-
-
В българския футболен елит вече има вездесъщият, хвален и охулван ВАР, а пролетта ще отговори на въпроса дали ще има нов цар след 10-годишната доминация на трона на тима от Разград. Цифрите на сезона остават в историята, но могат и да подскажат някои отговори.
0, като равенствата на Лудогорец
И след последния мач за есента ЦСКА-София – Лудогорец (1:0) една „нула“ остана да стои в таблицата за класирането след първия дял – тя е при равенствата на разградчани, които съвсем забравиха що е това „хикс“. Нещо повече – те приключиха календарната 2021 г. със само едно реми – 1:1 като гост на Царско село на 20 март, в 33-и шампионатни мача в периода. Това означава, че са поделяли точките в едва 3 процента от двубоите си. Общата картина през есенния дял е в ярък контраст – наравно завършиха 37 от 131 изиграни двубоя, или повече от 28 процента от срещите.
2, като точковата разлика между конкурентите за титлата
Шампионът Лудогорец ще зимува с 2 точки повече на върха от най-близкия си преследвач ЦСКА-София (42 срещу 40) и това е гаранция за гореща пролет, за разлика от предишните 3 сезона, когато всичко около трофея изглеждаше предопределено преди втория дял от първенството. През миналия Лудогорец бе с цели 6 точки повече от втория тогава Локо Пд (39 срещу 33), през 2019/20 г. – с 5 пункта пред най-близкия си преследвач Левски (48 срещу 43), а през 2018/19 г. – с 6 аванс пред подгласника ЦСКА-София (51 срещу 45).
7, като сухите мрежи на Николай Михайлов
В началото на сезона бе като в популярната тв реклама с негово участие – дебел си, трябва да се вкараш във форма и да отслабнеш, а после спасяваш решителни дузпи. Кой казва, че животът не повтаря изкуството? Ники Михайлов дори не бе на вратата на Левски в първия двубой през сезона със Славия на „Герена“ за сметка на голобрадия Пламен Андреев, сетне не успя да опази вратата си без гол чак до седмия си мач за сините (0:0 срещу ЦСКА 1948 у дома), а накрая завърши есента със 7 сухи мрежи (колкото има и Красимир Костов в Ботев Вр), като попътно спаси две дузпи с цената на точки за своите – срещу Локо Сф (2:1) и Ботев Вр (0:0). А серията му без минути без гол набъбна на 577 – повече, отколкото на всеки друг на поста му.
7, като треньорите, запазили поста си
Точно половината отбори в елита смениха наставниците, с които започнаха сезона. На този фон, във великолепната седморка на оцелелите, като истински ветеран се откроява Илиан Илиев, запазил поста си в Черно море от 28 декември 2017 г. насам, който скоро ще закръгли на 4 години престоя си на „Тича“. Затова и третото място на моряците не изглежда изненадващо, макар отборите в подреждането преди варненци също да смениха преждевременно старши треньорите си. С 363 мача като наставник в елита Илиев бавно, но славно се изкачва към върховете на вечния треньорски Топ 10 – вече е седми с тенденция до края на сезона да изпревари още двама – Атанас Ковачев (366) и Данко Роев (374).
Останалите, запазили поста си са Азрудин Валентич (Ботев Пд), Златомир Загорчич (Славия), Петър Колев (Берое), Александър Тунчев (Локо Пд), Даниел Моралес (Ботев Вр) и Иван Колев (Локо Сф).
Арда пък имаше трима само за 18 мача – първо бе Николай Киров, после Георги Чиликов, а третият – Славко Матич също не се задържа дълго. В ярък контраст с първите 2 сезона на кърджалийци в елита, когато те бяха водени само от двама – Стамен Белчев и Николай Киров.
7, като головете на Кайседо с глава
През есента на 2020 г. се случи рядък феномен – тогавашният лидер в подреждането на стрелците Матиас Курьор (Черно море) вкара 15 гола и нито един не бе от дузпа. Сега същото стори нападателят на ЦСКА-София Жорди Кайседо – 12 пъти, макар веднъж да опита безуспешно да се разпише от бялата точка срещу Пирин Бл у дома (1:0). По-впечатляваща обаче бе головата успеваемост на еквадорския национал при ударите с глава – 7 попадения (3 пъти от игрови ситуации и 4 след статични положения – изпълнения на два корнера и два преки свободни удара), или 58 на сто от всички.
11, като автоголовете
В протоколите на съдиите бяха записани 11 автогола, но отново БФС остави този факт на юнашкото доверие на ръководещите срещите – няма комисия към централата, която да удостоверява с видеоматериали (които вече не липсват от всеки двубой) авторите на попаденията. Ярък пример е мачът Локо Пд – Левски (2:2) – имаме автогол на Бирсент Карагарен, или гол на Боби Цонев и после – Георги Минчев пред или зад голлинията вкарва топката във вратата на сините, или кълбото влиза още след центрирането отдясно на Карагарен? Всичко това е харизано на усмотрението на съдията (за когото това е последна грижа) и често се стига до куриози. Ако се питате Иван Коконов (Арда) дали е вкарал гол в отложения мач с ЦСКА-София (2:2), което се видя и от самолет, верният отговор според официалния сайт (и респективно документи) на БФС е… Атанас Зехиров.
