-
-
В последните дни и седмици, едно от най-често споменаваните имена в медиите е това на Петър Колев. Старши треньорът на Берое отнесе куп критики – къде заслужени, къде не. Името на специалиста се споменава в медийното пространство основно за това от кого ще бъде заменен на поста. Дали обаче това наистина трябва да се случи?
Поглеждайки към сухата статистика, най-вероятно ще се намерят достатъчно основания за треньорска рокада – 4 победи и 4 загуби, при едно равенство. Това говори за доста колебливо представяне на отбора. Освен това и головата разлика е отрицателна – 11:12. Но…
Невинаги статистиката е най-подходящият барометър. Трябва да се отчетат и няколко изключително важни обективни истини. На първо място, Петър Колев бе принуден да изгражда на практика нов отбор. Няма човек, който да разбира от футбол, който да не е наясно, че изграждането на боеспособен отбор изисква време, при това далеч повече от 10-ина мача. Затова и непостоянството в играта по време на самите мачове, както и варирането в резултатите, изглежда напълно нормално. Едва ли и Моуриньо би се справил с изграждането на тим с облик за 2-3 месеца. Но нека не стигаме чак толкова далеч, след като и у нас има красноречив пример. Носителят на 2 от последните 3 купи на България, както и на една Суперкупа – Локомотив (Пд). Видно е, че след раздялата с няколко основни играчи, отборът не прилича на себе си. Лека-полека започна да стъпва на краката си, но едва 7-те спечелени точки му отреждат едва 12-о място във временното класиране. А Берое, хубав-лош – намира се в шестицата.
Същевременно не бива да убягва и нещо друго. В последните 3-4 срещи Берое играе все по-добре. Играта не е блестяща, но не е и лоша, което само по себе си е напредък. И дори с тази игра, тимът създава купища положения пред съперниковите врати. На това отгоре – кое от кое по-чисто. Малшанс ли е, притеснение ли е, неумение ли… Може би само Петър Колев си знае кое точно е, а може би е средно аритметично от трите. Факт е обаче, че отстрани изглежда сякаш „зелените“ футболисти участват в състезанието „Кой ще изтърве най-чистото положение“. И трябва да признаем, че конкуренцията е убийствена. Е, щом се създават толкова положения, май излиза, че проблемът не е в Петър Колев. Или поне не и основният. Или пък, може би самият Колев трябва да влезе и да реализира някоя от 101-процентовите ситуации?
Петър Колев е млад треньор и със сигурност допуска грешки, които навярно и самият той си отчита. Това обаче изглежда са по-скоро грешки на растежа. Интересно е, че с това определение „грешки на растежа“ се опрощават доста от грешките на родните отбори, когато загубят някой мач. Нима тогава не е нормално те да бъдат простени и на Петър Колев?
И за финал нещо като съвет – хубаво е специалистът да се концентрира изцяло върху собствените си грешки и тези на отбора, за да могат да си бъдат взаимно полезни и да израстват заедно. А не да се търсят врагове там, където ги няма. Да се търсят някакви мними външни фактори, които изкуствено и нарочно внасяли напрежение, което нямало как да не са отрази. Или с други думи казано – да спре да се търси под вола теле.
