-
-
Панамският защитник на Левски Хосе Анхел Кордоба Чеймбърс или просто Кордоба гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.Той акостира в родния футбол първо в Етър (Велико Търново), а сега е не само титуляр на „Герена“, но важна част от афиширания спасителен план на треньора на „сините“ Станимир Стоилов. Кордоба е роден на 6 март 2001 г. Играе като ляв бек или централен защитник. След няколко мача в юношеския национален отбор на Панама хвана окото на Селта (Виго) и премина в академията на испанския клуб. За негово съжаление, Селта се оказа авантюра, която не продължи дълго. Преди година Етър го покани на проби, но пак лош късмет – първоначално бе отхвърлен. През януари обаче получи нов шанс да се докаже и не го пропуска. А в настоящата кампания защитава цветовете на Левски.
– Казваме „добре дошъл“ на терена на „Код Спорт“ на Хосе Кордоба! Разбрахте ли за времето, което вече сте на стадион „Георги Аспарухов“ какво означава Левски за българския футбол?
– Много благодаря за поканата! Понаучих малко български и се опитвам да говоря със съотборниците си, за да се разбираме на терена. Още когато пристигнах на ст. “Георги Аспарухов”, посетих музея на клуба, видях кои са легендите на този велик тим. Запознах се с историята на Левски, видях купи, медали. Мога спокойно да кажа, че съм попаднал в най-големия клуб в България. Това ме мотивира, за да дам всичко на терена за клуба, в който играя. Много бих желал след време и моето име да намери място сред онези, които са допринесли за славата на Левски.
– И какво е нещото, което най-много ви впечатли от тази славна история?
– Мисля че мачовете от евротурнирите. Двубоите с Барселона с големите легенди Кройф и Неескенс. В тези битки се вижда колко голям е един клуб.
– Свикнахте ли с обстановката при „сините“? А с треньора Станимир Стоилов?
– Да. Бързо успях да се адаптирам. Много добре се разбираме със съотборниците ми. Те направиха всичко възможно да се приспособя възможно най-бързо към новата обстановка. Затова съм им изключително благодарен. Същото се получи и с г-н Стоилов. Мога да кажа, че той е изключителен специалист. Да, много малко сме работили заедно, но това е моето мнение. Знаете ли, чувствам се силно привързан към Левски, независимо че съм тук от само няколко месеца. Чувствам се наистина добре.
– Колко време ви трябваше, за да приемете офертата на Левски? Трябва да подчертаем, че наставникът на отбора желаеше възможно най-бързо да се присъедините към тима…
– Спомням си, че през юни във Велико Търново беше първият път, когато се срещнах и разговарях с г-н Стоилов. После беше направен контакт с моя клуб в Панама. Разговорите за трансфера се проточиха, но накрая се стигна до споразумение и аз получих възможността да се присъединя към Левски.
– Какво желае да види от вас Станимир Стоилов?
– Това, което иска от мен е да съм първи при високите топки, да сме много силни и организирани в защита, да изнасяме бързо топката. Да подобряваме тези компоненти от играта с всеки изминал ден. Това и се стремим с моите колеги и смятам, че има положителен резултат.
– В последните мачове Левски видимо играе по-добре и заслугата е както на Станимир Стоилов, така и на вас, футболистите. Какво се промени в тези срещи?
– Още в началото, когато дойдох в Левски, някои от съотборниците ми споделяха, че е важно да засилим защитата и че в предишните мачове са губили заради дребни неща, като липса на организация или концентрация. Мисля, че отборът набра сили през последните шест – седем мача. Бяхме много организирани и концентрирани и това направи така, че да дойдат добрите резултати. Разбира се, има още много какво да се желае, защото целите пред клуба са големи. Но вече е факт, че играем много по-стабилно в защита.
– Какво е според вас нивото на българското първенство?
– Според мен нивото е добро. Наблюдават се интересни срещи между всички отбори в елитната група. За нашите фенове най-важни са сблъсъците с ЦСКА и Лудогорец. Там като че ли зарядът е друг. Цяла седмица се говори за тези двубои. Излизаме с нагласата за битка, която трябва да спечелим. Не казвам, че подценяваме другите срещи, напротив и там демонстрираме агресия, но все пак не може да се сравни мач с Царско село и мач с ЦСКА. За мен като играч, който идва от Панама смятам, че първенството в България е стъпка нагоре в моята кариера.
– Къде виждате Левски в края на шампионата? Какви са целите, които е поставил Стоилов и смятате ли, че може да ги изпълните?
– Разбира се, че е възможно! Виждам Левски в първата шестица и в борбата за място в евротурнирите. Ще бъде трудно, защото виждате как се представят и нашите съперници. Но аз смятам, че в края на първенството ние ще заслужим място, даващо право на участие в Европа.
