Легендата на Левски – Михаил Вълчев – сподели мнението си за последната победа на отбора – с 2:0 над Ботев (Пд), както и очакванията си за гостуването на Берое.
„Това наистина бе най-силният мач на Левски през целия сезон. Имаше само един малък период от 5-6 минути в началото на второто полувреме, в който отборът се огъна. Но като цяло силен двубой и публиката остана доволна. Начинът на игра бе много добър. Тактически Левски свърши отлична работа. Пресираше Ботев дълбоко в половината му, не позволяваше да разиграва топката и да организира атаки. Повечето опити бяха ликвидирани още в зародиш, защото кълбото биваше отнемано и гостите оставаха далеч от вратата на Михайлов. В нападение много пъти нещата се получиха с подавания с едно докосване. Левият фланг този път работеше отлично, в лицето на Иван Горанов и Здравко Димитров. Билал Бари имаше присъствие в нападение, задържаше топката, участваше активно в почти всяка атака. Да, този път не вкара, но бе полезен. Важно е да се отбележи, че имаше идеи в средата на терена както и сигурната игра в зашита. Отбраната само един път се пропука, когато Конате остана сам срещу Михайлов. Вратарят в поредица от двубои е на ниво, затова и има пет поредни сухи мрежи.
Като цяло Левски заприлича на отбора, който иска да вижда „Герена“ – нахъсан, с агресия, искащ да изяде съперника. Припомнихме си позабравени времена – да се търси постоянно атаката, да искаш да се докажеш и същевременно да откажеш противника.
Срещу Ботев се видя голяма, и то положителна промяна, в бързината на организиране на нападенията. И тя не бе за сметка на сигурността. Да, топката бе задържана, но
по-бързо разигравана. И се дебнеше за момент да се изгради бърза и остра атака. Тази смяна на темпото бе много положителна. И за мен основното е, че „сигурност“ вече се явява ключова дума за Левски. За това е важна играта на всички, и особено на полузащитниците. В предишни двубои бяха оставяни големи пространства между защитата и халфовата линия. Именно това се използваше от противниците, които получаваха лесно топката между линиите и веднага се устремяваха на скорост срещу централните защитници. Сега пространствата умело се затваряха, линиите са по-близо една до друга. За това допълнително помага и пресата в противниковото поле. Защото тя даваше шанс и за организиране на нападение по най-бързия начин.
Андриан Краев започва да се откроява. Доста топки печели в дефанзивен план, има физическо присъствие, което се усеща. По-важното е, че изчиства играта си. Преди правеше много необмислени нарушения. Сега играе с много повече мисъл. Хвърля и здраво тичане, а налице са доста отнети топки. Наред с това участва и в нападенията. В момента е на добро ниво. Ще видим дали ще се събере с брат си Божидар, който също може да помогне на този Левски.
Проблясъци има при Здравко Димитров, Бари започва да е по-уверен, има напредък и в разиграването. Сините започват да изглеждат като отбор във форма. Сега е нужен силен завършек на годината с победа при гостуването на Берое. Дано само Мартин Камбуров не вкарва, защото почти винаги го прави срещу Левски. За него трябва да се внимава. Старозагорци не са в най-доброто си състояние, но за тях сините винаги са били голям дразнител. Ако Левски направи съшия двубой, както срещу Ботев, и играе толкова тактическо грамотно, ще спечели. Рано е да се правят сметки, но третото място не е никак далеч – 4 точки са нищо. Тоест мисълта за квота за Лигата на конференциите през първенството, като изключим купата, също вече се появява. Още повече, че предстои Станимир Стоилов да направи подготовка и селекция. Защото е видим какъв е прогресът във физическото състояние и играта. Той успя да се справи със „завареното положение“. Да, тимът все още трудно вкарва, но и там очаквам подобрение. Жалко за Левски е, че свършва есенният полусезон. Ако имаше няколко кръга повече, тимът спокойно можеше да се изкачи до тройката“, коментира Вълчев пред „Тема спорт“.