бе използван като тактическа смяна в самия край. Почти месец по-късно, на 18 септември 2020, се случи отново същото при 3:1 над Беершот, а 6 дни по-късно игра 6 минути при елиминирането с продължения на Партизан Белград в Лига Европа. Това се оказаха и единствените 8 минути на Горанов с екипа на белгийците в официални мачове. Постоянно е преследван от контузии, така и не успя да влезе във форма и да се докаже. Още 4 пъти бе на резервната скамейка в шампионатни двубои. Това е статистката на левия бек, който бе несменяем титуляр на „Герена“ и бе стигнал до националния отбор. Трансферът му е пълно разочарование.
Холмар ЕЙОЛФСОН (30 г.)
Исландският национал напусна Левски като свободен агент заради неполучени заплати. Стори го, докато се възстановяваше от контузия, която го мъчеше в края на сезон 2019/20. Най-скъпоплатеният играч на „Герена“ премина без пари в норвежкия Розенборг. След като се излекува напълно, се пребори за титулярно място и до края на 2020 година участва в 10 шампионатни двубоя (б.авт. – 9 пъти бе в стартовата единайсеторка), в които вкара 1 гол.
През настоящата кампания загуби безспорния си статут на титуляр, защото отново имаше здравословни проблеми. От средата на май и през юни обаче пак е първи избор на треньорския щаб за центъра на отбраната и вече има 6 двубоя.
В момента Левски няма защитник, който да се доближава до класата му, но и няма играч в клуба, който да взима дори 1/3 от заплатата, която той получаваше от сините.
Янис КАРГАС (26 г.)
След като напусна Левски заради неполучени суми, гръцкият централен защитник се върна в отбора, от който дойде на „Герена“ – ПАС Янина. В този клуб почти редовно бе титуляр. Взе участие в 23 от 33-те шампионатни мача на тима, като в 22 бе в стартовата единайсеторка. Помогна на отбора да запази мястото си в елита. Вкара и два гола – реализира второто попадение за успеха с 2:0 като гост на Атромитос, а на 8 февруари тази година донесе победата с 2:1 над Панайтоликос.
И в Гърция, както бе и у нас, често попада на мушката на реферите. Получи цели 10 жълти картона. Каргас се чувства удобно в ПАС Янина, но изглежда това е таванът му.
Франко МАЗУРЕК (27 г.)
Нисичкият аржентинец, който така и не успя да блесне с екипа на Левски, а дълго време бе скъпоплатена резерва, също намери „път към дома“ – избра да се завърне в Панайтоликос, откъдето всъщност бе купен от сините. Естествено, отиде в гръцкия клуб като свободен агент.
Мазурек продължи да бъде непостоянен. Участва в 23 шампионатни двубоя, като в 17 от тях бе титуляр. Отчете се само с едно попадение. В края на месец март получи контузия и повече не се появи в игра за Панайтоликос.
Филипе НАШИМЕНТО (26 г.)
За 3 години на „Герена“ португалският халф, който бе преотстъпван и на румънския Политехника Яши, си остана загадка. Някои треньори на сините го харесваха, други тотално пренебрегваха. След като напусна Левски, дълго време не успяваше да си намери отбор и поддържаше форма с фитнес инструктор. В крайна сметка едва през февруари тази година той подписа с… втородивизионния полски Радомяк Радом. Там Филипе също има периферна роля. Участва в общо 11 шампионатни мача, но само в три бе титуляр, а записа пълни 90 минути два пъти.
В крайна сметка обаче тимът му спечели местната Първа лига и през новия сезон Нашименто ще играе в елита.
Станислав КОСТОВ (29 г.)
През сезон 2018/19 централният нападател вкара 24 гола в 36 шампионатни мача за Левски, но оттогава кариерата му върви постоянно надолу. През сезон 2020/21 подписа като свободен агент с кипърския Олимпиакос Никозия. От него се очакваше да е водеща фигура в състава, но нищо подобно не се случи. Костов бе на терена в 20 мача в местното първенство, но само в 7 от тях започна като титуляр. Успя да вкара само един гол. За купата също бе точен веднъж в 5 срещи. Той се разписа в един от четвъртфиналите срещу АЕЛ. Олимпиакос достигна до битката за трофея срещу Анортозис, която съперникът спечели след продължения. Костов влезе на терена в 106-ата минута при резултат 1:1, но тимът му загуби.
След разочароващия сезон бе нормално Слави да потърси нещо ново в опит да рестартира кариерата си. Той се прибра в родния Пирин Благоевград.
Дени Алар (31 г.)
Австриецът игра един сезон под наем в Левски от Рапид Виена. За сините не впечатли – 2 гола в 22 срещи в Първа лига. Така и не успя да се нагоди към играта у нас. Но не го стори и към тази на гранда от австрийската столица. През миналата кампания той участва в едва 4 шампионатни двубоя – във всичките влезе като резерва и престоя на терена едва 47 минути. Все пак отбеляза 1 гол. Нормално бе след такава разочароваща кампания Рапид да се откаже от услугите му. Договорът на бившия голмайстор на местната Бундеслига бе прекратен. Нито един елитен клуб обаче не се интересуваше от услугите му. Затова и Алар през новата кампания ще играе за втородивизионния Санкт Пьолтен.
Стайн СПИЕРИНГС (25 г.)
Нидерландският халф бе продаден след началото на изминалата кампания. Така Левски хем се освободи от високата му заплата, хем взе някакви пари за него. Спиерингс премина във втородивизионния френски Тулуза. Там захапа веднага и се превърна в основна фигура. Изигра общо 28 шампионатни мача, в които вкара цели 10 гола. Треньорският щаб не пестеше суперлативите си за нидерландеиа, който „умее да играе от наказателно до наказателно поле, да извежда съотборници, да освобождава пространства, да вкарва“.
В крайна сметка още по време на зимната пауза той бе желан от няколко клуба от френския елит, но Тулуза отхвърли офертите, защото преследваше промоция в елита. Тя обаче бе изпусната.
ПАУЛИНЬО (28 г.)
Бразилецът бе продаден през зимата в Обединените арабски емирства – облече екипа на Корфакан. След трансфера собственикът на Левски Наско Сираков призна, че ако Паулиньо не е приел предложението, е щяло да се наложи договорът му да бъде разтрогнат, защото клубът повече не може да му плаша заплатата. В началото бразилецът имаше нужда от адаптация, появиха се и критични материали за него. След това обаче левият флангови нападател влезе във форма. Участва в 13 шампионатни мача, като в 9 бе титуляр. Вкара и 2 гола. И в Корфакан, както и в Левски, засега не успява да се превърне в решаваш играч за тима си.
Найджъл РОБЕРТА (23 г.)
Нидерландският нападател бе продаден през пролетта на американския Ди Си Юнайтед. В началото на кампанията Найджъл имаше големи трудности с аклиматизацията и изискванията към него. 4 пъти влизаше като резерва, но не намираше път към противниковата врата. На 28 юни той за първи път започна като титуляр – при гостуването на Ню Йорк Сити. Тогава отбеляза и дебютния си гол – разписа се с мощен удар под гредата в близкия ъгъл, а тимът му загуби с 1:2. След това започна и в следващия и засега последен мач на Ди Си Юнайтед – разгромът със 7:1 над Торонто. В него Найджъл също се разписа. По всичко личи, че вече намира верния ритъм.
