-
-
Стоян Орманджиев е роден през 1985 година. Той е наследник на една фамилия, която оставя трайна и незабравима след в историята на българския футбол и ЦСКА. Дядо му Стоян Орманджиев (1920-2006) е треньорът, който през сезон 1966/1967 извежда армейците до полуфинал в турнира за КЕШ срещу Интер Милано, а през 1956 година като селекционер на националния отбор се окичва със сребърен медал от Олимпиадата в Мелбърн. Бащата Стефан Орманджиев бе председател на Надзорния съвет на клуба в период 2002-2006 и е смятан за един от най-успешните ръководители. Стоян Орманджиев в момента работи с един от големите полузщитници на ЦСКА от близкото минало Лъчезар Танев и се съгласи да се върне в спомените си към своите родители, както и да разкрие мнението си за сегашното състояние на ЦСКА-София, шансовете в мача със Зоря, както и да сподели интересни факти около футболните трансфери. Ето какво сподели той пред “Тема Спорт”.
Г-н Орманджиев, дядо ви, на когото сте кръстен Стоян Орманджиев е легенда като футболист на Локомотив София, но е с подобен статут и в ЦСКА, тъй като е треньорът извел армейците до първия европейски полуфинал – през 1967 година срещу италианския Интер…
– Да, така е. Аз нося неговото име и съм щастлив, че той успя да ме възпита в ценностите, в които вярваше, а именно най-вече на уважение към семейството, приятелите, работата. Да бъдеш отговорен и честен в това, което правиш. Моите съзнателни спомени с него са от времето, когато той бе извън активната си спортна кариера, но аз съм слушал много за него от баща ми (Стефан Орманджиев) и леля ми Антоанета, както и от хора от футболните среди. Всички ми казваха, че поне малко ако съм наследил от неговия характер и човечност то мога да бъда спокоен, че ще стане добър човек от мен. Бил е фундаментална фигура. Като футболист е носил фланелката на Локомотив и аз много уважавам този клуб, но моето сърце принадлежи на ЦСКА и причината за това е моят баща. Той ме заведе и ме записа да тренирам на “Червено знаме”, той ме водеше на мачове на “Българска армия”, с него гледахме и преживявахме двубоите на армейците.
Баща ви пък е един от най-успешните ръководители на ЦСКА. На какво ви научи той?
– Основният урок, който се опита да ми предаде бе да съм честен и добър човек. Принципен. От него научих да уважавам футбола и спорта. Той беше прекрасен родител, който ми даваше пример и в спорта. Неговото верую бе, че нещата не трябва да се случват на всяка цена, а да бъдеш на първо място коректен спрямо себе си и околните, като по този начин да запазиш чисто името си. За съжаление и той си отиде твърде млад, но това, което виждах от него и от дядо като постъпки, чувайки какво е мнението за тях на хората, всичко това ме кара да се стремя никога да не хвърлям петно върху името, което са градили.
С кой от двамата обичахте да гледате повече мачове?
– И с двамата, определено с баща ми изгледаните заедно мачовете са повече. Той обичаше да анализира повече, а дядо бе по-мълчалив. Татко говореше, обясняваше ми, обръщаше внимание на детайлите и явно опитваше да ме подготви и да ме научи да разбирам играта.
Разказвали ли са ви някакви интересни истории?
– Дядо обичаше да си записва всичко. Имаше едни дебели тетрадки, в които можеше да се прочете всеки детайл от срещите му с Пеле, със звездите на Бразилия, от участието на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та, където печелим бронзов медал. В моята глава са останали спомените как се е подготвял за всеки мач, за всеки един съперник. Той всъщност е един от първите треньори, които са започнали да проучват съперника. Много интересно ми беше как си е водил записки за състоянието на своите играчи, но там можеше да се види не само спортно-техническото състояние на човека, а и неговото душевно такова – спокоен ли е, имал ли е проблеми с жена си, щастлив ли е, притеснен ли… Това са страхотни ръкописи, които татко и леля дариха на Музея на ЦСКА и всеки, който има желание може да ги види. Щастлив съм, че и до ден днешен усещам реномето и уважението, което са изградили у хората дядо и татко, който освен водещ съдия, след това бе председател на Надзорния съвет на ЦСКА, шеф на съдийската комисия, вицепрезидент на БФС, а до последно бе и председател на Асоциацията на футболните съдии.
