-
-
Владимир Манчев е един от най-силните български нападатели, като бе голмайстор на ЦСКА, Лил и Леванте. В момента е асистент на Христо Янев в лидера във Втора лига Миньор Перник. Манчев се съгласи да говори пред “Тема Спорт”. Ето какво каза той.
Г-н Манчев, точно преди година Христо Янев пое Миньор след загуба с 1:5 от Литекс, а преди няколко дни победихте в Ловеч с 3:0…
– Нека не сравняваме. Това са различни моменти. Ние направихме две селекции оттогава. Успяхме да подберем играчите, които се вписват в концепцията и са подходящи за стила, който иска да налага Христо Янев. Постоянно опитваме да подобрим представянето и мисленето.
Когато поехте отбора, той бе малко над чертата, а за една година допуснахте едва 3 загуби и сега сте лидери в класирането. Какво успяхте да промените и какви са вашите цели?
– Въпреки добрите резултати ние сме здраво стъпили на земята. Трябваше ни малко време, за да убедим играчите, че могат да побеждават. Постепенно успяхме да вкараме нашите идеи. Знаете, че Христо Янев иска неговите отбори да контролират топката, да изповядват нападателен футбол. На първо място целта ни е да виждаме голямо желание за победа и непримиримост. Това е свързано и с историческите ценности на клуба. Знаете, че Миньор винаги се е славел с високия дух и с волята за успех. От друга страна, желанието ни е тимът да играе бързо, динамично, атакуващо. Ние обаче знаем къде сме, с какво разполагаме и не бързаме да вдигаме прекалено високо летвата. Акцентираме върху контрола и притежанието на топката, но за съжаление, не всеки път се получава. Понякога не ни го позволяват условията в Б група. Не срещу всеки съперник или на всеки терен това е възможно и се налага да се съобразяваме с тези фактори.
В началото на шампионата очаквахте ли Миньор Перник да е лидер в групата?
– Да. Разполагаме с много добри футболисти и си поставяме високи цели. Никой не е дошъл да ни каже, че трябва на всяка цена да спечелим промоция, но нашата амбиция е да сме на върха. И Христо Янев най-много иска да завършим на първо място. Затова сме дошли. Ние не сме на разходка в Перник. За щастие, усещаме огромната подкрепа на кмета на града г-н Станислав Владимиров, без когото този проект едва ли щеше да е възможен. Той прави всичко по силите си Перник да има силен отбор в елита и се стреми да ни осигури всичко необходимо. Оценяваме усилията му съвсем скоро Миньор да има и тренировъчна база, което ще е огромен плюс както за първия отбор, така и за школата.
От 20 ноември в рамките на 20 дни ще трябва да изиграете 5 мача. Готови ли сте?
– Няма кога да се изиграят тези мачове. Знаете, че в началото на първенството играехме и на 40 градуса. На няколко пъти се обсъждаха неофициално варианти за смяна на формата, но за мен шампионат в цикъл пролет – есен не е подходящ. Истината е, че клубовете трябва да направят повече за инфраструктурата. Да се вложат повече пари в терени и стадиони. Ние обичаме да обвиняваме феновете, че не ходят много на мачове, и даваме пример с другите държави. Да, но как през ноември един човек да отиде на стадиона, когато няма елементарни условия и комфорт за това. Какво да прави на този студ на счупени седалки и да няма къде да отиде до тоалетна. Това е проблем, който ни отдалечава много от другите държави и трябва да се вземат мерки.
Беше ли нужно Втора лига да стартира с 20 отбора, а след това те да започнат да фалират и да напускат първенството?
– Не мога да кажа дали е нужно или не, но със сигурност е неприятно и не трябва да се случва. За съжаление, станахме свидетели на такива тъжни събития и миналата година, а и сега с Нефтохимик. Това, от една страна, нарушава феърплея, а от друга се нарушават ритъма и подготовката на отборите. Миналата година се наложи дадени отбори да почиват по няколко седмици. Това не е добре и трябва да се вземат мерки.
Въпреки че сте лидери в класирането на Втора лига, мачът за купата с Черно море показа, че все още не сте готови за елита. Къде е разликата?
– Отстъпваме финансово и организационно на Черно море, които са сред водещите отбори в елита. Те имат от дълги години един и същ треньор, който е успял да наложи своите виждания за играта, качествени чужденци, които дават разликата, и граден с години гръбнак.
Работите с Велизар Димитров и Христо Янев. Как толкова различни характери успяват да постигнат тази симбиоза?. Отдалеч си личи, че сте добър екип…
-Ние сме с различни характери и темперамент, но имаме обща ценностна система. Харесва ни един и същ стил на игра и това ни помага да намерим общ език, като понякога се разбираме дори без думи. Понякога се пораждат спорове, но в тези моменти намираме най-добрия вариант и решение. С Янев сме приятели от времето, когато играехме заедно в ЦСКА. На “Армията” се разминахме с Велизар, но бяхме съотборници в националния отбор и още оттогава изпитвам силни приятелски чувства към него. В момента той с чисто човешките си и с професионалните си качества е пример за изпълнителен директор. Успява да даде на отбора както нужното спокойствие и подкрепа, така и да осигури всичко необходимо в организационен план.
Наскоро лично Лъчо Танев пристигна от Барселона, за да подпише договор с младия опорен халф на Миньор Емил Ценов, а в същото време от ЦСКА твърдят, че Мартин Смоленски скоро ще струва милиони. Как се развиват тези двама играчи?
– Ценов го познавам от времето, когато беше в Академията на ЦСКА. Сравнявам го по начин на мислене на терена, като поведение на мачове и тренировки с Вальо Антов. С Мартин съм работил дълго време и той притежава страхотни качества. За съжаление, дойде контузен. Успяхме да овладеем травмата, но след това се появи в другия крак и поради тази причина не можа да вземе нормално участие в тренировъчния процес, а се готвеше предимно във фитнеса. Сега е почти готов и се надявам да остане и през пролетта при нас, за да започне да се изявява и повече на терена. Той има нужда да натрупа малко самочувствие в мъжкия футбол, а потенциалът му е много голям.
От престоя си във Франция Христо Янев има приятел в лицето на Оливие Жиру, вие намерихте ли такъв от времето, прекарано в чужбина?
– Да, аз продължавам да съм много близък с Ерик Абидал и с почти всички момчета, с които бяхме заедно и в Лил, и в Леванте… За съжаление, тази пандемия попречи малко да се виждаме на живо, но си пожелавам новата година да е здрава за всички и да се върне старият начин на живот.
