-
-
Светослав Дяков е може би най-голямата легенда на Лудогорец. Железният халф записа впечатляващите 352 мача за „орлите“ във всички турнири (246 в елита, 78 в Европа, 28 за купи и суперкупи), като участва при всяка една от десетте титли. Бившият капитан на шампионите беше в Разград, за да гледа двубоя с Мидтиланд, последен от груповата фаза на Лига Европа за тима на Станислав Генчев. В понеделник обаче Дяков ще излезе на „Хювефарма Арена“ за пръв път като съперник на Лудогорец с неговия Пирин в последен мач за 2021 г. за благоевградчани. „Мач Телеграф“ се свърза с бившия капитан на „орлите“ и националния тим, който говори за завръщането си в Разград, за настоящата ситуация в Лудогорец и за случващото се в Пирин.
– Светльо, как се чувстваш в Пирин почти половин година след като се върна?
– Чувствам се добре. Родният отбор ми е това. Много исках да поиграя отново за тима. Щастлив съм, защото съм близо до семейството си, до приятелите…
– Какво ти липсва?
– Липсват ми точките на Пирин. За клуб като нашия не е нормално да сме на предпоследно място в класирането. В съблекалнята настроението е отлично. Но елементарно допуснахме много грешки, и то в последните минути. След зимната подготовка ще видите друго лице от Пирин, в това съм сигурен. Доста по-добре ще се представим през пролетта. Не забравяйте, че дойдохме много нови играчи, трябваше ни време, за да се напаснем.
– Може и да имахте много проблеми през есента, но спряхте ЦСКА…
– Ние можем да вземем точки от всеки един отбор. Някъде се получава, някъде не. ЦСКА си има ръководство и треньори. Но според мен играта им е далеч от това, което трябва да показва отбор като ЦСКА. Имат огромна фенска маса, с която ако играят силно, много трудно някой ще може дати спре.
-Доста бурни изглеждаха времената на Уорън Фийни в Пирин. Как ви се отрази неговата смяна?
– След като треньорът си е тръгнал, значи ние, играчите, не сме си свършили работата. Фийни е добър човек, страхотен специалист. Но знаете как е – първо го отнася треньорът.
– Кой трябва да е следващият треньор на Пирин? Много имена се спрягат.
– Ръководството ще прецени. Аз искам да оставят настоящите треньори – Митревски и Михтарски. Това са местни хора, а ние, в Благоевград, си обичаме местните.
– Можеш ли да обещаеш на феновете, че Пирин няма да изпадне?
– Избягвам да давам обещания. Но Пирин няма да изпадне, името си бих заложил. Изпадане дори е малко обидно в едно изречение с Пирин. Трябва да покажем какво можем след Нова година.
– Може ли да се каже, че Пирин е отбор от капитани, защото тук сте ти, Бодуров, Манолев…
– Освен с футболни качества, ние постигнахме успехи в другите си отбори и с характерите, които притежаваме. Това е едно от най-важните неща. Знаете ли, че когато се върнах в Пирин дори усетих притеснение като знам с какви футболисти ще работя. Истинско удоволствие е да играем заедно.
– Няма как да не те питам и за Лудогорец след десетте години, които изкара в отбора. Каква оценка би дал на представянето на отбора в Европа?
– Нито тази година, нито миналата ми хареса представянето на Лудогорец. Истината за този отбор са евротурнирите. Много се надявам последните две участия в групите да бъдат бързо забравени. Сигурен съм, че това ще се случи скоро и Лудогорец отново ще играе в Шампионската лига.
– Когато бе елиминиран Олимпиакос, изглеждаше така, сякаш новият силен Лудогорец вече е създаден…
– Не съм в кухнята, макар и да поддържам контакт с хората от Разград. Истината е обаче, че след Олимпиакос нещо се пречупи и отборът игрово тръгна ударно надолу. Дано се оправи по-бързо това нещо. И отново да виждаме онзи тим, който радваше цяла България с представянето си.
– Виждаш ли характери в Лудогорец, които да заменят теб, Марселиньо, Моци, Кешеру, Владо Стоянов…
– Всеки футболист може да бъде заменен, но ще трябва време да се намерят характери. Четири, пет, шест души бяхме големи личности и големи лидери. В трудните моменти като настоящия се виждат истинските лидери. А не по интервюта и по медии.
– Как ще се чувстваш в Разград в понеделник, когато излезе срещу Лудогорец с екипа на Пирин?
– Вече веднъж играх срещу Лудогорец, но в Благоевград. Беше странно. Но сега ще съм на стадиона в Разград, където съм преживял толкова хубави моменти, емоции. Дори като говоря с теб, настръхвам. Но все пак съм професионалист.
– От Разград казаха, че след края на кариерата ти те чакат на пост в клуба. Кога смяташ да спреш да играеш?
– На 90% това е последният ми сезон във футбола. Има още 6 месеца, нека видим какво ще се случи, да реша окончателно. Но мисля наистина да не играя повече професионално. Точно заради това се върнах в Пирин – родният ми отбор, който ми даде много. Но това, че в Лудогорец веднага след края на кариерите си работа започнаха Козмин Моци и Владо Стоянов, показва, че в Разград работят по европейски.
– Как виждаш отстрани битката за титлата?
– Пристрастен съм, знаете. Ако трябва да бъда обективен, чисто игрово, дори и при това разклатено състояние, Лудогорец превъзхожда всички останали. Честно да ви кажа, искам другите отбори да вдигнат нивото. Сега обаче не виждам силния конкурент. Лудогорец има 20 добри футболисти и изграден стил. Хегемон и властелин… Трудно някой може да ги спре.
