Адалберт Зафиров бе капитан на отбора, донесъл последния златен дубъл за ЦСКА през 1997 година. Впоследствие той няколко години работи в школата на клуба, бе помощник-треньор в първия отбор, а през пролетта на 2010-а за няколко месеца води и представителния тим. Зафиров вчера даде интервю пред “Тема Спорт” относно процесите в ЦСКА-София.
Г-н Зафиров, предполагам, че продължавате да следите ЦСКА?
– Да, разбира се. Гледам мачове, следя събитията като всеки един фен на отбора.
Но ще попитам и за професионалното ви мнение за защитата?
– Според мен това е едно от най-стабилните, за да не кажа най-стабилното звено на отбора. Да, допуснаха се доста голове през есента, но въпреки това смятам, че в дефанзивен план ЦСКА стои по-добре, отколкото в офанзивен. Под ръководството на Стойчо Младенов се подобри синхронът между бранителите и вратаря. Както знаем, във фаза защита участват всички играчи и се вижда сериозен напредък. Аз лично малко съжалявам за продажбата на Пламен Гълъбов, защото това момче ми харесваше. Той имаше много добри качества и бе истински професионалист. Признавам си, че сега симпатиите ми са насочени главно към Турицов.
С оглед на продажбата на Гълъбов и Карол Метс има ли нужда от привличане на още един централен защитник?
– Ще отговоря с условието, че решението е изцяло на Стойчо Младенов, но моето мнение е, че с оглед на нетолкова сгъстената програма през пролетта не е нужен играч от чужбина. Дори да се привлече футболист, то той може да бъде млад българин, който да расте покрай опитните.
На няколко пъти загатвате за българите в състава…
– Това е голямата ми болка. Искам да виждам повече наши момчета. Мисля, че ще е прекрасно да се намерят няколко таланти, които да получават шанс. Като казвам шанс, то това не означава да влязат в три мача за по 10-15 минути. Тези играчи трябва да имат спокойствието и увереността, че ще се ползват с търпение и треньорите ще бъдат снизходителни и готови да изтърпят грешките, които неминуемо ще се допуснат. За да кажем, че един млад футболист е получил шанс, то той трябва да бъде титуляр и да получава достатъчно игрови минути във всеки мач в продължение на поне един полусезон. Така както бе с Вальо Антов.
Вальо Антов бе лидер и капитан на ЦСКА, но не може да се наложи в Монца.. Толкова далеч ли сме от футбола в Европа?
– Явно да. Казвам го със съжаление, но се вижда, че нашите футболисти на запад от Калотина се броят на пръстите на едната ръка. За мен Антов е чудесен футболист и според мен Монца не е неговото място.
Има ли шанс ЦСКА да се пребори с Лудогорец за титлата?
– Чакаме този момент вече 10 години. ЦСКА сега е много близо до Лудогорец, при които има отстъпление, и смятам, че с една добра подготовка и нужната селекция има голям шанс да се поздравим със спечелването на титлата.
Другата болна тема е стадионът…
– Даже не искам да го коментирам. Знаете, че Гриша Ганчев отдавна има желание да изгради нов стадион, но има много пречки. Надявам се най-после да се намерят сила и воля да бъдат преодолени и тези препятствия. ЦСКА заслужава да има най-хубавия стадион, който да бъде арена на нови незабравими вечери.