Вие сте юноша на ЦСКА и бяхте част от един много силен набор на червените…
– Да, спомените от онези време са много ярки. Още от първите години, когато дори дядо идваше на мои мачове, а след това ме дърпаше настрани и ми даваше съвети, като треньор. Наистина бяхме чудесен отбор и колектив, а голяма част от момчетата играха професионален футбол след това. Това са Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, който продължава да е част от Ботев Враца, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов – Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който замина за Шотландия, Стойчо Младенов, Красен Вълков… Ние успяхме да спечелим много отличия и като юноши, а и след това се изпълни основната цел на всяка школа да подготви играчи за мъжките отбори. Това се дължеше най-вече и на нашите треньори. През годините с нас работиха Пламен Янков, Динко Димитров, Ангел Калбуров, които за съжаление напуснаха този свят, но ни дадоха много. На нападателите помагаше легендата Петър Жеков. Бяха страхотни времена…
По онова време сте бил съотборник със Стойчо Младенов – младши, който бе определян за голям талант, но не успя да направи сериозна кариера. Какво му попречи и смятате ли, че името на баща му му тежеше?
– Той наистина притежаваше страхотни качества и огромно въображение на терена. Мнозина го сравняваха с баща му, а той наистина сякаш бе взел много от него. Наистина може би това му е тежало, но той сякаш не бе достатъчно постоянен, за да изпълни големите очаквания, които имаше към него.
Вие също прекратихте рано своята кариера. С какво се занимавате в момента?
– Да. Аз поиграх в Б група. Бях във Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. С всеки от тези отбори печелехме промоция, но след това така и не стигахме до мачове в елита, защото се разпадаха. Можех да го направя накрая с Академик София, но аз точно тогава взех решение да кажа “Край”. Осъзнавах, че нямах достатъчно качества за голям футбол и нямаше смисъл да продължавам. Татко, Бог да го прости, много искаше да стана голям футболист, но не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми каза: “Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев”. Аз не знаех за какво става въпрос, но когато поговорихме тримата и ми казаха, че от този ден започвам към мениджърската агенция. И така за 2-3 дни от терена на бюрото и вече 12-13 години съм част от фирмата на г-н Танев в ролята на футболен агент.
Като футболен посредник може ли да разкривате клубната си принадлежност и какво е да работиш с Лъчезар Танев?
– Няма никакъв проблем, че хората знаят, че съм от ЦСКА. Аз не бягам от името си, но и това не пречи на трезвата ми преценка и навсякъде съм приеман добре. Дори може да е странно, но до момента имам повече сделки с Левски, отколкото с ЦСКА. А работата с Лъчо Танев мога да я определя с една дума – богатство. Работата при него най-доброто училище и той най-подходящия учител в тази професия. Респектиран съм от всеки негов ход, от мисленето му, от отношението…
В качеството си на експерт – вдигнаха ли си футболистите на ЦСКА цената?
– Играчите на ЦСКА си вдигат цената с всеки изминал сезон и това се дължи най-вече на постоянството, което демонстрират в евротурнирите. Отборът трупа коефициент, втора година поред е в груповата фаза, а това е много важно условие. От друга страна собственикът на клуба е дълги години във футбола и е познат в Европа, а и той знае как да създава и продава футболисти. От трета страна Академията, която е дала доста сериозни имена… Всички тези компоненти събрани в едно определят факта, че цената на играчите на ЦСКА се вдига и те стават интересни на европейския пазар. Тук не говоря само за българи, а за всички.
Какво е вашето мнение за ЦСКА в момента?
