Сещате ли се за незабравимия български филм „Любимец 13“ с гениалния Апостол Карамитев в главната роля? В него героят му се представя за футболист, какъвто всъщност е неговият брат близнак, и решава да прави кариера срещу тлъста заплата. „Номерът“ на играча с №13 на фланелката обаче е разкрит, но не и преди зрителите да станат свидетели на редица комични отигравания…
Интересното е, че същият паралел важи и за Лудогорец в последните два сезона – отборът е двулик. И друга закачка: Именно от ФК Любимец към Разград пое треньорът Ивайло Петев, който донесе първата шампионска титла на Лудогорец.
У нас всичко за разградчани върви по мед и масло, засечките се преодоляват веднага и безпроблемно, но на континенталната сцена те не спират да се провалят. И след загубата онзи ден записаха срамен антирекорд – те са отборът, който не е успял да стигне до победа в най-много поредни двубои от груповата фаза на Лига Европа и последвалите ги елиминации – 17. През миналата година орлите инкасираха 6 последователни загуби. През тази също ще финишират последни в групата си, ясно е преди изиграването на последния мач, защото имат 1 равенство и 4 загуби. Ремито бе при гостуването на Мидтиланд (1:1). И то бе постигнато с много голям късмет, иначе Лудогорец можеше и да е капо.
Истината е, че както отборът доминира в повечето мачове у дома, така и отстъпва в европейските битки. В тях орлите привидно владеят топката, но… не успяват да сторят нищо с нея. Срещу съперници, които обичат да практикуват агресивен и директен футбол, зелените не само, че се огъват, но и се чупят. И статистиката категорично го доказва. Разградчани не успяват да дадат отпор, не се прегрупират добре във фаза защита и оттам настъпва ад за вратарите им. Защото те буквално се чувстват като на стрелбище. Неслучайно споменахме в началото за „Любимец 13“. Толкова са най-малкият брой удари, които Лудогорец е допуснал в една среща през последните 2 години в групите на Лига Европа. Това се случи при домакинството на Брага, загубено с 0:1. В този двубой гостите удариха и 3 греди.
В останалите двубои неизменно срещу разградчани имаше 15 или повече удара. При визитата на Брага (2:4) бройката им бе 26. Толкова бе и през миналия сезон у дома срещу австрийския ЛАСК Линц (1:3). Визитата на Тотнъм, загубена с 0:4, пък ще остане в историята с факта, че Лудогорец така и не отправи шут по противниковата врата. За сметка на това англичаните стреляха цели 25 пъти към Пацо Тигъра.
Интересното е, че тези проблеми лъснаха още преди повече от година. Треньорските щабове обаче не направиха нищо, за да ги отстранят. В този период отборът бе воден от трима наставници – Павел Върба (1 двубой в групите), Станислав Генчев (9 мача, като в това число влиза и визитата на Мидтиланд, която бе пропусната от болния с коронавирус Валдас Дамбраускас) и Валдас Дамбраускас. Факт е, че тимът не може да отговори на битката, която противниците му предлагат. Не успява да се справи и със скоростта на атаките, както и да блокира подстъпите към вратата си. Оттам идват и изстрелите към вратата. В 11-те срещи от групите тимът е позволил 218 удара – средно по 19.1 на двубой. От тях точните са 74 – средно по 6.72 на двубой, като 27 са се превърнали в голове – средно по 2.45 на среща. Всичките тези цифри категорично показват и защо във въпросните 11 мача Лудогорец няма суха мрежа.
Докато у нас подобни проблеми не личат, то на континенталната сцена лъсват. И показват защо орлите се записаха в черната история на Лига Европа.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“