-
-
Евгени Игнатов е един от лидерите в съблекалнята и на терена за Хебър Пазарджик, които водят в класирането на Втора лига. Роденият на 4 юни 1988 година полузащитник направи сериозно име във втория ни ешелон, където носи екипите още на Чавдар Етрополе, Академик Свищов, Видима Раковски, Сливен, Кариана, а има и едногодишен период в Полша. С това той заслужи и капитанската лента на Хебър. В професионалния футбол Игнатов има 304 мача и 75 гола. Той е юноша на ЦСКА, а сега жребият изправи пазарджиклии срещу ЦСКА-София в 1/16-финалите за Купата на България. Игнатов отговори на въпросите на „Тема Спорт“ във връзка с предстоящия двубой, амбициите на Хебър и срещите с Христо Стоичков в миналото. Ето какво каза той.
Евгени, Хебър отстрани Витоша Бистрица за купата и сега ще се изправи срещу ЦСКА. Какво очаквате от сблъсъка с армейците?
– Настроението е приповдигнато, защото ще се изправим срещу един от грандовете в българския футбол. Нормално е да сме амбицирани да покажем добра игра, но истината е, че приемаме този мач като бонус и не си поставяме свръхочаквания. За нас много по-важно е представянето в шампионата. Аз лично, а и вярвам, че така е и при моите съотборници, предпочитам да побеждаваме в първенството. Дори да сътворим сензацията и да отстраним ЦСКА, то едва ли ще играем финал в турнира. Срещу червените ще бъдем много мотивирани, но и освободени, а това ни прави по-силни и опасни. Все още не мислим толкова за срещата с армейците, защото преди това ни чакат двубои със Струмска слава и Септември София и чак след това ще се съсредоточим върху битката с ЦСКА.
В Хебър се вижда сплав от футболисти, свързани по един или друг начин с ЦСКА и Левски, кои са по-мотивираните?
– Левскарите са много по-мотивирани да победим и да изхвърлим ЦСКА от турнира. Все пак те са израснали на „Герена“ и за тях това винаги са били най-големите мачове. Убеден съм, че и нашият треньор Николай Митов много силно иска този успех.
Ти си шампион на България с юношите на ЦСКА…
– Оттогава минаха вече 15 години, но това е един от най-хубавите ми футболни спомени. Играхме финал с Левски на националния стадион. Те бяха много силен отбор, който постоянно ни побеждаваше. Разполагаха с Лъчо Балтанов, Мариан Огнянов, на вратата им беше сегашният национал Георги Георгиев, а след този мач Наско Курдов бе продаден на Леверкузен. Играхме с голямо сърце, много себераздаване и го докарахме до дузпи, където триумфирахме.
След това бе в Чавдар Етрополе, където често играеше пред погледа на Христо Стоичков…
-Да, така е. Той често бе на наши мачове заради Академията и близките отношения с президента на клуба Емил Димитров, който след това бе акционер в ЦСКА. За нас да играем пред очите на най-великия български футболист бе като финал за Шампионска лига. Спомням си един мач, когато нещата не вървяха и на полувремето Стоичков ни чакаше на тунела. Каза ми нещо, но не съм сигурен дали го чух от вълнение. Потупа ме и ме изпрати към терена. Победихме с 2-3 гола разлика, а аз вкарах. Беше незабравимо.
Ще се зарадваш ли, ако вкараш сега на ЦСКА?
– Много хора биха казали – не, но аз няма да лъжа. Разбира се, че ще се зарадвам. Това ще бъде един от най-сладките ми голове в кариерата. Да, аз израснах с червената фланелка. Отидох в ЦСКА, когато бях 12-годишен, но оттогава мина много време, а и истината е, че аз съм левскар.
Кои са футболистите на ЦСКА, които ти правят най-силно впечатление?
– След връщането на Стойчо Младенов Греъм Кери е над всички, но на мен ми харесва и Жорди Кайседо, който вкарва редовно и е много силен физически, а играта му с глава е забележителна.
Рестрикциите за феновете ще окажат ли влияние върху изхода…
– Не смятам, че ще повлияе на резултата, но е много неприятно, че ще играем само пред 30 процента на капацитета. Този двубой бе предпоставка за пълни трибуни и истински празник. Пазарджик е един от най-футболните градове, в които съм играл, а аз съм бил на доста места. Убеден съм, че щеше да има и огромна гостуваща агитка.
Лидери сте в класирането на Втора лига, но ще успеете ли да задържите първото място?
– Никой от шефовете на клуба не ни е поставял цел влизане в елита, но самите ние в съблекалнята си поставихме тази задача. Тръгнахме добре. Имаме страхотен колектив, което е и първото изискване на г-н Митов. И сами си казахме, че сега е моментът Хебър да влезе в елита. Няма да е лесно, защото има още няколко много добри отбора. Монтана и Етър заявиха желание за връщане в Първа лига. Миньор Перник, Спартак Варна и Марица са добри отбори. Силите са изравнени и ще бъде трудно и много интересно.
Вече срещнахте част от тези отбори…
– Да, победихме Етър и направихме равен с Миньор. Най-хубавото е, че излязохме първи след този сгъстен цикъл. Изиграхме 8 мача в рамките на малко повече от месец, като част от двубоите бяха при близо 40 градуса жега. Това бе опасно за здравето.
Като вкара на Етър във Велико Търново, сложи топката под фланелката и захапа палеца си…
– Това бе послание към моята спътница в живота, която след около месец и малко ще ме дари с първото ми дете. Всеки гол посвещавам на тях.
Каква е базата в Пазарджик?
– Смея да твърдя, че е една от най-добрите в България, а за Б група е топ. Имаме два затревени терена, един изкуствен, един официален, който в момента е малко проблемен, но ще се оправи, голям и модерен фитнес. Удоволствие е да се работи и тренира в Пазарджик.