– Въпреки, че ще говорим на гърба на злощастния мач с Локо Пд, то смятам, че с всеки изминал сезон става все по-актуално детронирането на Лудогорец. Но всеки път липсва нещо. Дали това е плод на честите треньорски смени, продажба на основни футболисти, грешки в селекцията или има друга причина, но е факт. И все пак вярвам, че на фона на проблемите в Лудогорец, разклатените Левски и Локо Пд, то ЦСКА има шанс да е до последното в борбата за титлата и през този сезон. Позитивът е, че участието в групите на евротурнирите се превръща в правило, а не се гледа на него като изключение.
На ЦСКА предстои мач със Зоря… Армейците не са в най-добрата си форма, а украинците спечелиха последния шампионатен мач с 6:1…
– Хубавото е, че футболът дава възможност само няколко дни след грешна стъпка да я поправиш. В ЦСКА не бива да правят трагедии, а да изчистят главите и да опитат да излязат от трудната ситуация. Зоря е добър, здрав, добре подготвен тактически отбор, но не е непобедим. Положителното за червените е, че отиват необременени и не са притиснати от задължителното условие да победят. Те просто трябва да играят освободено и да покажат най-доброто, на което са способни, а те го умеят. Показаха го срещу Осиек и Пилзен.
Ще има ли скоро голям изходящ трансфер на български футболист?
– Искрено се надявам. Честно казано в най-обозримо бъдеще няма такъв, който е готов. Пазарът в последните години се промени. Гледат се предимно млади футболисти, които не са навършили 19-20 години и точно поради тази причина напоследък от България излязоха Петко Христов, Филип Кръстев, Мартин Минчев, а тук слагам и Валентин Антов. Но по-важното според мен е, когато излезе този играч да успее да се наложи и по този начин той ще отвори вратите и за други свои колеги. Защото почти навсякъде в Европа има вече формирани сръбски, хърватски, босненски групи… Но те са показали, че умеят да улавят шанса. Така трябва да стане и с нас българите. Един като отиде, да остави добро впечатление и след това, когато бъде предложен друг българин, от клуба да си кажат “Да, тези не ни подведоха предишния път”.
Какво трябва да притежава един млад играч, за да подпише с вашата агенция?
– Ние търсим качество. Футболистът трябва да се откроява, да има потенциал да стигне до над средното европейско ниво. Да бъде ОК с това, което има в главата. Гледаме много детайли, като възпитание, амбиция, а дори и родителите, защото в много случаи млади футболисти страдат от свръхамбициите на своите родители.
Колко пандемията повлия на бизнеса?
– Интересното е, че при нас беше в положителна насока. В началото лично аз имах притеснения, но след първоначалното свиване се стигна до там, че по-сериозните клубове започнаха да поглеждат все по-често към така наречените “бюджетни” първенства, каквото е и нашето. Разбира се, имаше затруднения с пътуването, но вече и те се преодоляват и все по-често отборите изпращат свои скаути.
Бихте ли коментирали случилото се на конгреса на БФС?
– Има различни гледни точки, но аз като страничен наблюдател и без да съм пряк участник в тези процеси мога да кажа, че не ми стана докрай ясно дали около избора на Борислав Михайлов всичко бе коректно. Не казвам дали е или не е, но останаха съмнения. Получи се оспорвана битка. Но по-скоро битка между две личности (с цялото ми уважение към другите кандидати), а не между две идеи и концепции за българския футбол и неговото бъдеще.
Вие сте по-малък, но помните ли Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров от школата на ЦСКА?
– От школата имам бегъл спомен само от Димитър Бербатов, но от Стилян и Мартин – не. Помня ги като млади футболисти в първия отбор. Любопитното е, че и тримата са свързани с нашата агенция. При техните първи трансфери от ЦСКА в чужбина, Лъчо Танев е с дейно участие. При Бербатов – като посредник с Байер Леверкузен, а при Мартин в Сервет и Стилиян в Селтик – като техен личен агент и представител. Мартин и Танев до ден днешен работят заедно.
