На 18 декември, Томас Лам навърши 28 години, но най-хубавия подарък за празника му дойде два дни по-късно с успеха 1:0 над Лудогорец. Финландският национал се превърна в асистент за златния гол на Матей в 77-ата минута, а филигранното му центриране от свободен удар буквално заложи топката на главата на Капитан Юрген. 22-ият мач за Лам с червената фланелка бе най-силният за него след акостирането на „Българска армия“ през август, като срещу разградчани той игра като дефанзивен халф вместо в центъра на отбраната. Томас остана встрани от прожекторите онзи ден, но с удоволствие отговори на въпросите на „Тема Спорт“ в края на емоционалната есенна червена част.
Томас, първите ти думи след този сладък за вас успех над Лудогорец?
– Много важно беше да победим и макар и да не се получи най-красивия мач за феновете, показахме много борбеност и на края успяхме да вкараме победния гол, а и да запазим мрежата си суха. Много сме щастливи и оставаме в играта за първото място. Ще влезем с положителни емоции в зимната пауза, но трябва да продължим да работим и догодина да играем по-силно отколкото тази есен. Ако продължим така, имаме големи шансове да завоюваме титлата.
Опиши ни ситуацията за победния гол, защото на практика двойката централни защитници изработихте попадението – беше ли планирано или тренирано?
– Всъщност не (усмихва се). Обикновено аз се позиционирам пред противниковата врата и някой друг центрира, но този път, точно преди свободния удар Тибо Вион ме попита „Искаш ли да го изпълниш ти?“ и му казах защо пък не. Получи се перфектно центриране към Юрген и той отбеляза. Пък и Тибо и Йомов нямаха късмет при техните статични положения, та понякога просто трябва да пробваш нещо различно. Затова и взех топката, може би Тибо не се чувстваше оптимално добре да го изпълни. Радвам се, че дадох тази важна асистенция.
Имаше ли усещането, че мачът ще се реши от един гол?
– Да, усещахме, че ако вкарваме първи гол, ще спечелим. Бяхме по-добрият отбор – през първото полувреме доминирахме, но ни куцаше последният пас в пеналтерията. Но като цяло заслужавахме да победим и просто си върнахме трите точки, които загубихме в Разград.
Как се чувстваш след един полусезон в ЦСКА, осъзна ли в какъв клуб си попаднал?
– Да. Знам, че съм в най-големия клуб в България. Бързо осъзнах, че това е велик отбор. Феновете ни са невероятни – те са най-добрите тук и е чест да играем за тях. Борим се и се влагаме на максимум именно заради тях. Вярно е, че имахме някои пикове и спадове през сезона, загубихме точки, които не биваше, но все още сме в битката за титлата и купата, така че трябва да продължим в този дух и дано най-после станем шампиони след… 13-14 години пауза. Това е твърде дълго за този голям клуб, затова се надявам на щастлив край.
В личен план как оценяваш своята игра и представянето си дотук?
– Имах някои силни, но и някои не толкова добри мачове. Не бих казал, че съм имал трудности, не опира толкова до стила на игра тук, а по-скоро се натрупаха доста срещи. И дори да си в ритъм, просто се получават амплитуди. Трябва да работя над това и във всеки мач да се представям поне на ниво 6-7 по десетобалната система.
Изненада ли те българското първенство по някакъв начин?
– Не, очаквах този тип футбол. Има няколко наистина силни отбори и разбира се други, които се затварят повече и тогава ти трябва да водиш играта. Трябва да работим над този компонент – срещу по-малките тимове доминираме, но не успяваме да материализираме головите си шансове и това се превърна в проблем за нас през есенния полусезон – създаваме много положения, но не бележим. Знам, че всички момчета искат да вкарват голове, но трябва да сме спокойни в последната третина от терена. Ако го постигнем, ще бъде по-лесно за нас да печелим срещите си.
Как оценяваш представянето на ЦСКА в Лигата на конференциите?
– Малко сме разочаровани от резултатите, защото очаквахме повече от кампанията ни в груповата фаза. Изиграхме някои силни двубои, но не отбелязахме и загубихме – срещу Заря у дома бяхме по-добрият отбор, но те вкараха след почивката и не можахме да отвърнем. С Бодьо тук също играхме качествен футбол в София, но взехме само точка. Като цяло обаче получихме ценен опит, с мачове на високо ниво, които помагат на всеки футболист да се подобрява и усъвършенства. Хубаво е да играеш в Европа, но не сме щастливи от сбора точки. Дано следващия сезон отново получим шанс да участваме.
Кой мач беше най-паметният за теб през есента и кой най-горчивият?
– Победата над Пилзен, с която влязохме в групите на ЛК, беше нещо голямо, а това бе и моят дебют за ЦСКА, винаги ще помня тази среща. (б.а. – Лам дебютира за ЦСКА в този мач). Бях тук едва от две седмици. Успяхме да спечелим и чувството беше невероятно. Също така тази победа над Лудогорец сега също беше прекрасна като усещане, виждайки толкова фенове по трибуните да ни подкрепят. Борихме се до края и знам, че този успех значи много за привържениците ни, както и за самите нас. Тези два мача бяха най-паметните определено – надявам се в близко бъдеще да изживеем още подобни победи. А разочарованието – може би Лигата на конференциите, можехме да постигнем повече. Ако можех, бих „коригирал“ двете срещи със Заря, където загубихме. Понякога футболът е несправедлив, нужен ти е и малко късмет.
По отношение на националния отбор, помага ли ти ЦСКА, за да бъдеш част от тима на Финландия?
– Да, дори имах повиквателна последния път, но бях контузен. Сега трябваше да имаме зимен камп през януари, но го отмениха заради коронавируса, така че ще се присъединя директно към предсезонния лагер на ЦСКА. Държим връзка със селекционера ни (б.а. Марко Канерва), следи изявите ми, така че остава само да играя силно тук и поканата ще дойде, а впоследствие ще се боря за мястото си в националния отбор.
И за финал – едно пожелание в личен план и към феновете за Коледа…
– Желая на всички здраве и да се насладят на коледните празници със своите семейства. За мен Коледа винаги е означавала много, защото сме със близките си. Навсякъде има Covid, но това не е краят на света – бъдете здрави и дано 2022-а е по-добра година за всички. А на феновете пожелавам заедно да празнуваме титлата в края на сезона.