13, като секундите на най-ранния гол
На 13 август, след пас на Мохамед Брахими, халфът на Пирин Бл Красимир Станоев матира вратаря на ЦСКА 1948 Даниел Наумов още в 13-ата секунда след началния съдийски сигнал. За последно такова нещо се случи на 30 октомври 2016 г. на мача Ботев Пд – Левски (1:1), когато бразилският нападател Жоао Пауло откри резултата в същата секунда след асистенция на Тодор Неделев. Рекордът на Първа лига за най-ранно попадение през новия век, откогато има достоверни статистически данни, принадлежи на нападателя на варненските моряци Мирослав Манолов, който бе точен в 8-ата секунда на двубоя Монтана – Черно море (1:3), игран на 22 март 2012 г.
14, като аванса на ЦСКА-София пред Левски
Само 16 кръга от миналия сезон бяха достатъчни между историческите грандове на българския футбол ЦСКА-София и Левски да зейне истинска точкова пропаст. Тогава, след победата с 1:0 в дербито на България, червените зимуваха с рекордните в историята на ожесточеното съперничество 18 точки аванс и 6 позиции по-напред от вечния си съперник. Сега разликата между червени и сини е 14 пункта (вярно, с мач по-малко за армейците), а тимът от „Герена“ е само с 4 места по-назад във временното класиране от червените. С дочакания камо месия Мъри Стоилов Левски все пак приключи този дял с 6 поредни срещи без загуба (3 равенства и 3 загуби).
14, като преките участия в голове на Димитър Илиев
Вторият във временното класиране през миналата есен Локо Пд сега се сгромоляса чак до осмата позиция, но капитанът на железничарите Димитър Илиев продължава да е постоянна величина в клубния ни футбол. Заедно с Пиерос Сотириу (Лудогорец) Митко е най-полезният футболист в първенството с пряко участие в 14 от головете на своя тим – 8 попадения и 6 асистенции. Футболист №1 в последните две календарни години влезе и във вечния Топ 100 на стрелците в елита, като вече има 75 гола в сметката си.
15, като годините на Иван Сулев
Юношата на Локо Пд Иван Сулев дебютира в професионалния футбол в гостуването на Славия (1:1) и така стана третия най-млад футболист за всички времена, играл в мач от първенството. Сулев се появи на терена, заменяйки Георги Минчев, точно на 15 години, 2 месеца и 24 дни. През миналия сезон играч на Арда записа името си като най-младия в историята на елита. Влезлият като смяна срещу Царско село на 15 април т.г. Радослав Узунов игра на възраст от 15 години и 1 месец и така подобри „брадясал“ почти 60-годишен рекорд на футболист на Левски – Янко Кирилов, който дебютира в елита на 21 май 1961 г. при домакинската загуба на сините с 0:3 от пернишкия Миньор на националния стадион „Васил Левски“ на 15 години, 2 месеца и 11 дни.
19, като мачовете на Пирин без суха мрежа
Пирин единствен нито веднъж в 19-те си срещи не успя да опази вратата си без попадение, няма отбор, който да се разписа във всеки свой мач, като фаворитите Лудогорец и ЦСКА-София не го направиха съответно в 3 и в 2 от своите двубои.
45, като годините на Георги Петков
„Само Гошо вековен!“, запя агитката на белите по време на двубоя с ЦСКА 1948, когато на терена по принуда се появи неостаряващият Георги Петков. Може и да е преувеличено, но както върви, Гошо Вратарчето може да продължи да подобрява своя рекорд за футболно дълголетие. На 11 декември пазарджиклията бе на 45 години, 8 месеца и 27 дни, като за реплика получи обичайния си жълт картон. Преди това стражът бе автор на куриоз – имаше официално предупреждение, без да е записал и една игрова минута през сезона. На 22 август, при победата на Славия с 1:0 на „Лаута“, Петков видя жълтото картонче, докато бе на резервната скамейка. Пак за реплика.
54, като дузпите
Историческото въвеждане на системата за видеонаблюдение ВАР не доведе по-голяма резултатност, дори напротив – от 2,56 през есен 2020 г. тя спадна до 2,50 в момента, но пък рязко увеличи броя на дузпите. Ако през есен 2020 г. съдиите посочиха бялата точка 28 пъти в 112 мача (средно по 0,25 дузпи на двубой), то сега това се случи 54 пъти в 131 срещи (средно по 0,41). 11 от наказателните удари не се превърнаха в голове, като за Царско село не бе отсъдена нито една, докато в мачовете на Пирин Бл те бяха цели 16.
