-
-
След 10 кръга от кампанията Черно море е на пета позиция с 16 точки при пълен брой мачове. А след двубой като този с Арда възниква естественият въпрос – защо този много добър за българските стандарти тим няма амбиции за нещо по-голямо. И не е ли време освен добра футболна репутация Черно море да запише и някакви значими постижения. Като например трето място в сегашното първенство. Предпоставките
са видни от Космоса.
На „Тича“ имат един от най-добрите треньори в България, притежават достатъчен футболен потенциал, а същевременно са обградени от материална стабилност. И оправданията с лошия терен изглеждат леко смехотворни. И въобще всичките обяснения леко увисват във въздуха. При цялото това благополучие се искат единствено и само подобаващи резултати.
Преди няколко дни гледахме на националния стадион норвежкия Бодьо/Глимт и мнозина се питат защо в България няма такъв отбор. Или нещо повече – защо в България повечето отбори не залагат на сходна игрова концепция. Традиционното обяснение с финансовите възможности в този случай не играе. Чудесна възможност да се превърне в постоянна футболна величина има Черно море например. Но възниква въпросът защо моряците имат само 4 победи в 10 мача. И защо след като стартираха с впечатляващия актив от 11 точки в първите 5 кръга, в следващите 5 прибавиха само 5 при една-единствена победа – тази срещу Арда, която впечатли толкова много футболната общественост. Макар и в труден период, Арда си остава отбор със стил, който не се пречупва толкова лесно. А моряците го направиха с лекота.
Разпиляване – това е ключовата дума, когато иде реч за Черно море. Активът на моряците спокойно можеше да е 24 точки, а това автоматично означаваше първо място в класирането. Но равенствата с Локомотив Пловдив, Царско село, Локомотив София и Пирин дърпат отбора надолу. Във всеки от тези мачове варненци бяха фаворити и бяха близко до победата. Но тя им убягва, както много често се случва в последните 5-6 години. Черно море завършва редовния сезон с около 40 точки, а това е актив на средняк. И затова клубът гравитира около седмото място. Над или под чертата, но това не е чак от такова съществено значение. От значение е липсата на покритие между възможности и реализация. С просто око се вижда, че на „Тича“ имат отбор, който трябва да се стреми към 50 точки в редовния сезон. Нещо, което направи Локомотив Пловдив в два поредни шампионата. Или поне 45 точки, с колкото завърши Арда през април и Славия една година по-рано. Това са реални предмостия, от които може да се потегли към атака на европейските квоти. Досегашният вариант с класиране на плейоф от задна позиция вече не сработи на няколко пъти. И не си заслужава да се опитва отново и отново.
В последните години Илиан Илиев сам избира ролята в своя собствен филм. Време е от второстепенна да стане тази на главния герой. Нещата изглеждат съвършено прости. Ако не си способен да победиш в два поредни мача, нямаш право на никакви претенции и си се обрекъл на среднячество. Въпросът единствено е дали го искаш!
Желю Станков/ „Тема спорт“
