-
-
Футболният агент Лъчезар Танев рядко говори пред медиите, но винаги има какво да каже, а когато го прави, всички трябва да слушат внимателно. Той се съгласи да коментира пред “Тема Спорт” ситуацията в българския футбол, както и направи доста детайлен анализ на водещите ни клубове – Лудогорец и ЦСКА-София.
Г-н Танев, бяха времена, когато българин бе на най-високото стъпало във футбола – печелейки „Златната топка“, а сега сме щастливи, когато националният отбор загуби с малко. Не е ли тъжно и каква е вашата оценка за футбола ни?
– Едва ли ще имаме друг футболист като Стоичков, който да спечели „Златната топка“. За съжаление, нашият футбол е в ситуация гроги. Това го предвиждах отпреди поне десетина години. Причините са много – формирането на манталитета на играчите, на техните родители. Работата в клубовете и в школите изискват повече знания и подготвеност от страна на треньорите. Собствениците на клубовете не си избистриха в главите за какво се занимават с футбол – да са популярни, че им е хоби или че е сериозен бизнес. Друг е въпросът, че в България много трудно може да се прави бизнес от футбол поради ниската икономическа база на възможности. Стига се до момент, в който един човек да командва като собственик, а той започва да се изживява като спортен директор, като треньор и като главен скаут, едва ли не като всичко. Има изключения, разбира се, но нашата система е много объркана и затова няма и резултати.
За да тръгнем нагоре, откъде трябва да се започне? Кой е най-големият проблем – базите, работата в ДЮШ, недостатъчно подготвените треньори, липсата на единна методика, мисленето на младите играчи…
– Да, факторите са много. Няма най-важен. Първо мога да спомена, че инфраструктурата е трагична на повечето стадиони и футболни бази. Там без съдействието на държавата няма как да се подобри. Относно начина на работа по школи и работа на треньори е двузначно, т.е. първо трябва клубовете да имат голямо желание и да съдействат техните треньори да бъдат подготвени, а Футболният съюз да им предостави необходимите възможности. За мен е задължителна и обща методика, която да даде резултати след няколко години. Това са компоненти, които свързват клубове, федерация и държава. Под държава имам предвид Министерството на спорта, на образованието и на финансите. Нека не забравяме, че основният фактор е свободната училищна игра. Продължавам да твърдя, че клубовете могат да постигнат много повече, ако са задружни в усилията си и ако имат силна Професионална лига, което в момента липсва. И по този начин винаги ще могат да отстояват много по-сериозно претенциите и амбициите си за много повече пари от телевизионни права, за по-сериозна намеса и помощ от държавата. Но по български всеки тегли на различна страна, а няма доверие между професионалните клубове. Вече ми е омръзнало да го говоря. Да не се жалват клубовете. Моля ви, клубове, не се жалвайте. Вие сами не сте си направили една сериозна организация, която да претендира за вашите интереси и да ги защитава. Те могат да си разправят хиляди неща, но я карат ден да мине, друг да дойде. Това е елементарна работа, но иначе имат претенции. Кой ще е инициаторът? Кой ще е моторът за промените? Това трябва да са професионалните клубове, защото там се хвърлят сериозни средства от собствениците. Ако те не проумеят, че задружно могат да защитят инвестициите си по-добре, изисквайки по-добро отношение от държавата, да презентират по-добре първенството, да изискват, ако трябва те да определят този, който ще излъчва мачовете. Сега има един Мики Маус, определен от федерацията, и печели все една и съща телевизия. Няма как да стане.
Вие сте уважаван от всички футболни хора у нас. Търсят ли ви за съвети настоящите ръководители на БФС, или хората от екипа на Димитър Бербатов, които искат промяна?
– С Боби Михайлов дълги години коментираме нещата. Естествено отстрани е по-лесно да даваш съвети, отколкото да ги изпълняваш. Преди Боби да напусне, дори бе гласувана една испанска методология, която трябваше да организира и контролира тогавашния национален селекционер Красимир Балъков. Тя беше готова да стартира. Аз от 10 години се опитвам да обясня, че при най-елементарните неща като ловкост, техника при работа с топката, лекота на движения, пъргавина, които се отработват между 12 и 16 години, испанците нямат равни. Това нещо най-накрая беше пред старт, но след като Боби Михайлов напусна, всичко замря, а без този пример от водещите страни ние няма как сами да си го направим. Аз не държа да съм в центъра на събитията, но съм готов да помогна. Гледам ги вече 15 години как работят с деца и юноши и какви отговорници имаме по клубове и по национални селекции… Има от време на време някакво пробуждане, но то най-вече е с какви деца разполага и с какви юноши даден клуб, а не е въз основа на някаква сериозна база за работа. Иначе моите контактите са основно с Мартин Петров. Говорили сме много пъти и аз винаги съм му казвал, че е важно какво ще се направи, а не да се гледа какво е направил този преди това. Изпадането в постоянни критики и влизания в разправии не ми е харесвало. Хубаво е да говориш позитивно и да кажеш какво ще правиш. Естествено имало е грешки в годините, но основното е какво и как може да се направи.
