-
-
Къде е публиката на Левски? Да, вероятно това не е най-доброто първо изречение в коментар след хубавата победа на сините над Ботев Пловдив, особено след като през цялото време на „Герена“ феновете се забавляваха. Но на трибуните запалянковците бяха твърде малко. Този отбор на Левски заслужава повече заети седалки на стадиона, но това се постига след серия от такива живи мачове. Писано е многократно и е доказвано, публиката на сините е малко или много по-претенциозна и може и трябва да бъде върната само с незаспали мачове. Какво е това ли? Мачовете на Левски с Арда, с Царско село, донякъде и нулевото равенство с Ботев Враца – това са мачове, в които сините, а естествено донякъде и другият отбор правят заспали срещи. А трябва винаги да е като с Ботев Пловдив.
Това беше мач, който не ти дава свободно време да посегнеш към чипса и бирата. Оказа се според официални данни от телевизията, излъчваща Първа лига, че последните мачове на Левски са най-гледани от на всички отбори в първенството. Но клубът не може да осребри приноса си посредством адекватни приходи от телевизионни права.
Това не беше спектакъл, не беше зрелище, но бяха 90 минути, в които видимо и двата тима опитваха да играят с топката по земята, не се блъскаха, не достигаха до грубости и, общо взето, само съдията Железов се опитваше да не е в тон и да бъде черната овца. Както го каза след края треньорът на Ботев, това беше голям мач, беше дерби. Този Железов трябва да има наистина железни аргументи да опъне нервите на кроткия иначе Станимир Стоилов, като свирне край на първото полувреме непосредствено преди изпълнение на пряк свободен удар. И да даде накрая жълт картон за бавене на време при два гола аванс… Сякаш щеше да зачете един гол на Ботев Пловдив за два. Железни некадърници има сред съдиите, наистина, но това е друга тема и не е съвсем редно да разваляме впечатленията си от хубавия мач на „Герена“ с две изречения за някой си Железов.
Левски започна като Левски и двете полувремена. С настроение по трибуните и всичко както си трябва. И продължи като Левски след ранния гол във вратата на Ботев, без прибиране назад, без предпазливи действия, без тънки сметки, без указания за укротяване на темпото и кога пак да се вдигнат оборотите. Това е то, което повтаря Стоилов след всеки мач – динамика и агресия. Без да бъдем категорични, но на мача с Ботев имаше вероятно най-много близания в наказателното поле на противника с топка за първите 20 минути от мач от завръщането на Стоилов.
Второто полувреме пак същото – агресия, агресия, агресия до отнемане на топката, бързо преливане и по-малко от минута от началото вече пак имаше удар в очертанията на вратата. Пропускът на Конате може би щеше да преобърне всички планове на сините, да секне ентусиазма им, да ги пообърка, а в същото време съперникът да полети, но това са евентуалности. С изключение на десетина минути от втората част тимът на Станимир Стоилов изглеждаше като граден от поне година, а всъщност промяната в играта на Левски е следствие на треньорската работа само за 3 месеца.
Видим е прогресът и в кондиционно отношение и тук трябва да отчетем приноса и на северномакедонския специалист Михайло Шекероски. Сините търсиха до последно и трети гол във вратата на Ботев, а доскоро последните минути бяха мъка, защото силите и въздухът бяха на минимума. Но наличието на по-големия физически запас е в простата и видима истина, че футболистите на Левски сега не навъртат излишен километраж. Тоест, всеки вече знае къде да се позиционира и накъде да се движи. Мухите без глави, да не кажем, че вече ги няма, но са сведени до минимум. А всичко това е началото на внедряването на правилния футбол на Станимир Стоилов.
Желю Станков/ „Тема спорт“
