-
-
В понеделник в Люцерн приключи поредният цикъл на националния ни отбор, а двете полувремена срещу Швейцария напълно илюстрират представянето на трикольорите в кампанията. През първата част българите опитваха да пречат на съперника и късметът бе с тях, а след почивката бяха направени за смях и кръстоносците вкараха 6 гола, два от които бяха отменени. Лудият късмет от Одеса не се повтори.
Тъжният извод е, че в онази вечер единственият по-несъстоятелен отбор бе Сан Марино, който отнесе десет гола от Англия. Но и това е спорно, тъй като сервитьорите бяха с човек по-малко и все пак успяха да ритнат във вратата на трите лъва, а британците изпълниха едва 4 корнера, докато швейцарците го сториха цели 18 пъти срещу България.
Най-жалкото бе, че от родната делегация обявиха как приключва една изключително добра футболна година за държавния тим. И то на фона на факта, че завършваме на предпоследно място в групата. Зад нас е само Литва, чиито единствени 3 точки са спечелени именно срещу командата, водена от Ясен Петров, който срещу Швейцария още в 6-ата минута би отбой и промени схемата от 4-4-2 на 4-5-1 в опит да избегне срама.
Не успя! И нямаше да е честно спрямо играта, ако България се бе измъкнала суха, както го стори 4 дни по-рано срещу украинците, които създаваха голово положение на всеки 98 секунди. Този път съдбата не покри грешките на селекционера и несъстоятелността на тази формация лъсна, а от думите му така и не разбрахме какво иска да каже. От една страна, обясняваше, че пълните трибуни и 16-те хиляди зрители стреснали играчите, че нищо не се получавало и той поема вината, а от друга, заяви, че някаква цел за някакво подмладяване била изпълнена. Не е ясно какво точно е изпълнено, но това, което стори Петров, не би го направил и хлапак. Срещу отбор като Швейцария да заложиш на Неделев като външен халф, а след това да го смениш с Десподов е опит за убийство на… крайния защитник.
Можем само да гадаем какво е говорил треньорът в съблекалнята, но на избраниците му не им се получаваше нито пресата, нито играта за първа, втора и загубена топка, а още по-малко видяхме компактност между линиите. И това вече е отличителна черта на държавния тим, който в редките случаи, когато записва положителен резултат, е благодарение на индивидуални проблясъци, като тези на Тодор Неделев срещу Северна Ирландия.
За последните два мача трикольорите така и не създадоха голово положение, веднъж уцелиха вратата на противника в рамките на 180 минути и си подадоха 4 точни паса едва два пъти, и то назад.
В такива моменти за мъжете се твърди, че болката ще отмине, а срамът ще остане. Но ръководните футболни кадри у нас са оперирани от това чувство. Те продължават да живеят в паралелен свят далеч от реалността, която е безмилостно жестока и красноречива. В моментите, в които в Сърбия и Хърватска са във възторг, че се класираха директно за Мондиала, а в Северна Македония се готвят за бараж, то у нас Борислав Михайлов си откри Фейсбук профил, чрез който се похвали, че е осигурил топкохвъргачка, за да се подготвят вратарите в националния отбор. За тези, които не схващат къде е уловката, ще обясним, че това е равносилно в наши дни собственикът на реномиран автосервиз да се бие в гърдите, че е купил компресор за помпане на гуми.
А сега следват до болка познатите и заучени фрази за липсата на материал, за отличните условия и за преизпълнените цели. Така в софри и наздравици ще се изтърколят няколко месеца и ще дойде ред на следващия квалификационен цикъл, който ще вълнува още по-малко хора. И тогава Ясен Петров или неговият наследник пак ще се оправдава, че момчетата са се стресирали от феновете на противника и дори плачат в съблекалнята… А беше време, когато и нашият национален отбор играеше пред пълни трибуни.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
