-
-
Левски спечели със 7:0 срещу Септември Симитли и се класира за четвъртфиналите за Купата на България. Жребият за тази фаза отреди „сините“ да се изправят срещу друг Септември, този път от София.
Разбира се, този успех не може да бъде смятан за сериозен критерий, който да даде реален отговор на въпроса: „Напредват ли „сините“?. По-важното обаче е, че те и друг път са се срещали с още по-слаби противници, но често не са се представяли добре. А, във вторник вечер имаше идеалното две в едно – и резултат, и игра. Станимир Стоилов продължава да бъде все така взискателен и винаги има нещо, от което не е доволен, който и да победят неговите момчета, а и колкото голове да вкарат. Мъри правилно продължава да настоява да се седи все така на земята. Нищо, че след такъв мач отборът му не може да не бъде похвален. Достатъчно пъти в последните 12 години беше хулен и критикуван от свои и чужди – повечето пъти заслужено.
Най-важният барометър за това какво направи Левски във вторник е оценката на публиката. Тя не спря да брои до седем. И в крайна сметка получи своето. Дори част от феновете се зарадваха, че Боби Цонев при 7:0 удари греда и топката не влезе за осми път в мрежата на тима от Симитли. Така сакралната за всеки „син“ фен седмица остана да свети на таблото и след последния съдийски скандал. Това бе и юбилейният 30 официален мач за първенство и Купата на България, в който Левски вкара 7 пъти на съперника. Ще припомним само, че при предишната седмица за Купата също имаше символика. През есента на 2014 година Левски победи Спартак Вн в този турнир със 7:1. Мачът се игра на 23 септември – точно 20 години след култовото 7:1 срещу ЦСКА през 1994.
Но, да се върнем на направеното на играчите на Станимир Стоилов във вторник. Ясно е, че не трябва да има полет в облаците. Важно е все пак това, че хората по трибуните отново започнаха да изпитват радост от продукцията, която им показват техните любимци. А в последните 12 години „сините“ радваха много повече враговете си, отколкото почитателите си.
Сега нещата започват да придобиват по-нормални измерения – такива, каквито историята на този клуб задължава. Хората отново скандират имената на своите любимци. Логично, най-много, а и най-заслужени овации обра Станимир Стоилов. Ясно е, че с него всичко е различно – както спортно-технически, така и като настроение. Той не спира да повтаря, че вярва в треньорската работа. Именно на нея се дължи всичко добро, което прави Левски от месец и половина насам. Ясно е, че нещата не могат да се променят светкавично, но лека-полека вече започват да придобиват друго измерение. Да, Левски загуби от ЦСКА-София и Лудогорец, сега го чака тежко гостуване и във Варна. Но и при онези две загуби от двата най-силни отбора в момента, „сините“ поведоха и малко не им достигна да не загубят. Ясно е, че по-подходящ човек от Стоилов, който да вкара Левски в прави(лни)я път няма. Другото име, което се скандираше, бе това на Георги Миланов. Той има всичко, което феновете искат да виждат – класа и раздаване. Безспорно, оказа се голяма находка за „сините“.
Сега на дневен ред е мачът с Черно море, където и дори загуба в него, не бива да води до смущение – нито сред играчи, нито сред треньори, ръководство, привържениците. Повечето от тях останаха до Левски, когато той беше като полумъртъв човек. И всеки, според финансовите си възможности, му даде своята доза изкуствено вдишване. Когато пари нямаше отникъде – само любовта на привържениците даде живителните глътки въздух. Въпросът с оцеляването още не е окончателно решен в полза на клуба и всеки, който го обича. Но най-страшното може би мина. А, повечето индикации, че по-добрите дни скоро ще дойдат, са налице. Шансовете това да стане са много по-големи, ако и привържениците продължат с неугасващ ентусиазъм да следват отбора си – винаги и навсякъде./ „Мач Телеграф“