79, като мачовете на Христофор Хубчев без гол
Един бранител ще запомни датата 28 август 2021 г. Тогава Христофор Хубчев откри головата си сметка в елита в своя 80-и мач (срещу Берое), но 7 минути по-късно бе изгонен от терена, а след броени часове – и от любимия му клуб Левски. Премина в Пирин и на фаталния за някои 13 декември с нов точен удар с глава даде началото на най-голямата сензация през есента – 5:3 за благоевградските орлета насред Разград, където се рее орлицата Фортуна. Докога ли?
118, като чужденците
Все по-голям става броят на чужденците в елитните отбори – 118 записаха мачове през есента. Очаквано най-много легионери отново използва проектът „Лудогорец“ – цели 20, следва претендентът за трона ЦСКА-София със 17. Единственият оазис без футболисти с чужди паспорти продължава да е друг богаташки проект – ЦСКА 1948, но все по-усилено се говори, че през пролетта и тази изцяло българска крепост ще падне…
256, като головете на Мартин Камбуров
Ако есента на 2021 г. остане с нещо в историята на родния шампионат, то това със сигурно ще е подобряването на доскоро смятания за вечен голов рекорд на Петър Жеков от 253 попадения. Дълго не вярвахме, че е възможно, но се случи след 47-годишно очакване – още от онзи 22 септември 1974 г. когато нападателят на ЦСКА вкара за последно в 21-ата минута на домакинския двубой с Пирин Бл (3:0). Направи го 41-годишният Мартин Камбуров на 13 септември 2021 г. на стадиона под Аязмото на мача на своя Берое с Царско село (1:0), а в следващите месеци прибави още два към сметката си. За това колко е фундаментален за тима си говори и фактът, че и в петте мача, в които се разписа за заралии, впоследствие те стигнаха до победата, в три от случаите с 1:0. Сега чакаме решението му дали да продължи и така да счупи и друго върхово постижение в историята – за най-много мачове в елита на България. Някогашният му съотборник Георги Илиев е с 461, а Марто е с едва 5 по-малко.
407, като мачовете на Светослав Дяков
В осмия кръг на срещата Арда – Пирин Бл (3:0) 10-кратният шампион с Лудогорец Светослав Дяков стана едва третият футболист през новия век, след Георги Илиев и Мартин Камбуров (и общо девети в историята), стигнал до „свръхзвуковата“ граница от 400 шампионатни мача в българския елит. После Съни прибави още 7 към актива си и вече е осми във вечната ранглиста.
688, като жълтите картони
Футбол може и да няма, но картоните никога не свършват, даже прогресивно нарастват. 688 пъти реферите бръкнаха в джобовете си, за да накажат с жълти картони провинилите се играчи. Милош Петрович от Локо Пд направи поредица от 6 двубои, в които неизменно бе предупреждаван официално, а накрая прикрючи първия дял с 9 жълти картона в 18 срещи, какъвто е и „активът“ на Емил Виячки (Славия). Двама пък бяха изгонени от терена с червени картони на два пъти през сезона – Родриго Енрике (Черно море) и Йоан Бауренски (Ботев Вр).
1710, като игровите минути на Красимир Костов и Георги Аргилашки
Двама вратари – Красимир Костов (Ботев Вр) и Георги Аргилашки (Ботев Пд) изиграха без смяна пълния комплект от игрови минути през есента – 1710. Към тях в началото на пролетния дял може да се присъедини и техният колега по пост в столичния Локомотив Александър Любенов, ако вземе участие в отложения двубой с ЦСКА-София. Още 19 пък записаха участия във всеки един от 19-те кръга – Красимир Станоев и Петър Занев (Пирин Бл), Бирсент Карагарен, Лукас Салинас, Георги Минчев и Димитър Илиев (Локо Пд), Сержиньо (Ботев Вр), Георги Русев (ЦСКА 1948), Светослав Вуцов, Тони Тасев и Радослав Кирилов (Славия), Виктор Генев и Емануел Току (Ботев Пд), Янко Георгиев (Царско село), Влатко Дробаров и Васил Панайотов (Черно море), Билал Бари и Здравко Димитров (Левски), както и Кийлън Лебон (Берое).
16 500, като зрителите на Левски – ЦСКА-София
Каквото и да става, един Мач е орисан да бъде с главно М. 16 500 събра националният стадион на дербито между червени и сини. Нито един друг двубой дори не се доближи до тази цифра. 11 от срещите се играха без публика най-вече заради санкции, а куриозно Царско село доброволно заключи вратите за някои от домакинските си срещи, позовавайки се на санитарните изисквания. Голяма част от срещите пък се играха пред един файтон хора, които доведоха до гротескна картина на 44-хилядния „Васил Левски“. Дори кокетният (разбирай малък) стадион в Бистрица се оказа твърде широк за двубоите „вкъщи“ на ЦСКА 1948. Тревожната ситуация с коронавируса и затегнатите изисквания за посещения на мачове естествено рефлектираха негативно върху и без това слабия зрителски интерес към първенството ни. Средната посещаемост бе малко над 1300 души на мач, докато през есента на 2020 г. тя бе над 1600. Тишината по трибуните в родината започва да става оглушителна и за това едва ли е виновна само пандемията…
„Тема спорт“