Вие сте част от едни от най-големите трансфери на български футболисти в чужбина. Ясно е, че такива скоро няма да има отново, но младите, които сега излизат, помагат ли на тези, които идват след тях, или по-скоро затварят вратите?
– Правил съм трансфери в най-силните първенства на Европа. Няма какво да се заблуждаваме най-вече за това, че е имало добри играчи. Те са били дисциплинирани, отдадени на футбола, хората в клубовете са ги подготвяли по добър начин и естествено аз съм бил завършекът с това, че мисля, че разбирам от този бизнес и имам необходимите контакти. Ако това преди мен не е станало, аз не съм магьосник. За съжаление, вече никой не гледа с добро око на българския футбол. Или по-скоро думата е доверие. Като видиш, че във водещите пет първенства в Европа няма нито един наш играч, повече не е нужно да обясняваш какво е нивото на футбола и футболистите ни. Ако ние имаме двама-трима играчи в тези първенства, по-често ще се обръщат клубовете към нашата държава.
Каква е оценката ви за първенството ни и за представянето на двата водещи отбора Лудогорец и ЦСКА в евротурнирите?
– Нека не сме черногледи – първенството има своя интерес, емоции и интрига, но ние говорим за качество на игра, а то е ниско. Само интрига не стига. В последния мач между Лудогорец и ЦСКА не видях това, което трябва да видим между първите два отбора. И това е най-меко казано. За ЦСКА продължавам да твърдя, че там през последните години са хвърлени доста средства и не смятам, че за тези средства са привлечени най-адекватните играчи. Те имат един посредствен вратар, който дори не може да играе с крака. Имат нестабилна двойка централни защитници, от които Матей е по-добрият, но на контраатака са много уязвими. Имат двама изключително бавни и нединамични вътрешни халфове, които са с еднакви характеристики. Имат нападатели, които играят “ако мине ситуацията и ако стане” без кой знае каква идея. Последните им отигравания са хаотични, без класа. При толкова много футболни проблеми, няма как да се получат нещата. Лудогорец не са това ниво, както бяха преди две години. Срещу ЦСКА те имаха и много контузени, както и наказан основен футболист. И те нямат човека в средата с необходимия тайминг, който може да води играта, който да насочва атаката, но и да брани. Там са едни разпилени полузащитници, които не можеш да ги прецениш, като Гонсалвеш и Сантана. Или са чисто дефанзивни, или само атакуващи. Не умеят да поддържат контрола. Имат Каули, който е качествен, двама доста добри централни нападатели и Десподов, който в един мач може да е топ, а в следващия да прави отигравания, които да предизвикват недоумение. Имат Янков, който трябва да получава още повече шансове. Те обаче имат проблеми с бековете, особено при отсъствието на Недялков. Но няма как ЦСКА да спечели първенството, при положение че ако не на всички, то на почти всички постове Лудогорец имат по-добри играчи. Не говорим за тактика и за странични влияния, а за качество.
Какво е решението за ЦСКА?
– В продължение на години ЦСКА хвърля пари и взима 7-8 играчи всеки сезон. Това показва, че всеки един сезон ти не си успял, след като сменяш толкова футболисти. В такъв случай можеш да си нарушиш някои принципи и да вземеш 3 или 4 играчи, които ще получават малко повече пари, но ще вдигнеш нивото. Не е лесно, но могат да се намерят такива играчи, които искат да дойдат в българското първенство. За ЦСКА ще е от полза да заложат на качеството, а не на количеството. Просто същите средства, които се дават за 7-8, ще отидат за 3-4 състезатели, които ще бъдат основата и естествено трябва да се опитат да вземат най-доброто от България.
Твърди се, че е по-лесно да се докарат чужденци, отколкото да се вземат добри български играчи…
– Проблемът е, че ние нямаме вътрешен пазар и по кръвоносната система на футбола ни няма свежи пари. По-малките клубове или не искат да си дават футболистите, или искат суми, които по-големите не могат да платят. И това е странно. То големите не могат да продават в Европа за големи пари, а на какво се надяват малките? Последният сериозен финансов трансфер, в който съм участвал, играчът не е от ЦСКА, Левски или Лудогорец, бе на Тодор Неделев в Майнц, но колко време мина оттогава. Говорим за Западна Европа. Затова казвам, че първо трябва да има пазар вътре в страната, в който клубовете с финансови възможности да привличат играчи от другите клубове, да им оставят процент от следваща по-голяма сделка и така да се развива бизнесът на местна почва, а де факто такъв няма. Поради тази причина водещите клубове се насочват навън, където рисковете с качеството са по-големи, защото в България идват играчи, които не успяват в по-силни първенства или непостоянни такива. Но въпреки това ЦСКА и Левски имат предимство или така наречения полпозишън пред Лудогорец. Те ще вземат един играч за по-малко пари като заплата, отколкото Лудогорец. И причината е, че тези два клуба са от София. Всеки футболист и най-вече семейството му – жена, приятелката му, ще искат да живеят в столицата. В един двумилионен град, с много възможности и за учение на децата, и за развлечение, и за всичко.
