-
-
Една от най-големите звезди на ЦСКА-София Георги Йомов сподели впечатленията си от изминалата година и за това с какво ще я запомни. Пред „Мач Телеграф“ той говори и за очакванията си за предстоящата година и за работата с треньора Стойчо Младенов.
– Георги, с какво ще запомниш 2021 година?
– Тази година ще я запомня с класирането за Лигата на конференциите и с факта, че играх за втори пореден сезон с ЦСКА в Европа. Ще я запомня, разбира се, и с това, че спечелихме Купата на България и с доброто ни представяне в първенството. Ако трябва да определя най-впечатляващ мач, то това е определено този срещу Виктория Пилзен. Определено една успешна за мен и за отбора година, която имаше доста поводи за радост.
– Кой мач би отличил през тази година като най-добър за теб и за отбора?
– Като отборна игра най-добро впечатление ми направи последният мач за годината срещу Лудогорец. Това е лицето, което трябва да показваме, и заслужено стигнахме до трите точки. А лично аз съм най-доволен от моето представяне в мача с Виктория на европейската сцена. Във вътрешното първенство се представих добре срещу Ботев Враца и Ботев Пловдив. Във вратата на врачани вкарах два гола, а в тази на „канарчетата“ реализирах един. Но най-специален мач за мен през годината определено е този срещу Виктория. Попадението, което реализирах, ще си го спомням винаги с усмивка.
– Какъв беше ключът към победите над Левски през тази година?
– Това е дерби. В такива мачове печели този, който иска повече победата и е по-мотивиран. В срещите с Левски показахме по-добри игри, бяхме по-настоятелни и агресивни. Това беше ключът към успехите над вечния съперник през тази година.
-Трудно ли се работи с треньор като Стойчо Младенов?
– Категорично не. Той е много взискателен и иска винаги да извлече най-доброто от нас. Стойчо Младенов има реална представа кой на какво е способен и върху какво трябва да работи. Винаги е гледал да извади максималното от нас. Слушам всяка негова дума и гледам да прилагам на терена всеки съвет, който той ми е давал. Работата ми с него е на високо професионално ниво. Той е много добър треньор, но преди всичко е човек. Поставя се наравно с нас и това прави работата помежду ни приятна. По този начин успява лесно да ни мотивира. Той е човек на диалога.
– Какво беше чувството, когато вдигна Купата на България?
– Това е уникално! За всеки един футболист е чест да вдигне трофей, независимо какъв е той. Олекна ми, когато я спечелихме, почувствах облекчение. На финала срещу Арда Кърджали нещата с всяка изминала минута отиваха към продължения и не успявахме да реализираме. В един момент не виждах това как ще стане. Беше тежък за нас мач и радващото е, че успяхме да вкараме, макар и в края на срещата. Ако това не се беше случило, признавам си, виждах дузпите, а там никога не знаеш какво ще се случи. Един път съдбата е с теб, друг път не е.
– Как би оценил представянето ви в Лигата на конференциите?
– Точната дума е колебливо. Но трябва да се отбележи, че нямахме капка късмет в мачовете. Създавахме положения, особено срещу Бодьо/Глимт и Заря в София, но липсата на късмет ни попречи да зарадваме нашите привърженици.
– Какво е чувството да се изправиш и тази година срещу Рома?
– Много е хубаво. Те са голям отбор с велика история и невероятни фенове. В срещите с тях на „Олимпико“ и на „Васил Левски“ искахме да се докажем и бяхме крайно мотивирани, а и няма как да е иначе. Не ни се случва всеки ден да играем срещу такива отбори.
– Да си припомним и гостуването на националния отбор в Италия и равенството, което постигнахте -1:1. Какъв беше ключът към спечелването на точката срещу европейските шампиони?
– Получи се много здрав мач. Искахме да вземем нещо от Италия и точката беше успех за нас. Играхме като отбор и изпълнихме указанията на наставника Ясен Петров. Мисля, че това беше ключът към това равенство.
– Да те върна и към последния мач – победата над Лудогорец?
– Над „орлите“ надделяхме трудно, но това нямаше да се случи без нашия 12-и играч – публиката, феновете ни създадоха невероятна атмосфера и това много ни помогна. Търсихме повече трите точки. Лудогорец имаше само едно положение, което може да кажем, че беше 100-процентово. Ние създадохме повече и се поздравихме с успеха. Много важна победа за нас.
– Какво не ви достигна в Разград, за да вземете поне точка?
– Там не ни достигна това, че не реализирахме. Факт е, че след като те ни вкараха първото попадение, ние се разколебахме и се хвърлихме в атака. Това съответно отвори празни пространства в защитата ни и те наказаха тази наша грешка. Ако бяхме повели в резултата, може би нещата щяха да стоят по по-различен начин.
– Ще успее ли ЦСКА да стане шампион на България и да прекъсне хегемонията на Лудогорец?
– Силно се надявам това да се случи. Вярвам в това и ще преследваме тази цел. Искам да вдигна титлата с ЦСКА.
– Доволен ли си от жребия за Лигата на нациите, където се паднахме със Северна Македония, Грузия и Гибралтар?
– Да! Мисля, че това са мачове, в които можем да вземем победите и да надградим. Дано скоро видим България на голям футболен форум.
– Ще си позволя да те върна и няколко години назад. Става дума за дузпата, която вкара във финала за Купата на България с фланелката на Славия срещу Левски. Това ли е най-паметният момент в кариерата ти до този момент?
– Това е един от най-хубавите ми моменти, но чак най-хубав не бих казал. Тогава трябваше да запазя самообладание, защото срещу мен имаше 35 хиляди фенове на Левски, които ме освиркваха. Не е приятно за никой играч, има много такива, които това нещо им повлиява, но успях да се концентрирам. Единственото ми желание тогава беше да бия последната дузпа.
– Има ли нещо, за което да съжаляваш през тази година?
– Не, няма за какво да съжалявам. Това, което е трябвало да се случи, е станало. Винаги съм гледал позитивно над нещата и вярвам, че за всичко си идва времето. Трябва просто да мислим позитивно.
– Какви са очакванията ти за 2022 година?
– Дай Боже, ЦСКА да стане шампион. Всеки един от нас гледа да надгражда над себе си във всеки изминал ден. Искам да бележа голове с фланелката на „армейците“. Най-важното е да бъдем здрави.
