-
-
Идеите за истинска „синя“ революция, които бяха оповестени на работната среща между ръководството на Левски и представителите на феновете онзи ден, заеха челното място в дневния ред на левскарската общност. Определено изходът от перманентната криза, в която изпадна клубът, ще дойде само със смели и решителни действия. Канализирането на ресурса, който огромната маса фенове и в момента успява да генерира и да помага на клуба, е първостепенна задача. То обаче ще бъде максимално ефективно, само ако започне на чисто. Сдружението, което евентуално ще получи акциите и ще може да управлява клуба по модела, заимстват от Испания, Германия и Португалия, ще е много по-силно, ако се конструира на принцип, разграничаващ го от настоящите организации на привържениците. То трябва да се цели не в ултрас групите, а в запалването на ентусиазма на тези, които по една или друга причина стоят встрани от стадиона в последните години. Не е много неуместно да ги сравним с групата на негласуващите в изборите за президент и Народно събрание. Процентно са много повече от тарторите, които често виждаме на снимки покрай хората в ръководството на „сините“.
Необходима е свежест и креативна енергия от некомпрометирани под никаква форма в последните години личности. Доверието и в Тръста, и в „София Запад“, и във всички останали фракции с ярко присъствие в агитката не е такова, че на тях да им се делегират особени правомощия. Със сигурност сред тях има хора с авторитет, потенциал и възможности и те първи трябва да осъзнаят, че за да успее този проект настоящите фактори в „синята“ общност не трябва да търсят каквото и да е предимство пред тези, които са готови да дават по минимум 20 лева месечно.
Само прозрачно и демократично конструиран нов юридически субект, ще гарантира, че тази революция, за която говорим, ще бъде успешна. Друг ключов момент, който трябва да се има предвид, е че при кризисния мениджмънт всяка лъжа може да е пагубна. Както най-малкото съмнение може да сложи прът в колелото на формиращото се парламентарно мнозинство, така и малките стъпки напред, които Левски прави в последните седмици, могат да бъдат последвани от падане по лице при първия сигнал, че някой от ръководството на клуба отново не е докрай откровен. Защото ще е истинско престъпление, ако отново се предизвикат саги като тази с Петър Хубчев. Ако се окаже, че таванът за заплати не обхваща абсолютно всички в отбора или, че се проявява ненужна разточителност и прекален риск при правенето на селекцията.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
