Ето кога може да започне строежът на „Армията“

0
balgarska armiq proekt
- -

Служебният министър на младежта и спорта Андрей Кузманов даде интервю пред „Марица“, в което говори за комплекс „Червено знаме“, „Българска армия“ и „Панчарево“. Той е категоричен, че 98% от задълженията към „Сердика Спортни имоти“ са на футболния клуб ЦСКА-София и когато „червените“ се издължат, тогава ще продължи процедурата по строеж на нов стадион.

– Министър Кузманов, има ли достатъчно пари в бюджета за български спорт?

– Когато нещата са обосновани, когато се знае за какво се харчат тези пари ​- ще се намерят, когато има прозрачност. След вас тук идват всички дирекции да обсъдим правилник за финансиране на федерациите. Те ще получават това, което са изработили. Без субективен фактор. Ще има критерии – статистика, която доказва дали даденият спорт се развива, дали има резултати. Изготвени са 9 коефициента, които ще са решаващи за финансирането. А не дали сте ми приятел и – хоп – вашата федерация получава милиони, а не върши нищо. Примери много има. Трудно някой ще ми опонира, защото имам много факти.

 

– В какво състояние е българският спорт, господин министър, ако го сравним със средното европейско ниво?

– Европейският и световният спорт взеха най-добрите неща от българския и ги продължиха, а ние тръгнахме в обратна посока. Затова спортът ни не е на ниво. Първо брояхме златните медали, после започнахме да броим медалите, сега броим квоти. През 1988 г. в Сеул вървяхме 4-5-и в света по медали. За съжаление, спортът ни е жертва на тези над 30 години преход, който още го бутаме. Нещата могат да тръгнат, но трябват промени. Да се направят закони, защото живеем в пазарни времена и колкото и хубави идеи да имаме, без пари не става. Само говорим, но не се дадоха облекчения за хората, които спонсорират спорта. Но както казах, ние отрекохме работеща схема. Загубихме инерцията.

 

– Треньорите ли липсват, база ли, децата ли липсват, дори по чисто демографски причини?

– Не само демографски са проблемите при децата. Виждате по улицата: вместо да бяга и скача, то гледа в телефона. За треньорите направихме „Програма за кадрово обезпечаване на спортните клубове“ за стимулирането им. В последните години се наблюдава абдикация от професията. И отсъствието на треньори води до това – децата ги няма на спортните площадки. С екип в министерството създадохме програма, направихме среща с всички заинтересовани страни. От новата година треньор, ако отговаря на критериите ни, ще получи по една минимална заплата от 650 лв. чрез клубовете. В България има 3600 регистрирани клуба, колко от тях са „кухи“ – само за гласуване по събрания и конгреси, е отделна тема. Тези треньори, които отговарят, ще са по-малко. 1000 да останат, приемете го като една социална помощ. Треньорската професия е хвърлена на кучетата в момента. Как да има спорт!

 

– На фона на състоянието на спорта ни, признавам, България завоюва неочаквано за мен много медали в Токио. Как го обяснявате?

– Много труд на спортисти и треньори. Не на този, който седи на този стол (сочи министерския). Министърът какво? Държи лапичките на боксьора или хвърля бухалките на момичетата? Или им засича в басейна? Пълни глупости. Защото имаше много важен момент – отложиха Олимпиадата с година. Спортисти и треньори бяха изпълнили 4-годишен цикъл. Но трябваше да стискат още една година зъби, да съсипват здраве, нерви и какво ли не. Огромно благодаря! Но без политически окраски.

 

– Чува ли се дали остават борбата и боксът в олимпийската програма? Каратето на Ивет Горанова вече отпадна, а без горните два спорта съвсем оставаме без медали.

– Каратето беше вкарано в програмата малко и като жест към Япония, неговата родина. Върви подписка, ще видим. Получавам някаква информация, все пак съм член на ръководството на Международната федерация по модерен петобой. Там патрон е принц Алберт, който е заместник на Томас Бах в МОК. Чуват се разни неща от извора. Но нека изчакаме 11 декември. Ще има сесия на МОК, може би тогава ще получим яснота.

 

– След няколко дни пак има избори, пак покрай тях винаги се споменава за нов национален стадион, има ли нужда от такъв и на каква цена?

– Няма да казвам приказката за чифтето пищови, но реално за положението на българския футбол по-подходящо е да се реновира „Васил Левски“. Извинявайте, но този стадион, с тази комуникация и местоположение в София, Борисовата градина отзад, паркинги – прекрасно съоръжение. Вече въпросът е как да се доближи до модерните примери. Нима Англия изостави „Уембли“ или Германия – Олимпийския стадион в Мюнхен?!

