-
-
Идва уикендът, а това означава, че феновете ще насочат поглед към двубоите от родните терени. В Пловдив са едни от най-темпераментните привърженици. Тези на Ботев ще очакват с нетърпение домакинството на Арда в понеделник, докато поддръжниците на Локомотив със сигурност са със свити сърца преди неделното домакинство на Левски, воден от новия треньор Станимир Стоилов. И за тези настроения си има причина. Канарчетата влизат в седмия кръг на Първа лига с изоставане от 2 точки от временния лидер Славия. А смърфовете – само на 1 над последния ЦСКА 1948.
6 месеца във футбола са много време и това е видно от сегашното състояние на вечните противници. Преди толкова Локо се готвеше за атака на евротурнирите, а Ботев водеше чужденец след чужденец, за да си гарантира оставането в елита. На „Лаута“ се движеха по инерцията от есента, набрана от бившия наставник Бруно Акрапович. С неговите методи и играчи те определено се надскочиха и напълно заслужено се окичиха със сребърните медали. Ботев пък скърцаше, пукаше, огъваше се, но в крайна сметка не се счупи, треньорът Азрудин Валентич запази поста си, а отборът елитния статут.
През лятото обаче работата на черно-белите и жълто-черните бе коренно различна и това се вижда сега. Докато Ботев заздравяваше състава и дори извади средства за привличането на нови футболисти, то в Локо лековато мислеха, че ще продължат възхода. Което просто нямаше как да се случи, защото пролетта бе изкарана от горе-долу 11 човека титуляри и 2-3 резерви. На „Лаута“ не само че не отчетоха, че надграждането ще е трудно, но не видяха задаващото се стръмно пропадане, което бе предначертано при липсата на каквито и да е мерки. Смърфовете продадоха двама от основните си играчи – националите Мартин Луков и Момчил Цветанов бяха пуснати в чужбина заради вярната си служба. Дотук добре. Но клубът изпусна с лека ръка тримата си титулярни централни защитници – Диниш Алмейда, Давид Малембана и Лукас Масоеро. Е, младият треньор Александър Тунчев и магьосник да беше, нямаше как да запуши такава пробойна. Или, иначе казано, докато в Коматево заграждаха, то черно-белите разграждаха. Докато канарчетата купуваха, то на смърфовете им се налагаше да пробват до откат недоказани футболисти, както българи, така и чужденци. И не спряха да го правят и през септември – само преди дни бе отпратен северномакедонецът Марко Ферукоски, след като двете страни не се разбраха.
В момента Ботев има изграден гръбнак, а с връщането на дълго лекувалия контузия Тодор Неделев тепърва ще става още по-разнообразен в предни позиции. Азрудин Валентин може дори да си позволи да ротира без проблеми състава. При това след продажбата на национала Атанас Илиев в италианския Асколи. Докато колегата му Александър Тунчев няма как „да си обърка групата“ и се моли да няма травмирани или наказани играчи.
Изобщо полюсите в пловдивския футбол се смениха рязко. Така, както се завъртяха на 15 май 2019-а. Тогава в първия в историята финал за Купата на България между двата тима Ботев влезе като фаворит, но Локо ликува с трофея. След това на „Лаута“ съградиха състав, който отново завоюва отличието и дори спечели и Суперкупа. В онзи период в Коматево разбутаха къщичката си, която едва сега успяха да подредят. Към днешна дата перспективите пред Ботев са обнадеждаващи и едва ли само Топ 6 ще го задоволи. Черно-белите изпиха доста горчилка от началото на кампанията – в 5 шампионатни мача нямат победа, имат една точка, вкарали са един-единствен гол. И по всичко изглежда, че тези резултати не са случайни, или пък проблемите временни.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