– Реално ли е съставът да се класира за турнирите в Европа? Според вашия треньор това би било равно на титла – споделяте ли това мнение?
– Да, вече го казах. Споделям мнението на нашия треньор. Мисля, че постепенно ще намерим верния ритъм, ще продължим да се развиваме и тепърва ще изненадаме отборите, които в момента са пред нас в класирането. Целта ни е да играем добър футбол, а постигнем ли това, тогава европейските турнири няма да са мираж.
– Има ли потенциал Левски да се бори за купата на България? Кои са отборите, които ще бъдат конкуренти на „сините“?
– Това е голямата ни цел през този сезон! Аз съм оптимист и мисля, че може да зарадваме феновете си с купата на България. Основен съперник по пътя към трофея ще бъде отборът на ЦСКА. Ако жребият ни срещне с Лудогорец, също ще бъде един много труден сблъсък. Но, ако си тръгнал да печелиш купата, то трябва да си настроен за битка, независимо кой отбор ще имаш за противник. Отборът от Разград има добър състав, в който изпъкват някои футболисти, но ние също не им отстъпваме. Разполагаме със силни единици и сме готови да се изправим срещу всеки съперник.
– Какво е усещането да дебютираш в най-големия мач за феновете на футбола в България – сблъсъкът между Левски и ЦСКА?
– Беше наистина прекрасно, фантастично. Имаше толкова много хора. Стадионът беше пълен. Бях впечатлен. В началото на мача изглеждах малко напрегнат, защото много исках да играя, но знаех, че ще трябва да изчакам. Треньорът беше заложил на един състав, но когато дойде моето време, вече притеснението беше изчезнало. Потопих се в атмосферата и изобщо не обърнах внимание, че това е моят дебют.
– Усещате ли любовта на феновете на „сините“, които подкрепят отбора в това трудно време за клуба?
– Да! Феновете на Левски са “amazing“, както казват на английски! Удивителни! Не могат да се опишат с думи. Играеш на терена и през цялото това време чувстваш постоянно подкрепата им. Скандиранията „Левски“, тътенът от трибуните са нещо наистина уникално. Поклон пред нашите фенове!
– Защо се стигна до скандала след дербито с „червените“? Коя бе причината бившият ви клуб Етър и настоящият Левски да влязат в конфликт?
– Наистина не знам нищо по тази тема, защото не винаги разбирам всичко. Не мога да коментирам неща, с които не съм запознат.
– А за мача срещу ЦСКА?
– За онзи мач си спомням, че имаше някакви лични мои документи, които преди дербито не бяха готови, но всичко беше оправено за срещата. Имаше малко напрежение, малко нерви, но в крайна сметка нещата си дойдоха на мястото и аз бях картотекиран.
– Кой е лидерът в състава и в съблекалнята на отбора?
– Това е нашият капитан Ники Михайлов. Той винаги ни подкрепя, насърчава ни, когато е трудно, дава ни съвети и държи отбора сплотен. Той е истински лидер. Никога не нагрубява някои от колегите, стреми се да ги успокоява, ако допуснат грешки. Прекрасен човек!
– С кой от тима успяхте да се сприятелите?
– В прекрасни отношения съм с всички, но мисля че най-добре се разбираме с Билал Бари, Христос Шелис и Драган Михайлович. С тях прекарваме най-много време заедно. А също и с Ради, и Боби Цоневи.
– Какво ви харесва в София?
– Много малко свободно време имах досега, за да опозная повече града. Ходихме в няколко ресторанта с моите съотборници. На обед след тренировките. Знам, че трябва да отделя повече време, за да се запозная с красивата ви столица. Обещавам, че при следващата ни среща ще бъда по-добре подготвен за този въпрос.
– А студът?
– Адаптирах се. Даже на моменти ми харесва. Но само на моменти! Разбира се изключвам дните, в които температурите падат под нулата. Мисля обаче, че студеното време не ми пречи. Няма да имам нищо против, ако зимата е по-мека, но с всичко се свиква…
– Бихте ли направили едно сравнение между столицата на България и Велико Търново?
– Да. Мисля че там е още по-студено от столицата на България. Велико Търново е малък красив град в сравнение със София, която има визията на европейски град. Това е може би най-голямата разлика. Тук наистина има много повече аткракции, повече места за развлечение. Във Велико Търново обаче имаш чувството, че сякаш си попаднал в книга за историята на България. Много ми хареса и там – наистина прекрасен град. А тук, в София ми трябва още време, за да успея да опозная по-добре града.
