-
-
На 85-годишна възраст ни напусна една от легендите на мъжкия баскетбол Атанас Пейчински, съобщиха от родната федерация.
Тoй е роден в Плевен през 1935 г. Играе баскетбол от 1951 до 1975 година – в Динамо и Спартак в Плевен, в Левски и Пощенец в София. В националния отбор е от 1956 до 1975 г.
Носител е на сребърен медал от европейското първенство през 1957 г., и на бронзов от шампионата на Стария континент през 1961 г. Пейчински е част от отбора, завоювал пето място на олимпийските игри в Мелбърн 1956 г. и седмо място на световния шампионат в Чили през 1959 г. В Чили е избран в Идеалния отбор на турнира.
Ето как го описва Надежда Богданова в книгата си „Големите за баскетбола“:
„Въплъщение на радостта от играта. Веднъж да го видиш как се вихри по терена, и ще ти се прииска сам да хукнеш след топката, толкова лесен изглеждаше баскетболът в изпълнение на Атанас Пейчински. Никакви усилия, никакъв хъс, никакво напъване. Просто забава. Така зрителят възприема най-силните съчетания на висилката или успоредката, изпипани от гимнастици-виртуози.
Дон Кихот на тема физкултурно дружество Левски. След като отборът му бе прекръстен, Наско понечи да вкара в елитната група нов Левски, съставен само от пощенци. До четирийсетата си година гони химерата, мяташе копие срещу вятърни мелници. Не успя. В своето време не успя. Пред такава вярност обаче – шапки долу!
На световния шампионат в Чили го избраха в символичния отбор на планетата.
След него се влачеха тълпи от запалянковци, за да му кажат своето „Браво, Наско!“. Или да му искат автограф.
В същото време той най-добросъвестно вършеше работата си на специалист по телетайпите, без дори да ползва правото си на скъсен работен ден. Отсъстваше само когато е на състезание или на подготвителен лагер. До днес верен.“
