-
-
Легендата Красимир Балъков заяви, че у нас не е никак лесно да се работи във футбола. Причината е, че за да се развива спорта трябват много инвестиции за инфраструктурите, за детско-юношеските школи и за мъжките тимове.
Балъков говори пред bTV по повод Деня на независимостта на България и допълни, че навсякъде, където е работил у нас е опитал да даде нещо от себе си – нещо, което е научил в чужбина.
„Истината не се крие в ръководството на Българския футболен съюз. Истината е в собствениците на клубовете. Няма какво да се заблуждаваме. Собствениците на клубовете дават средствата си за футбола, а не БФС. Той може само да се опита да внася някакви закони, които да помагат на футбола. Всъщност, самите собственици и ръководствата на клубовете, трябва да обърнат по-голямо значение на детскоюношеския футбол. Там се работи, но не достатъчно. Другият проблем е политиката. В една Унгария политиката помага изключително много на футбола. Тя построи стадиони. Ние нямаме нов стадион, освен на Лудогорец. Доста са нещата, които могат да се коментират в публичното пространство“
„Не спирам да вярвам. Поради тази причина се прибрах в България. Опитах се на няколко места да дам нещо от себе си, което съм научил отвън. Не е лесно в България да се работи във футбола, защото трябват изключително много средства за инфраструктурите, за детско-юношеските школи, за мъжкия футбол. Без политически гръб няма как да стане. Мисля, че е време след тези избори да се направи правителство, за да се опитаме и ние – футболните хора, да говорим с новите политици и да видим как можем да помогнем на футбола“.
„Както в политиката, така и при нас, хора има различни – с различни идеи и различни желания. Не виждам нищо нередно. Който има желанието да се кандидатира и да бъде участник в изборите за Българския футболен съюз, е добре дошъл. Всяка една конкуренция ражда действия и успех в този спорт. Да изчакаме и да видим. Малко е объркана ситуацията с изборите. Още не се знае кога ще бъдат, как ще бъдат, но в най-скоро време ще се разбере“.
„Трудно се разделих с Търново. Имах уникален треньор в детско-юношеската школа – Васил Матев, и в мъжкия отбор – Георги Василев, с когото работих повече от 10-12 години. Те са ме изградили като футболист и раздялата беше с двойни чувства – с тъга, по това, което оставям, и радост, за това къде отивам. Велико Търново имаше уникални треньори, които бяха много компетентни и знаеха какво правят. Благодарение на тях израснаха футболисти, които дадоха приноса си за успехите на националния отбор през 1994 г. Не само във Велико Търново. Концепцията на България за футбола беше много добра. Във всеки един град имаше спортно училище, в което се обучаваха и израстваха, много се работеше. В момента не се работи толкова. Бяхме в час с времето“.
„Ще бъда най-щастлив, ако един ден футболното общество успее да се обедини с факторите, които са ни необходими – с политиката и политиците, които да помогнат за важната крачка. Ако кажа, че ще успеем в близко бъдеще, ще излъжа. Изгубихме много време. Изисква се пренастройваме и много инвестиции. Всичко трябва да се подобри, да се подобри работата с деца и юноши, за са имаме повече таланти, които да ни носят успехи“, обясни бившият футболист.
