-
-
След до голяма степен нелепата, а и незаслужена загуба от ЦСКА 1948, Берое ни показа търсенето от началото на сезона лице срещу ЦСКА-София и Черно море за Купата на България. Всъщност отборът имаше и други силни мачове, но заслепението и вкарваното и отвън напрежение в клуба, пречеше за по-обективната оценка. В никакъв случай не е време за някакви суперлативи, но поне едно нещо положително може да се открои в тима. „Зелените“ всъщност са тактически зрели. Истински хамелеони, които се нагласят според ситуацията, предлагана от конкретните съперници. Петър Колев очевидно добре си е научил урока от дългогодишния стаж при Димитър Димитров – Херо. Той не просто използва различи схеми в отделните срещи, но и в самите мачове е способен да генерира нужната промяна, която да донесе успех. Срещу ЦСКА-София гол не падна заради отличните изяви на Густаво Бусато, но срещу Черно море планът категорично сработи. Очевидно е, че в турнирите мачове Берое може да е най-опасен и никой няма право да го подценява.
Петър Колев преследва успехите с ясен план и ако играчите покажат по-добра ефективност в предни позиции със сигурност резултатите трайно ще тръгнат нагоре. Срещу Черно море щеше да е сериозна грешка, ако при това ниво на представянето в атака, отборът се бе хвърлил напред от самото начало. При бързия преход, на който са способни „моряците“, рискът щеше да е огромен.
В същото време по-дългата скамейка дава възможност на треньорския щаб да действа по-търпеливо. В конкретния случай с „моряците“ онзи ден действително бе ясно, че са по-уморени и заради пътуванията в сгъстения си цикъл. Освен това вариантите им за промяна от пейката, бяха твърде ограничени, докато Колев има в запас изпълнители, които могат да решат всеки двубой. В случая Камбуров го направи, а след 70-ата минута шансовете за още по-убедителен успех не бяха малко.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