Проблемът е, че този играч, като дойде и види “Армията” и “Герена”, трудно ще се реши да остане…
– Стадионът е много важно нещо. Без хубав стадион няма как да правиш бизнес и добър отбор, но едва ли в Лудогорец отиват играчите само заради стадиона. Ще си позволя да дам пример, без да съм оторизиран. Преди 10 години закусвахме в Мадрид с Мигел Анхел Хил – собственика на Атлетико Мадрид, който е много добър мой приятел. Той ми каза: “Лъчо, аз съм на кръстопът. Или трябва да хвърлим страхотно много средства и да вдигнем спортно-техническото ниво на отбора, а това ще ни коства 2-3 години, а след това ще дойдат парите, в противен случай ще си стоим на същото положение”. И го направиха. Вложиха много средства, взеха Симеоне, който излезе добър вариант. Започнаха да купуват по-скъпи футболисти, като Фалкао и Атлетико в момента са сред водещите отбори в Европа и е два пъти шампиони с този треньор. Направиха страхотен стадион, привлякоха много инвестиции, вдигнаха нивото и дойдоха печалбите. Във футбола винаги има един период, в който трябва да инвестираш и да вдигнеш спортното ниво, за да дойдат след това финансовите резултати. С две думи, трябва да има ръководство, което да прави това нещо, но да го прави сериозно. И понеже съм запознат с това, което се случваше през годините в Лудогорец, ще кажа, че случайни неща там няма.
Какво е мнението ви за състоянието на Левски?
– В момента не можем да видим реалното състояние на Левски. Те имат много трудности, но имат треньор, който не се страхува и е готов да работи с млади играчи. От тази гледна точка сините имат късмета да го имат него.
Кой ви остана най-близкият приятел от времето, когато играехте футбол?
– От ЦСКА продължавам да съм много добър приятел с Дечо Младенов, с когото сме много близки от първия ми ден на “Армията”, с Мето Томанов, с Любо Пенев, за съжаление, Краси Безински вече не е между живите… Гордея се, че съм играл с толкова добри футболисти и сериозни хора в ЦСКА, а в определен момент имах шанса и да бъда капитан на този отбор. В Спартак Плевен, където започнах, имаше много свестни хора, които ми дадоха началото и шанс да съм един от тях. Имам много добри приятели и от другите отбори, като Наско Сираков. Продължавам да поддържам много добри отношения с футболисти, които са били мои играчи. За Мартин Петров е ясно, ние сме и роднини. Изключително много се радвам, че с почти всички, с които съм работил като футболен агент, продължавам да поддържам отлични отношения. Още тогава те ми имаха страхотно доверие и дори не четяха договорите, които им давах. И за да останем толкова близки, явно са оценили през годините, че съм бил почтен. Аз съм благодарен, че съм работил с хора като Велизар Димитров, Тошко Янчев, Владо Манчев, Иванков, Гонзо, Мъри, Сашо Александров, Ивайло Петков, Чавдар Янков, който, за съжаление, не се реализира докрай… Това бяха много сериозни играчи и ми беше лесно да работя с тях. Остана уважението и приятелството между нас, защото не съм ги подлъгвал.
Как ще коментирате скандалите, които съпътстваха последния конгрес?
– То в България всяко нещо се случва скандално. Не искам да изпадам в тези коментари. С разправии от много години футболът ни върви все по-надолу и по-надолу и почти нищо градивно не се случва.
На кой бихте връчили приза за футболист на годината в България?
– (Замълчава няколко секунди.) Мисля, че Десподов заслужава.
За финал – доволен ли сте, че на този етап се отложи, не казвам пропадна, проектът за Суперлига?
– Аз съм на мнението на повечето хора. Както говорих за кръвоносната система на българския футбол, има такава и световна или най-малкото европейска и тя щеше да бъде нарушена, ако тази Суперлига беше влязла в действие. Откровено казано, не е виновна УЕФА, че Барселона в продължение на няколко години с бюджет между 800 милиона и 1 милиард евро правеше погрешни трансфери и харчеше погрешно пари. На всичко отгоре дойде и пандемията. Приходите от Шампионска лига и УЕФА не са причината Барселона да бъде в това състояние. Трябва да има солидарност във футбола и успехът и победите да решават къде играеш и на какво ниво. За мен тип НБА не виждам как може да прогресира. Също така е непочтено водещите клубове до последния ден да участват в клубното представителство на УЕФА и да разговарят за новия формат на Шампионска лига, а след това изведнъж да обявяваш друг проект. Не ми харесват тези работи. Но видяхте, че футболът има изключително голямо социално влияние. Видяхте реакциите на феновете. Най-вече в Англия, където хората са много чувствителни на тема солидарност и равно право и феърплей за участие. Това е в основата на всичко, а водещите и мощни клубове се опитаха да си заделят голямата баница, без да ги интересува какво се случва надолу.
