В четвъртък ЦСКА-София ще изиграе на норвежка земя. На 11 август 1998 година автентичният ЦСКА гостува на Молде в двубой от надпреварата за Купата на УЕФА. Тогава срещата завърши 0:0, а на реванша червените победиха с 2:0 и продължиха напред. Един от героите за тима от “Българска армия” бе стражът Ивайло Иванов, който в момента подготвя младите вратари в Академията в Борисовата градина. Той се съгласи да се върне в спомените си назад във времето. Ето какво каза Иванов пред “Тема Спорт”.
Г-н Иванов, изминаха 23 години от онзи мач на стадион “Акер” в Молде…
– Да, времето лети, но го помня, сякаш бе вчера. Това бяха първите ми мачове не само в евротурнирите, но и за ЦСКА. Само 2-3 месеца по-рано се бях завърнал в родния ми клуб, след като играх като преотстъпен в Ботев Враца. Бях на едва 23 години, което за вратар никак не е много. Цял живот ще съм признателен на Димитър Пенев, че ми гласува доверие и ми даде шанса да застана под рамката на най-великия клуб в България. Той тогава избра мен пред по-опитния Петко Петков, който ми бе резерва и бях готов на всичко, за да не предам доверието на треньора. Заминахме за Норвегия със самочувствие и вяра. Преди това бяхме отстранили молдовския Белшина и бяхме уверени, че ще се справим и с Молде.
Бяхте ли ги разузнали? Какво знаехте за тях?
– Честно казано, не знаехме почти нищо. Тогава нямаше такива анализи на съперника, каквито се правят сега. Знаехме името им и това, че като норвежци са здрави физически. Те се оказаха много сериозен отбор, който същата година стана шампион на Норвегия и през следващата кампания играха в групите на Шампионска лига.
Как премина мачът на стадион “Акер”?
– Беше много трудно. Те не спираха да атакуват. Имаше безброй центрирания и много, наистина много удари от средно и далечно разстояние. За щастие, момчетата пред мен играха много концентрирано и успяха да се справят с техните халфове и нападатели. Стефан Лулчев и Здравко Радев вече не са между нас, Бог да ги прости, заедно с Вальо Найденов и Галин Иванов направиха страхотен мач. Стилян (бел. авт. Петров), Чомака (бел. авт. Красимир Чомаков) и Ламята (бел.авт. Георги Йорданов) свършиха уникална работа в халфовата линия и успяхме да запазим нулевото равенство, което ни даваше сериозни шансове за реванша.
Преди да попитам за мача на “Българска армия”, кажете ми какво си спомняте от визитата в Норвегия?
– Ние бяхме късметлии, че играхме там през август, а не както сега през ноември, когато ще гостуват настоящите футболисти на ЦСКА. Теренът беше от естествена настилка, много добър. Не успяхме да разгледаме града. Видяхме само това, което бе на пътя ни от хотела до стадиона. Съоръжението обаче ми направи най-силно впечатление. Малък, кокетен стадион, на брега на морето, целият отвън от стъкло и чисто футболен – без писта. Трибуните бяха наполовина пълни, но феновете подкрепяха много ентусиазирано домакините.
Имахте ли чувството, че сте герой след толкова спасявания?
– Не. Ние се справихме заедно. Целият отбор игра много компактно и силно. Разбира се, бях щастлив, защото, както казах, това бе едва третия ми мач в Европа, а и един от първите като цяло с екипа на първия отбор на ЦСКА. Интересното е, че това чувство се запази винаги у мен – след всеки добър резултат с червената фланелка бях много щастлив и горд, че сме защитили подобаващо името на клуба.
Какво ви каза Димитър Пенев след мача? Похвали ли ви?
– Не, не. След този мач не ни каза нищо конкретно. Няма да забравя обаче, че след това, когато ги отстранихме на реванша, влезе в съблекалнята и само каза, че чакаме следващите за отстраняване. Това е мисленето в ЦСКА. Тогава ни се падна Сервет, които също елиминирахме.
За да стигнете до швейцарците, обаче имаше още един мач с Молде…
– Да, ние вече знаехме, че са много добър отбор и за реванша бяхме още по-концентрирани и надъхани. Те играха много твърдо в София. На границата на грубостта, а и често я прескачаха. Ние имахме подкрепата на уникалната ни публика. Имах чувството, че земята се тресе. Феновете ни бяха фантастични в този мач. Създадоха атмосфера, каквато единствено те умеят.
Реваншът е през август, а на мача има 18 хиляди зрители, въпреки че само 3 месеца по-рано ЦСКА губи финала за купата от Левски с 0:5…
– Да, така е. Но нашите привърженици показаха как трябва да се обича и подкрепя един отбор. Нямаше извинения с летния сезон. Нямаше сърдене. Те бяха на трибуните и ни даваха сили. Дано скоро “Армията” отново се напълни. В момента ЦСКА има нужда от тази подкрепа, защото аз вярвам, че тимът има много сериозни шансове да стане шампион през тази година.
А какво очаквате от гостуването на Бодьо/Глимт в четвъртък?
– Ще бъде много труден мач. Те са добър, здрав отбор. Със сигурност метеорологичните условия ще им дадат допълнително огромно предимство. Видяхте, че дори по време на последния им двубой се е разразила снежна буря. Изкуствената настилка също е проблем за нашите играчи, тъй като те не са свикнали на такава, а тя е специфична. Въпреки всичко вярвам, че те ще дадат всичко от себе си, за да излязат с чест от двубоя. Стойчо Младенов ще успее да им вдъхне тази увереност и онова чувство, с което трябва да се излиза всеки път на терена, когато носиш фланелката на ЦСКА.
Там Рома загуби с 1:6…
– Футболистите на ЦСКА въобще не трябва да мислят за онзи мач. Те не са участвали в него. За тях трябва да е важно, че в много моменти надиграха съперника в София и имаха шанс да победят. Те показаха, че не са по-слаби и просто трябва да излязат и да се раздадат на терена в името на ЦСКА и за своята чест.