 

– Ще може ли държавата да помогне на Пловдив да има басейн, защото Йосиф Миладинов тренираше в направо смешно на фона на световните стандарти съоръжение?

– Съгласен съм, че не отива на такъв спортист. Стигаме тук до далновидност на местните власти при управление на европейските програми. Колко пари минаха през тях – за развитие на селските стадиони се построиха куп футболни игрища. Защо не се направиха басейн, писта за лека атлетика, зала за бадминтон например? Не може да има стадион в село с 200 души, на който спокойно може да играе и националният ни отбор. Но в същото време пасат крави. Ами да бяха направили в първото село до Пловдив басейн по тези програми. Хубави пари минаха, доста пари. Сега вероятно това село вече щеше да е квартал на Пловдив.

 

– Значи държавата не се ангажира с басейна, който е общинска собственост?

– Нали знаете, че те са местна власт. Досега няма нито едно запитване от Пловдив за басейн. Не че веднага ще се направи. Съберете се, аргументирайте се, напишете писмо до министерството. Ето, примерът с Йосиф е добър. Но има много други плувци, излезли от Пловдив. Там винаги е имало страхотна школа. Това е първият ми спорт, все пак съм от Пазарджик. Наясно съм.

Всеки ден получаваме писма от кметове, треньори, клубове, федерации, обикновени ентусиасти. Кандидатстват, имаме си цял отдел, който се занимава с това. И когато има пари, дават се.

 

– Като говорим за плуване, какво става с тази огромна рана „Червено знаме“?

– В най-скоро време ще може да ме питате, повече нищо не искам да казвам. Или държавата трябва да поеме всичко от първия камък до покрива, или външен инвеститор да вложи доста пари. В най-скоро време, да се надяваме, всички ще бъдем приятно изненадани.

 

– Ще заработи ли най-после стадион „Академик“, който беше не само спортен, но и музикален център?

– И той беше занемарен през годините. Там трябват 5, дори 10 милиона лева. Има идеен проект, който включва и опасната козирка. Всичките тези съоръжения трябва не само да се възстановят, но и да се управляват добре. По цял свят тези зали и стадиони печелят. Иначе те само с включването на климатици и чилъри започват да губят – парите изтичат през комина.

 

– Друга болна тема е базата на ЦСКА.

– Просто е – дължат суми по наеми, като се изплатят, продължаваме процедурата. Спортът е бизнес. И когато едно влизане в групите на европейските турнири по футбол носи милиони, не мога да приема, че няма пари за договорения наем. Знаете ли, че от задълженията към дружеството „Сердика Спортни имоти“, което стопанисва няколко обекта, 98 процента се падат на ЦСКА?

 

– Възможно ли е монополист в хазарта като държавното тото да бъде на загуба? Или бъркам?

– Въобще не бъркате. В цял свят хазартните монополи са на печалба. Защо е допускано! Много пъти съм казвал на ваши колеги. Ще дам последен пример, който трябва да говори много на седящия преди мен на този стол, а и на неговия началник. В момента, в който Бойко Борисов водеше битка като премиер срещу Васил Божков, седящият на този стол е работел с програмата на Божков в тотото. Добре че излезе законът „Магнитски“, за да спрем теча. Гледали сте как господинът тропаше по масата тук: „Моето министерство“. Явно е било негово лично.

 

– Колко е този теч?

– Нека кажем – доста милиони. Едно държавно предприятие ако има 0,3 процента загуба, то влиза в ликвидация. Това е законът. Тук са милиони загуба! НАП проверява тотото по наш сигнал. Каквото нередно сме видели в програми, федерации, като министерство сме го предали на съответните органи.

 

– Модерен петобой не е популярен спорт у нас, как се запалихте?

– Започнах с плуване в Пазарджик. Брат ми беше петобоец, доста известен. Покрай него в 8-9 клас започнах да се занимавам. Завърших в София „Олимпийски надежди“. После станах малко „враг на родината“, защото брат ми беше останал 1 месец в Западна Германия тогава. Не можех да минавам отвъд Кюстендил.

 

– Като се каже спортен „Пловдив“, с какво го асоциирате?

– Плуване, Цвети Пиронкова, гребане. Агитките на Локо и Ботев, които са на нож. Стефка Костадинова, разбира се. Царицата на леката атлетика.