– С кое не можете да свикнете у нас? Има ли нещо, което да ви дразни в манталитета на хората?
– Успях да се адаптирам към всичко. И към хората, и към храната. Много ми харесва кухнята ви. Право да ви кажа, почти не съм разговарял с хора извън футболното ми обкръжение. Не съм много разговорлив. А български говоря съвсем малко. Няма нищо, което да ме е подразнило досега. На съм имал никакви проблеми. Това е наистина добре.
– Сняг, минусови температури – как това се отразява на подготовката ви през седмицата?
– Имам леки затруднения по време на тренировките. При тичането и при прекия контакт с топката или със противника се чувства по-голяма болка, дори и бутонките са студени. Мисля, че с времето ще се приспособя още по-добре, а и все пак се надявам зимата да не бъде толкова студена.
– Има ли други ваши сънародници в България, с които да се срещате?
– Не. Срещал съм хора, които говорят испански. Има и един бивш съотборник в Етър, които остана там и също е панамец, но извън футбола почти нямам контакти, а още по-малко с панамци или испаноговорящи.
– Знаете ли, че един бивш панамски национал игра в България – Хосе Гарсес – „Ел Пистолеро“. Той беше част от ЦСКА. Какво прави той сега?
– Постоянно получавам новини за него, защото по една случайност той е съсед на моята майка. Сега играе в панамската първа дивизия в отбор, който се казва Сан Франсиско. Не сме в някакви близки отношения, но всички го знаят в Панама. Беше голям играч. И сега е там.
– Колко малък е светът…
– Да, наистина. Отиваш да играеш на другия край на света в една страна, където преди това е играл твой сънародник. Питат те за него, а той се оказва и …съсед!
– Играете на два поста – централен защитник и ляв бек. Къде се чувствате по-сигурен?
– Като централен защитник. Това наистина е постът, на който се чувствам сигурен.
– В екипа на Станимир Стоилов е един от героите на САЩ‘94 – бившият защитник Цанко Цветанов. Получавате ли някакви съвети от него?
– Разбира се! За мен е чест, че мога да комуникирам с играч, станал четвърти в света. Той ми помага наистина много! Как да застана с тялото си, как да внимавам винаги при високите топки и дългите пасове, как да реагирам при атаките на нападателите на противника, за да не ги фаулирам. Благодарение на него продължавам да подобрявам играта си. Използвам съветите му в момента, когато обмислям как да подходя в защита при дадена ситуация, за да опазим вратата суха. Това все пак е най-важната ни задача. Знам, че се уча от един от най-добрите ви защитници.
– Когато стартирахте вашата кариера, изпробвали ли са ви на друга позиция?
– Играл съм в панамския юношески национален отбор пак като защитник, но изнесен напред към средата на терена. Но беше съвсем за кратко.
– Първият ви клуб е Индепендиенте де ла Чорера. Той не е много популярен в България – какво ще ни споделите за него?
– Само преди няколко години клубът ми в Панама беше наистина малък и постоянно беше във втора дивизия. Успяхме да влезем в елита и още през първата ни година там станахме шампиони, през втората година стигнахме до полуфиналите, а миналата година отново спечелихме титлата на страната. Постигнахме уникален напредък. Клубът се разви и в момента е на много високо ниво. Заради добрата работа на треньорите ни от там излязоха много добри играчи, които в момента са основата на националния ни отбор. Клубът наистина играе много важна роля за развитието футбола в страната. Това е стимул за нашите сънародници да ни подкрепят.
– Именно от този клуб стигнахте до юношеския национален отбор на Панама. Кой от двубоите с екипа на родината ви се е запечатал най-ярко в съзнанието ви?
– С националния отбор изиграх четири мача в Коста Рика. Винаги ще помня последния ни мач срещу коравия тим на домакините от Коста Рика. Беше силен турнир и мачовете бяха наистина оспорвани. Така че засега помня този мач до момента, в който успях да изпълня целта си – да вляза в националния ни отбор.
– Стигнахте и до осминафинали на Лига КОНКАКАФ. Кои отбори отстранихте и кой тим ви елиминира?
– Да, така беше. Играхме като домакини срещу Торонто и победихме с 3:1. След това играх с друг отбор за чието име в момента не мога да се сетя. Не си спомням много добре и ме е страх да не объркам името. След това играхме ответния мач точно с тях и те ни отстраниха, но не си спомням името на отбора.
– Кой е двубоят, който накара шефовете на Селта (Виго) да ви предложат договор?
– Беше контролен мач преди началото на първенството. Играхме срещу Овиедо във Виго. Бях титуляр през целия мач и след края треньорът дойде при мен и разговаряхме дълго. След това се свързаха с клуба ми в Панама и така стана възможно да премина при тях. Това беше контролен мач срещу Овиедо. Бях много щастлив, че отивам да играя в Испания.
