-
-
На „Овча купел“ шум се вдига, но не лъскат саби и щитове, а Славия и Левски играят здраво, съдията и той произвежда шум, а вратарят на белите също образува достатъчно децибели от трибуните. Е, стана си дерби, макар и без много „уау“ ситуации пред двете врати.
Важно беше, че отново има шум на по принцип тихия стадион на Славия. И щеше да е още по-шумно, ако Здравко Димитров ставаше за сериозен футбол. Още в 40-ата секунда, ако не я беше ритнал с кокалчето, щеше да е друго, но да видим, вероятно до Нова година ще продължат пробите му, въпреки че си има договор. И много други футболисти на Левски са на тестове, но май още не го знаят. Или не искат да приемат, че им се случва. Защото години наред подпис с Левски осигуряваше спокойствие и топла храна.
По-късно Здравко Димитров имаше нов шанс и направи вулкан от финтове, но без поражения за съперника. Много шумни финтове за нищо. Това е в много моменти от играта му.
За Левски категорично този мач нямаше нищо общо с онзи на „Тича“. А в никакъв случай не може да се каже, че Славия е по-слаб отбор от Черно море, нито пък че Златомир Загорчич е по-ниско ниво от Илиан Илиев. Но Заги този път не успя да реагира в движение. Това, което виждаме този сезон от белите, е може би пикът на този тим като игра. Славия накъде да се развива повече?! Второ място преди този кръг и отличен футбол.
Загорчич след Тарханов сравнително бързо вдигна отбора и оттук – нататък може да поддържа огъня, защото в Славия няма натиск, а ако трябва са сме конкретни, няма и цели. А при Левски е съвсем друго. От нулата Стоилов има много мегдан накъде да надгражда под съпровода на натиска и целите.
След мача едно изречение на Загорчич каза всичко – ами играха си, каквото си бяха намислили. Неговите хора имали прекален респект към съперника. Ами ще имат, защото това е различен Левски, макар и още в началото на промяната. Кога белите са имали респект на Левски на Хубчев, Левски на Славиша, на Живко Миланов или пък, олеле – Левски на Гошо Тодоров? Какъв респект, освен към името на клуба? Нищо спортно-техническо не предизвикваше респект тогава.
Сериозна опасност над сините надвисна след червения картон за белите. Да, не е грешка. Славия с човек по-малко тази есен направи забележителни игри. С ЦСКА-София на „Армията“ стигна до 1:1 точно при числено неравенство в полза на червените. А след това победи Лудогорец в „Овча купел“ пак с червен картон половин час преди края на мача. И с човек по-малко хората на Загорчич имаха шансове за втори гол във вратата на шампионите. Припомняме тези факти, защото онзи ден сините продължиха да играят, каквото си бяха намислили, и след като Славия остана с 10 души на терена. Този път вариантът на Загорчич за числено неравенство не сработи, а на Левски дори не му се наложи накрая да бави времето с лежане или други такива прийоми.
Няма да е мач Славия – Левски, ако Гошо Петков от пейката не се скара и с четиримата съдии. И нямаше да е мач, ако съдията не го оклепа. В случая бе Ивайло Стоянов-Сватбата. От „Герена“ се правят на дипломати и не вдигат шумотевица, все пак едно 40-годишно приятелство не трябва да бъде разваляно заради някакви си съдийски грешки. Здраве да е, както се вика, няколко пъти през сезона пък помагаха на сините, умишлено или не.
Ако Левски продължи да играе така, както е намислил Станимир Стоилов, хората ще забравят и ще задраскат от тефтерите си мача на „Тича“, където сините на практика не играха. Там треньорът бе намислил друг стил на игра заради недобрия терен, но пък на същия терен варненци си играха, както си бяха намислили те. Сините имат сравнително добра програма до Нова година и е задължително да се възползват от нея.
Желю Станков/ „Тема спорт“
