-
-
Образно казано, играчите на Осиек се простреляха в коляното в първия си мач с ЦСКА-София в Лигата на конференциите. Те бяха торпилирани четири пъти, три от тях само в рамките на 12 минути.
В целия отбор, в треньора Ненад Виелица, сред феновете след мача цареше едно отчаяние и обезверение, което беше продиктувано и заради факта, че една от най-стабилните защити в хърватския футбол изглеждаше толкова незряла на „Васил Левски“.
Проблемът на този мач обаче не беше само защитата, въпреки че те можеше да бъдат много по-агресивни и прецизни при надиграването очи в очи със съперника. Големият проблем бе, че Осиек не бе отбор в София. И това ядоса най-много Виелица. Всеки може да има лош ден, но е недопустимо да го има целият отбор.
„Бяхме едно голямо нищо през първото полувреме. Нямам думи за това. Видях някои слабости още в края на миналия сезон. Нашите основни играчи трябва да се събудят и да разберат, че без агресия, битка и движение, няма как да има прогрес“, огорчен е Виелица.
Осиек изглеждаше като отбор, който няма грам увереност. Организацията на играта в предни позиции бе истинска катастрофа. В тази насока тежестта трябваше да падне върху халфовете, но с изключение на Клайнхайслер, останалите бяха кръгла нула. Югович и Жапер не погледнаха напред, когато топката бе в краката им. Тяхната тактика бе „аз на теб, ти на мен“, а оттам евентуално към централите защитници. От тях се очакваше да поемат инициативата, да импровизират, да рискуват, но те избраха да играят някакъв салонен футбол, в който да не предприемат нищо рисковано.
„Ние имаме добър отбор, но той може да побеждава, само ако дава 100 процента от възможностите. Нямаме потенциала да се справим със съперника като ЦСКА, ако използваме 60-70 процента от ресурса си“, смята Виелица.
Не е лесно тези дни да си фен на Осиек. Вместо отборът да се издигне на друго ментално ниво, той още страда от болестта на детството.
„Все още вярвам на отбора и съм съгласен, че този резултат ни оставя шансове за добро представяне. Два гола изоставане не са нещо, което ни кара да се чувстваме обречени“, казва Виелица.
Сега сме длъжни да спрем да говорим за тъжната си българска одисея. Не е толкова трудно да открием къде е локализиран проблемът, по трудно е да намерим лечение. Остава надеждата, че Осиек никога няма да повтори хаотичните си 45 минути от първото полувреме в София.
„Глас Славоние“
Превод:“Мач Телеграф“
