-
-
Трикратният шампион с Левски – Бисер Иванов, коментира пред „Мач Телеграф“ състоянието на „сините“. Разговорът с него започва от най-пресните събития – двете загуби в първите два кръга от първенството
„Всичко се дължи на катаклизмите в клуба. Тази несигурност за бъдещето прави и футболистите несигурни. Напрежението им идва в повече, проблемът е психологически. Да, и други отбори имат подобни проблеми, но при Левски те се отразяват по-силно заради името на клуба. Каквото и да се случва на „Герена“, колкото и хората да знаят, че проблемите са сериозни и да ги предупреждават да нямат очаквания – към Левски очаквания винаги ще си има. Най-важното е играчите да разберат, че колкото и да са зле нещата, трябва да има борба, шпагати, да се хвърлят. Ако поне това правят – хората
ще го оценят. Сега го виждат само в отделни моменти“ – започна анализа си известният с прозвището Легендата футболист.
„Аз мисля, че ако всичко в Левски е спокойно откъм финансиране, с този отбор може да се води борба за челната тройка. Лудогорец е ясно, че в момента е много над останалите и няма кой да му се опре. За съжаление обаче при нас положението не е добро. От такова състояние се излиза с голямо желание и с победи. Не мисля, че Живко Миланов е виновен. Аз в днешно време треньорската работа я виждам по-скоро не толкова в тренировъчния процес, а като изграждане на колектив. Важно е треньорът да направи всичко възможно да сплоти колектива. Ако може почти всички да са приятели и да си помагат на терена. Защото самите тренировки всеки може вече да си ги изтегли от интернет. Който поиска може да види какво тренира Байерн и какво тренират всички големи отбори. Така че самите тренировки почти всеки може да ги проведе. Другото обаче – сплотяването, това е по-голямата задача. Трябва треньорът да е обединител. Сигурен съм, че ако вземат човек от чужбина, това ще е голяма грешка. При сегашната ситуация ще стане много по-зле. Ако е българин и по-опитен, може и да се промени нещо към добро“ – каза още Иванов. Разбира се, той е попитан и за мнението му за Наско Сираков в качеството му на собственик.
„На мен ми е бил много години шеф в Левски. Ако е същият, какъвто беше тогава, няма как да не се справи. Има възможности, има позиции. За съжаление в днешно време, когато един човек закъса с парите, закъсва и целият клуб. Така е сега с Левски, така ще стане и с ЦСКА, така ще стане и с Лудогорец, ако го няма Кирил Домусчиев. За Левски обаче съм обнадежден, че ще се оправи. Но даже и да се стигне до вариант „В група“ – не е проблем. Гадно ще е за феновете, но ако трябва да се почне на чисто – защо не. Иначе ще се мъчим – като да сме с коронавирус и на вентилация дълго време – няма смисъл.
При фалит ще трябва да се прави ново дружество, но защо не – няма да се обединяваме с някого като ЦСКА. Ако ще да кръстят отбора Левски-София-Гунди 2021. Макар че не бива да сме кръстени на двама човека (смее се). Надявам се, разбира се, да не се стига, до там. Питате ме какво да се направи – първо да се намерят спонсори – един, който да дава много пари или няколко, които да наливат по-малко. След това да се вземат 3-4 добри играчи от страни като Белгия, Нидерландия и Полша – може и не от първите дивизии на тези държави. Това са големи футболни страни, които са научили играчите какво да правят. И даже да не стават за там, за България ще са добре. А не като ментетата, които взимаме. Африканците няма кой да ги научи на футбол. Идват и се учат тук в Европа“.
Накрая Бисер Иванов коментира и спортно-техническите аспект на кризата в Левски.
„Лошото е, че няма спойка, няма синхрон между отделните линии. И няма как да има, след ката всеки мач се сменят изпълнителите, нови играчи влизат, сменяме и схемата. Трябва да играем с по-постоянен състав. Нямаме стил. Аз, ако съм треньор на Монтана, например, и ми предстои мач с Левски, няма да има какво да кажа на футболистите ми. Как да ги подготвя, при положение, че Левски няма избистрен стил. Навремето, аз като играех, поне имахме стил – вярно антифутболен, но си беше стил. Ритахме топката напред към Гонзо (б.а. – Георги Иванов) или надясно към Кривия (б.а. – Александър Александров). Противниците го знаеха това, взимаха мерки и ги охраняваха. Тогава обаче се отваряха пространства за нас, останалите. Възползвахме се от тях и си биехме. Така че и сега трябва да опитаме да имаме поне наченки на стил“ – завърши Легендата.
