-
-
ЦСКА-София зимува на едва две точки от върха в родния шампионат и се намира в чудесна позиция да го атакува по време на пролетния полусезон. Ясно е обаче, че тази задача трудно би била изведена до успешен изход, ако по време на зимната пауза на „Българска армия“ не привлекат няколко качествени футболисти, които да играят ключова роля в тима. Самият Стойчо Младенов в почти всяко свое интервю повтаря, че отборът му разполага с изградено ядро, върху което трябва да се надгражда. Истината обаче е, че освен да се повишава неговото ниво, то трябва и да се разширява.
Обективно погледнато, ядрото на ЦСКА-София се състои от цифром и словом четирима футболисти. Толкова състезатели на армейците са безусловни титуляри и играят заедно почти във всеки двубой. Тази бройка обаче е крайно недостатъчна, когато искаш да построиш отбор, гониш високи постижения и практикуваш доминантен стил на игра. Когато 2/3 от тима ти се променят във всеки мач, е много трудно да се говори за изграждане на игрови облик и постигане на добри резултати. Защото, за който и голям шампионски отбор в световен мащаб да се сетите, ще можете за секунди да наредите поне 9 футболисти от неговата константна единайсеторка.
Навлизайки в конкретика, забелязваме, че единствените играчи на ЦСКА-София, които са т. нар. твърди титуляри, са вратарят Густаво Бусато, капитанът Юрген Матей, голмайсторът Жорди Кайседо и крайният защитник Брадли Мазику. Бъдещето на последния след лятото обаче на 95% не е свързано с Борисовата градина, което автоматично го изключва от групата футболисти, около които Стойчо Младенов ще иска да изгради своя отбор в неколкократно повторения от него срок от две години. Така се оказва, че на „Армията“ към момента не разполагат с достатъчно голямо ядро от основни футболисти, които са доказали своите качества и най-вече постоянство в изявите си.
Разбира се, неговото разширяване не зависи единствено от селекцията на клуба, а и от правилната работа в тренировъчния процес. В един перфектен за привържениците на ЦСКА-София свят през зимата в Борисовата градина ще пристигнат качествено крило, креативен халф и краен защитник, които още през пролетта ще захапят титулярно място по примера на Жорди Кайседо от миналата година. Реалистично погледнато, дори и при най-добрия възможен сценарий, тук е крайната точка, до която може да стигне селекционното надграждане на армейците.
Следващата стъпка е повишаване на нивото на вече привлечените футболисти. В този случай може би най-важната дума е постоянство. Защото почти всички състезатели на ЦСКА-София са изнасяли много силни представяния, но често те са били следвани от трагични такива. Ако Стойчо Младенов успее да изкара най-доброто от своите възпитаници и се справи да върши това на регулярна база, червените много бързо ще се сдобият с ядро, готово за шампионската титла. Защото продължи ли и през пролетта да не е ясно дали титулярен десен бек е Турицов, или Вион, дали французинът да не играе и в центъра, дали най-добра опция за там е Жеферсон, Юга, Мухар или Лам, кой измежду фланговите футболисти е в най-лоша форма, за да играят другите двама, почти сигурно и през тази година ЦСКА-София няма да постигне голямата цел.
Конкуренцията ражда качество, би казал някой. И би бил напълно прав. Но да разполагаш с изградено ядро не изключва наличието на конкуренция, дори напротив. Да не би Дивок Ориги да не е конкуренция на офанзивните играчи на Ливърпул, или Габриел Жезус на тези на Манчестър Сити? Но два от най-силните отбори в света имат обиграни състави с избистрени стартови единайсеторки. От това има нужда и ЦСКА-София. За да постига нужните резултати, но и за да доставя удоволствие с играта си на своите привърженици.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
