ЦСКА-София изпрати най-натоварената есен в своята история с цели 33 мача на 4 фронта. Нейното начало бе белязано от треньорска смяна, дошла едва три двубоя след началото на сезона. Стойчо Младенов зае мястото на Любослав Пенев, като имаше нелеката задача да стабилизира слабото представяне на тима, белязано от сбърканата лятна подготовка и бума от контузени състезатели. Опитният специалист се справи, успявайки да класира армейците за груповата фаза на Лигата на конференциите, което значеше, че в рамките на няколко месеца той ще изведе играчите си в 30 официални среши. Със сигурност това не бе мечтаната програма за нов наставник, който желае да предаде своя почерк на представянето на отбора. Наложи се Стойчо да коригира нещата в движение и до голяма степен успя. В следващите редове ще разгледаме какво промени на „Армията“ Младенов в положителна посока в цикъла от двубои през 3-4 дни.
Още със стъпването на Екзекутора в съблекалнята на „Българска армия“ бе ясно, че той ще заложи на традиционния си почерк. Добре познатата прагматичност на Стойчо бързо се превърна в основа на представянето на ЦСКА-София. Червените стигнаха до няколко победи, без да са по-добрият отбор на терена, като е показателно, че 1/3 от шампионатните успехи на тима (4 от 12) дойдоха с любимия резултат на Младенов – 1:0.
От голяма важност за споменатата прагматичност е и ефективността, която често липсваше в Борисовата градина в последните години. Всички помним купищата профукани положения от иначе чужденеца с най-много голове в историята на армейците Али Coy. Откакто Младенов пое ЦСКА-София обаче, се забелязва голямо израстване в този компонент. При всяка от големите си победи през тази есен – срещу Осиек (4:2), Виктория Пилзен (3:0) и Лудогорец (1:0), червените се възползваха по най-добрия начин от създадените шансове.
В два от тези три двубоя сред голмайсторите на таблото се нареди най-постоянният футболист на ЦСКА-София, за чието израстване голяма роля има и Стойчо Младенов. Даването на капитанската лента на Матей бе един от силните ходове, които наставникът предприе още с идването си на „Армията“, а с всяка своя изява нидерландецът демонстрира, че може да е лидер на отбора.
Друго решение на специалиста, от което ЦСКА-София извлече много позитиви, бе преместването на Кери зад нападателя. Ирландецът преживя своя ренесанс с червената фланелка, след като получи нужната свобода, за да разкрие пълния си потенциал и да използва максимално високия си футболен интелект. Именно левичарят с номер 8 имаше основна роля при класирането на армейците за групите на Лигата на конференциите.
Сред заслугите на наставника можем да наредим и голямото израстване, което показа един от малкото родни национали на „Армията“. Йомов изпрати най-добрата есен в своята кариера. След контузията на Бай, Младенов гласува на крилото пълно доверие, а бившият играч на Славия от своя страна се възползва по най-добрия начин от него.
Няма как да не се отбележи и безспорната стабилизация под рамката, където в здравословна конкуренция Бусато и Евтимов получават шансове за изява и се справят на високо ниво. Определено и двамата бележат прогрес спрямо свои предишни представяния. Бусато подобно на Йомов изпраща много добра есен. Бразилският страж допусна минимален брой грешки, след като рязко намали неумелите си прояви.
В напрегнатите условия след идването си и притискан от многото мачове Младенов успя достатъчно бързо да се ориентира в обстановката и да направи много точна оценка на качествата на своите футболисти. Скоро след завръщането си на „Армията“ той си даде сметка кои играчи не съвпадат с концепцията му и ограничи присъствието им в състава. Единствено липсата му на доверие към Федерико Варела подлежи на дискусия, тъй като през пролетта аржентинският плеймейкър доказа, че умее да създава проблеми на противниковите отбрани в родния шампионат. Той е може би най-добрият в извеждащите подавания в родния шампионат и с това може да компенсира липсата на бързина, агресия и издръжливост. Стойчо не биваше с лека ръка да се лишава от него, тъй като по този начин обезвери аржентинеца, а той е играч, който можеше да помогне. Що се отнася до Нзила и Чатакович, то преценката на Младенов бе безупречна.
Идвайки на „Армията“, специалистът завари съблекалня, пълна с играчи в много лоша кондиция. С помощта на своя щаб и въпреки малкото време за работа той успя значително да подобри физическата подготовка на тима, за да може в края на есента, макар и след пореден цикъл от мачове през 3 дни, армейците да надтичат и да надиграят прекия си конкурент за титлата Лудогорец.
На последно място, но не и по важност, както гласи клишето, е ключово да се отбележи шампионският манталитет, който Младенов донесе на „Армията“. Самите футболисти многократно признаваха, че изразът „трябва и ще станем шампиони“ се чува всекидневно в съблекалнята на тима, а главна заслуга за това има именно треньорът, донесъл на „Българска армия“ последната титла.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
Мачкай Стойчо!