-
-
Левски най-после спря пропадането и стигна до първата си победа за сезона с 3:1 над Царско село. Това, разбира се, е радващо за всички обичащи клуба. Може би е редно да започнем тъкмо от тях. Привържениците продължават да подкрепят неистово своя отбор. Така беше и срещу Царско село за пореден път, когато мачът започна зле. На такава подкрепа, придружена с голямо търпение и то след години наред лоши резултати, се радват много малко клубове по света. След всичко, на което футболистите подложиха феновете в последните години, това което правят хората по трибуните е наистина впечатляващо.
Нека да преминем към най-същественото – главните действащи лица, каквито са играчите и старши треньора. Достатъчно много критики са получавали футболистите, които играят в Левски. И трябва да добавим – напълно заслужени. Сега обаче справедливостта изисква да ги похвалим. „Сините“ пак показаха слабости, но и намериха сили да обърнат един мач, който никак не бе лек. Да, отсреща не беше Реал Мадрид, но пък бе отбор, който е доста грамотен и пълен с опитни футболисти. Левски показа някои добри комбинации, а вторият и третият гол в мача бяха наистина красиви. Така най-кратко можем да обобщим, че този Левски показа, че може да играе и може да побеждава. С минимум усилия и само с името си „сините“ вече трудно ще победят, който и да е. Заради това е нужно пълно себераздаване, за да се оправдае подкрепата на феновете.
Другото важно нещо е, че този Левски има потенциал поне за шестицата. И в никакъв случай нивото му не е за последното място, каквито мнения се чуха след кошмарния старт на сезона. В защита проблемите остават доста. Но в халфовата линия отборът разполага с отлични играчи като братя Цоневи, а за Георги Миланов и от самолет се вижда, че си е футболист. Марин Петков и Мартин Петков имат огромен потенциал, който може да се доразвива. Същото се отнася и за Андриан Краев. Здравко Димитров има качества, макар за предишните два сезона в Левски ефективността му да е много близка до нулата. За съжаление дотук Билал Бари не може да се запомни с нищо, освен че си навива нагоре гащетата. Другият проблем в атака е липсата на типичен таран, голаджия, какъвто безспорно е необходим.
За да се развие този отбор обаче му трябва сериозен и лицензиран треньор. Сам по себе си фактът, че Живко Миланов няма ПРО лиценз би трябвало автоматично да изключи възможността да е треньор на Левски. Вероятно някога може и да се развие и да стане добър специалист. Но дотогава не бива да се учи, бидейки старши-треньор на „Герена“. На Левски му трябва опитен специалист, който да знае как да работи с млади футболисти, да има подход към тях, те да му имат респекта, а той да знае как да изстиска максимума от потенциала им. Учудващ бе кредитът на доверие, който Миланов получи от Наско Сираков след загубата от Арда. Учудващ както на фона на резултатите, така и на фона на това, което сме свикнали да виждаме от самия Сираков, когато беше директор. Навремето той гонеше треньорите без дори те да са загубили нито един мач (например Рюдигер Абрамчик). Достатъчен повод беше слаба игра при минимална победа. Сегашното търпение наистина е учудващо. С оглед програмата си в първите 4 кръга, която включваше три домакинства и едно гостуване на непретенциозния тим на Ботев Враца, „сините“ можеха и трябваше да имат поне 9 точки. Трите от Царско село не бива да легитимират, още по-малко да бетонират Живко Миланов на „Герена“, а треньорският проблем си остава./ „Мач Телеграф“
