-
-
В неделя вечер логичното се случи. ЦСКА-София за пореден път през настоящия сезон игра много слабо и закономерно загуби в центъра на София от Локо Пд. И всичко е плод на дълготрайна тенденция, която няма нищо общо със случайността, а 1:3 е най-малкото, с което можеха да се отърват армейците. С две думи крушката си има опашка, а проблемът на червените е, че нямат нито един силен мач в първенството.
И в десетте си двубоя не бяха на високо ниво и не подплатиха с аргументи шампионските си амбиции, демонстрирайки едни и същи слабости. В крайна сметка стомната не само се счупи, а се пръсна на парчета. И истината лъсна, а тя е, че ЦСКА-София не разполага с достатъчно класа, която да му трасира пътя към титлата. С оглед на тенденцията за постоянно снижаване в линията на представяне с всеки следващ мач, то не е трудно да се досетим какви резултати чакат ЦСКА-София до края на годината…
Късметът покрива, но до време. Спортният шанс не може да е постоянно на твоя страна. Фортуна бе с червените в мачовете с ЦСКА 1948, Пирин, Черно море (б.а. – на „Тича“ ЦСКА-София бе тотално надигран), Царско село, Ботев Пд и им спечели време да надградят. Те не го направиха. Напротив. Позитивите избледняват с всяко следващо излизане на терена, а оправданията на старши треньора Стойчо Младенов вече стават досадни и дори комични. Наставникът на ЦСКА-София отдаде загубата от Локо Пд на умората и на факта, че съперникът е имал два дни повече за възстановяване, а това вече звучи доста несериозно. По-важно е не колко дни за почивка и възстановяване ще имаш, а какво ще правиш в тези дни и как ще работиш с футболистите.
Да, резултатът от лятната селекция е виден за всички, но не може да е оправдание за мъките във всеки един мач от първенството. От 8 нови попълнения двама дори не попадат в групата, още двама ги пускат през мач да се поразтъпчат за по 5 минути, а от останалите нито един не е впечатлил с изявите си. За Вилдсхут вече е казано всичко. Нидерландецът бързо е бил разкрит в предишния си клуб в Израел и е изпратен на пейката. Тук направи 20 мача без гол, като е с основна вина за последните 2 загуби на ЦСКА-София, пропилявайки стопроцентови положения срещу Заря и Локо Пд при резултат 0:0. Това е играч, който е потресаващо безпомощен пред гола, без извеждащ пас и без центриране, а освен това във фаза защита приносът му е нисък. Карло Мухар е с коефициент на полезно действие под критичния минимум. Нзила и Чатакович вече забравихме, че съществуват…
ЦСКА-София е допуснал 12 гола в 10 шампионатни мача, а именно стабилността в дефанзивен план бе една от характерните черти за отборите, водени от Младенов. В този аспект се претърпява пълен крах до момента, както е и при статичните положения, които не се използват ефективно. И ако в началото на престоя си треньорът имаше своето алиби, то в тези три месеца, през които е начело на червените, той проведе две миниподготовки. А след тях армейците изглеждат сякаш все по-зле и играят по-слабо. На този фон заучените реплики на Стойчо Младенов за физическото състояние на тима и сгъстения цикъл увисват жестоко. Какви претенции можеш да имаш, след като не можеш да играеш по два пъти в седмицата и постоянно се оплакваш от натоварения график?!
ЦСКА-София няма стил и никакво творчество и креативност в предни позиции. На отбора липсва ясно изградена стратегия за изнасяне на топката и за провеждане на мачовете. Няма отработени шаблони за игра през центъра, където можеше да се спечелят двубоите и с Берое, и с Локо Пд.
Варела очевидно не се харесва на треньора. Но си струва да се помисли дали няма да е по-полезно, ако аржентинецът играе на мястото на Кери, който да действа като ляво крило вместо Вилдсхут. Защо Стойчо не предприема подобен ход, остава загадка. Вярно е, че Варела е футболист, който доказано не става и за последния в Турция, откъдето бе привлечен със статут на резерва, но все пак в родната А група може да върши прекрасна работа. Тук се играе монотонен футбол и липсата на динамика и агресия при аржентинеца не личат толкова. Трябва да се има предвид, че той е играчът с най-добър завършваш пас не само в ЦСКА-София, а може би и в цялата Първа лига. Младенов обаче с лека ръка се лиши от него.
Към игнорирането на Варела може да се добави и грешното решение с пускането в игра на Вион и Мухар за сметка на Жеферсон и Юга в мача с Локо Пд.
В началото на ноември титлата за поредна година е мираж и Лудогорец отново изглежда недостижим. Как в ЦСКА-София искат да върнат публиката с такава игра, с такова ужасяващо състояние на стадиона и със смяна на треньорите през 3-4 месеца?
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