– Как оценявате престоя си в Селта? Записахте ли мачове в първия тим?
– Там успях да играя само в отбора им до 19 години. И после започна кризата с Ковид пандемията и не успяха да продължат договорите, които бяха подписани. Трябваше да бъдат продължени с още две години, но заради пандемията това не беше възможно.
– Знаете ли, че в Селта (Виго) е имало сериозно български присъствие в миналото? Любослав Пенев, Христо Стоичков, Владимир Манчев… – Какво съвпадение. Трима български футболисти. За съжаление, докато бях във Виго не бях чувал за тях.
– Как стигнахте от Селта до Етър?
– Благодарение на моя мениджър получих възможността да играя за Етър и да защитавам цветовете им в елита на България.
– Как протекоха преговорите?
– Стори ми се, че малко бавно, но важното е, че накрая стигнаха до споразумение и имах отбор, за който да играя в първа дивизия.
– Треньорът Петко Петков не ви хареса за Етър, но пък Александър Томаш ви даде шанс. Кое се оказа решаващо, за да заиграете в отбора?
– Когато бях там имаше други играчи, които се считаха за сигурни титуляри в отбора. Един от тях обаче се контузи – един играч, който треньорът Томаш беше довел със себе си. Той игра в един от мачовете за купата и там получи травма в коляното. Така трябваше да го заместя. Треньорът говореше с мен след всеки мач, след всяка тренировка и така малко по малко успях да спечеля доверието му и да се наложа като титуляр.
– Защо изпадна отборът на Етър?
– Честно казано, наистина не бих могъл да отговоря на този въпрос. Повечето пъти в съблекалнята се говореше на български и аз наистина не разбирах за какво става дума. Мисля, че ни липсваше дисциплина и имахме нужда от повече концентрация както индивидуално, така и отборно. Но причините може и да не са тези. Това е моята гледна точка.
– Имаше ли интерес от страна на други български клубове към вас, освен този на Левски?
– Мисля, че имаше интерес от друг клуб доста преди това, но когато дойде запитването от Левски веднага разбрах, че не трябва да изпускам възможността да премина в най-популярния клуб в България.
– Колко време се виждате в родното първенство?
– Задължително повече от година – две. Дори и повече. Искам да се класираме за евротурнирите. Това е наистина важно. Феновете го заслужават. Чувствам се добре в Левски и ще бъда тук, докато клубът има нужда от мен.
– Кое е първенството, в което мечтаете да играете?
– Наистина бих бил щастлив да съм част от шампионата на Германия или Англия. Много бих се радвал да заиграя там.
– А Испания?
– В Испания също разбира се, но мисля че за мен би било по-добре да отида в Германия, Англия или Италия. В тази шампионати би било по-добре за моя стил на игра.
– Роналдо или Меси? На кого повече симпатизирате?
– (Смее се). Кристиано. И двамата са пример за дисциплина. Но мисля, че Кристиано има нещо повече. Нещо, което го отличава от Лео Меси. Той отива в един клуб и навсякъде прави всичко на 100 %. Вече смени няколко гранда на световния футбол и винаги е най-добрият, където и да е. Меси наистина играеше добре в Барселона, но почти през цялата си кариера е бил там. Той е неописуемо добър футболист. Сравнението е трудно. Всички питат Кристиано или Меси, но аз казвам, че това са двамата най-велики в света в момента.
– Кой е любимият ви отбор в чужбина?
– Реал (Мадрид) и Байерн (Мюнхен).
– Какво обичате да правите в свободното си време?
– Обичам да уча езици – английски, а сега и български. Да играя с приятели на „Плейстейшън“. Да говоря с майка и с приятелите ми в Панама по телефона.
– Коя игра играете?
– ФИФА, разбира се. И още една военна игра, която се казва „Warsaw“.
– Какво мислите за расизма? Имали ли сте проблеми с него в България?
– Аз лично никога не съм имал проблеми от такова естество в България на терена. Видях обаче такъв проблем с един мой съотборник. Беше по времето, когато бях в Етър и стана така на стадиона, че вратарят на противниковия отбор беше отправил расистки думи към моя съотборник. В такива случаи човек се чувства наистина зле. Наистина тъжно е да ти говорят и да те третират по различен начин само заради това, че си с различен цвят на кожата. Дано всичко се промени за добро и това вече никога да не се случва. Дано хората, колкото се може по-бързо разберат, че различният цвят на кожата не означава, че си различен, просто всички сме хора и трябва да изразяваме уважение едни към други.
