-
-
На 52 години бившият полузащитник на Левски и автентичния ЦСКА Георги Славчев е сред емблематичните имена на А група през 80-те и 90-те, като печели четири титли (1988, 1993,1994,1995) и две национални купи (1991 и 1994) със сините, а през 1997-а е част от последния дубъл на армейците. Има един мач за националния тим, а в чужбина прави два силни сезона в швейцарския Санкт Гален (48 мача и 7 гола). В периода 2003-2007 е кмет на родното си село Долни Пасарел, като тогава се явява и президент на местния Урвич. Именно затова „Тема Спорт“ го потърси, за да сподели вижданията и впечатленията си от футбола в А ОФГ София.
Г-н Славчев, какво изплува в съзнанието ви, когато чуете израза „А окръжна“ и как гледате на хората, които развиват футбол на аматьорско ниво?
– Трудно е. Без спонсори, заводи или фирми зад гърба на отборите е много сложно. Примерно Пасарел е по-отдалечен и там няма предприятия, които да помагат на Урвич. Малко като циганите – оттук-оттам се събират пари поне за съдийските такси, но евала на момчетата, че вече толкова години успяват да се справят. Дано във всички клубове се борят така, защото помощ няма отникъде. Всичко е въпрос на организация и да се измолиш да вземеш отнякъде някой лев. Поне 1000 лева на месец отиват за домакинства в селската група, пътуванията дори и с 3-4 коли пак отиват стотина лева за гостуване.
Скъпо удоволствие ли е да се развива отбор в А окръжна?
– Със сигурност не е евтино и не е лесно. При приход от 2000-3000 лева месечно, тогава спокойно можеш да градиш отбор.
Къде е разковничето, за да има силен аматьорски футбол и отбори?
– Всичко вече е въпрос на финанси и организация. Лошото е, че множество момчета на по 17-18 години, които биват освободени от своите професионални клубове и нямат шанс да играят на по-високо ниво, тях ги пращат по селата да ги ритат разни бивши или нереализирали се футболисти. И така ги отказват! Най-добрият вариант е във В група да се създадат условия, където те да се развиват – да има по трима-четирима играчи над 23 години и всичко друго да е младежи в тимовете. Това са дивизиите, където талантите ни да се шлифоват, да се сблъскат с мъжкия футбол и след това който става – става. Въпрос на организация и от футболния съюз е – събира се Изпълкомът и го решава. Дори Белгия и Холандия имаха подобни проблеми, но си ги решиха административно. Удряш по масата и действаш. Ако не можеш, трябва промяна и друг тръгва да работи вместо теб. Не казвам, че сегашното ръководство на БФС не е направило нищо, но с компромиси няма как да се случат нещата. С конкретни действия днес за 2-3 години могат да се решат много въпроси.
Може ли А окръжна да бъде добра школовка за бъдещи класни играчи?
– Всичко може. Нима е по-добре децата да ходят по селата и там да ги ритат и да ги псуват или бият – трябва да играят срещу свои връстници. Отделно, че трябва да се променят условията – лично моите наблюдения са от областната група около София, когато работех в Костинброд. Там само три отбора отговарят на изискванията, другото всичко е нещо страшно. Отиваш в Петърч, Драговищица, надолу имаше едно село след Своге – теренът там не отговаря за футбол 9, а те играят по 11. Правят се компромиси и им разрешават, но там цялата публика е до тъчлинията и нито съдията смее да свири като хората, нито на противниците им се играе. Затова всичко трябва да е направено, за да се играе футбол!
С какво ще запомните периода си начело на Урвич Пасарел?
– Радостното там е, че остана един хубав стадион, който поне се поддържа и не са храсти и тръни. Поддържа се, коси се. Има игрища за волейбол и младежите играят, та това е единственият плюс, че в селото има отбор. Както се казва, добре че има балъци, в добрия смисъл на думата, та да помагат.
А как гледат на вас като местен футболист, стигнал до върха? Мечтаят ли децата да играят и те в Левски и ЦСКА, служите ли им за пример?
– Аз винаги съм се старал да бъда положителен човек и да помагам. Когато съм могъл, съм помагал, когато не съм – поне не съм пречил. Не можеш да се харесаш на всички, но всеки си има предпочитания. Иначе, да – дори и сега в студа виждам малки деца да ритат на игрището, което е положително. Дори да не станат големи футболисти, спортът е здраве и те учи на организираност и дисциплина.
И за финал, вашето коледно пожелание към читателите на „Тема Спорт“?
– Най-вече здраве, любов и нека злобата, която последните години се наслагва в обществото ни, да остане на заден план.
