-
-
В поредицата от световни и европейски шампионати за юноши и младежи първенството на 19-годишните в Грузия започва веднага след това на 21-годишните. А в Полша тези 21-годишни впечатлиха футболния свят с без съмнение най-доброто първенство, което някога е гледано в тази възрастова група. От 2 юли е ред на по-малките, които ще ни покажат как се развива футболът на Стария континент. Пиша развива, защото най-добрият атестат за състоянието на нещата е класата на младите футболисти.
България за трети път участва на този турнир. Забележете, за последните 9 години за трети път! Това никак не е лош показател, защото в този турнир се класират само 7 отбора плюс един домакин. В Грузия няма да присъстват Испания, Франция, Италия, а там ще е българският национален отбор. Дори този факт вече е сериозен повод за гордост. Но винаги ни се иска повече. И с основание, защото този български отбор може би ще е следващият А национален за дълъг период от време. Може би бъдещите класирания за големи първенства са кодирани именно в представянето на този турнир в Грузия. Причината е, че България ще играе в „група на смъртта“. Досега никога български отбор не е попадал в такава желязна и жестока група – съперници са Германия, Англия и Холандия. Три суперсветовни сили и по-лошото за случая, три актуални световни сили при младите футболисти. Само преди няколко седмици Англия спечели световната титла за младежи до 20 години. Класирането за световното става именно с квота от европейското. Германия създава таланти буквално на конвейер. Холандия също има титли във възрастовите групи в съвсем обозримото минало. България ще играе срещу три суперразвити нации, които притежават световното ноу-хау за създаване на мегазвезди.
И нашите момчета, водени от Ангел Стойков, тръгват за успешно представяне и излизане от групата. Ако стане, това ще е феноменално постижение. За съжаление е доста малко вероятно, но така или иначе, докато има мачове за играене, шансовете съществуват. Далеч по-лесно щеше да е в другата група с грузинци, чехи и шведи. Но жребият е повелил така – да се мине по най-трудния път.
Какво обаче е по-важно дори от представянето на самия турнир. Развитието на тези чудовищно талантливи деца, които се класираха за сметка на Франция.
Трябва да се върнем към не толкова далечната 2014 година, когато пак бяхме на същия турнир, но за следващите три години онези таланти почти потънаха. Играят от време на време, но никой все още не е звезда. Тези, които заминаха за Грузия, трябва да имат по-добро бъдеще след турнира, независимо как се представят. Защото те бяха и на първенството на 17-годишните, сега са на турнира за 19-годишни, а след две години задължително трябва да се класират и за най-важното младежко съперничество – това при 21-годишните.
В този отбор е събран наистина елитът на юношите ни. При това доста от играчите вече играят на мъжко ниво, и то сравнително редовно. В известна степен това е първенството на Славия и Левски, защото те имат най-много футболисти в Грузия. Но и другите центрове са ни представени подобаващо. В Тбилиси и Гори звездите ще са Иван Тилев, Тонислав Йорданов, Георги Русев, Ивайло Найденов… Повечето вече ги знаем не само поименно, но и като позиции и качества. Но трябва да се има и предвид срещу кой играят. Започват с англичаните, чиито най-големи звезди се подвизават в Ливърпул, Манчестър Сити, Арсенал, Тотнъм. След това немилостивата програма ни изпраща немците, в чиито редици е бъдещият Обамеянг -Етиен Аменийдо от Борусия Дортмунд, и завършваме срещу лалетата, дано не за утешителна награда. Изключително трудно, но пък славата е пред тях. Те могат да напишат имената си в историята, защото този турнир също ражда легенди. Не е вярно нелепото клише, че младите футболисти единствено се готвят за големия футбол. Тази подготовка е далеч по-успешна обаче, когато ги има и съответните постижения. Когато има победи и титли още в юношеска възраст.
Достатъчно е, че са там и ще ги гледа цял свят. Футболните хора няма как да не правят разлика и да не се учудват приятно, че българите са стигнали толкова далеч. Това само по себе си е оценка. Но има 270 минути път към славата, които могат да бъдат изминати. С вяра и майсторство.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Снимка: БФС
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
