-
-
Станимир Стоилов няколко пъти вече повтаря в свои изявления, че много иска и счита за задължително, че Левски трябва да играе в евротурнирите. Тази тема често пъти е предизвиквала полемики между привържениците на клуба. Особено, когато отборът е слаб или просто не му върви. Много често можем да чуем и противоположни мнения на това на Стоилов, които звучат приблизително така: „За какво ни е Европа? Какво ще правим там без силен отбор“. Подобен подтекст имаше и в изказването Наско Сираков, малко след като придоби мажоритарния пакет акции през 2020 година. Клубът тогава бе останал без пари и разчиташе само на феновете си. Та горе-долу по това време голмайстор номер 1 в историята на „сините“ каза: „Ще играем в Европа, когато сме готови“. Разбирайте – в момента не сме готови. Малко след тези думи Левски загуби у дома в последния кръг от шампионата с 1:2 от Локомотив Пд. И не остава впечатление, че „сините“ много ги заболя от загубата. Славия пък победи Лудогорец с 3:1 и така „белите“ станаха трети и отидоха на бараж за Лига Европа. Спечелиха там срещу Ботев Пд и се класираха за турнирите, а „сините“ приключиха безславно сезона на четвъртата позиция. Разрухата в клуба в онзи момент бе толкова голяма, че много привърженици
нямаха сили и да се ядосат на това, което стана.
Други обаче (б.р. – може би съвсем правилно) го понесоха тежко. Славия тогава не направи нищо в Европа и отпадна бързо от албанския Кукъси. Изобщо не е сигурно, че Левски щеше да се представи по-зле. Но въпреки всичко нито тогава, нито сега, „сините“ не бива да се отказват от участие в Европа. Все пак те са гранд и мястото им в турнирите трябва да е задължителна цел, освен ясните две – титла и Купа. В онзи случай мачовете се играха и при странни правила заради СО-VID-19. В предварителните кръгове всичко се решаваше в един мач. При късмет в жребия, Левски можеше и да е домакин, с което да си спести разходите за пътуване, но пък да си осигури свежи средства от евентуалното класиране в следващата фаза. Това се случи на ЦСКА в цели три поредни кръга през същата тази 2020 година. И „червените“ излязоха на печалба.
Като пример, че Европа винаги си заслужава да се гони, можем да посочим събитията от 2010 година. Левски бе много зле през пролетта и мнозина фенове на тима считаха, че е по-добре да не се участва в турнирите, за да няма позорно отпадане. През лятото обаче, вече с нов треньор в лицето на Ясен Петров и играч като Гарра Дембеле, отборът се преобрази и направи суперсезон в Европа. В него бяха изиграни 12 мача, като в последния от „Герена“ си тръгна победен португалският гранд Спортинг Лисабон.
Затова сега Стоилов е прав, че Левски трябва да се помъчи и всячески през този сезон да получи право на участие в евротурнирите. Първо – финансовият проблем пред клуба изобщо не е решен. А международните мачове са шанс за увеличаване на приходната част на бюджета. Второ – всеки футболист би натрупал, ако не самочуствие, то поне опит от участие в такива мачове.
Ако погледнем и исторически на темата, ще видим, че има още едно обстоятелство, което задължава Левски да се напъне максимално, за да се добере до евроучастието. И това е фактът, че след своя дебют през 1965 година и паметните мачове с Юргорден и Бенфика, „сините“ никога не са отсъствали повече от два поредни сезона от турнирите. Като цяло те доста рядко не успяват да се класират за тях. На два пъти ги пропускат по политически причини в години, в които са шампиони. Така се случва след титлите им през 1968 и 1985 година. В първия случай за КЕШ ги чакат за втора поредна година мачове с италианския гранд Милан. През лятото обаче войските на страните от Варшавския договор, сред които е и България, нахлуват в Чехословакия, за да свалят от власт местния лидер Александър Дубчек. УЕФА решава да накаже клубовете от тези държави и повтаря жребия. Този път той е дирижиран така, че отборите от социалистическия лагер да играят помежду си. Така вместо с Милан, Левски трябва да се изправи срещу унгарския Ференцварош. Соцлагерът решава да отвърне. Така по нареждане са извадени всички тимове от тази страна на Желязната завеса от турнирите на УЕФА. Така Левски пропуска участие в момент, когато е силен. Подобно нещо се случва през 1985 година. Тогава вместо „сините“ в турнира за КЕШ е изпратен пловдивският Ботев, „сините“ и ЦСКА не са допуснати за евроучастие от българските футболни и партийни власти заради изцепките на финала за Купата на България, спечелен от „червените“ с 2:1. Страната ни пък дори остава без представител в турнира за КНК.
Заради резултати на терена след дебюта си през 1965 година, Левски не успява да се класира в Европа за първи път през следващото лято. Купата на УЕФА тогава все още не съществува, а в Европа отиват само шампионът и носителят на Купата (в КНК от 1961 година). Ако един отбор вземе и двете отличия, то вторият участник – този за КНК е финалистът.
Дебютът на Левски в надпреварите на континента се забавя дълго време. Едва през въпросната 1965. ЦСКА е абониран за титлата, а преди тимът от „Герена“ до нея стигат Спартак Пд и Локо Сф. „Сините“ се дънят и за Купата между 1961 и 1965 година. Трети начин да стигнеш до Европа по онова време няма, защото Купата на Панаирните градове не е под егидата на УЕФА. Освен това за там основно покани получават пловдивските грандове.
Левски остава втори в първенството през 1966 г., не взима и Купата. Така за първи път след дебюта си не успява да се класира в Европа. След появата на Купата на УЕФА през 1971 г., първият пропуск на „сините“ е през 1973-а. Тогава пак не взимат Купата, а не намират излаз и през първенството, където са четвърти.
Същият сценарий се получи и през 1990 година. Оттогава – до 100-годишнината си през 2014-а, Левски неизменно бе абониран за Европа. Точно навръх вековния юбилей, тимът записа един от най-катастрофалните си сезони, завърши пети, провали се за Купата и турнирите останаха мираж. Година по-късно в първенството отборът се срина до седмото място. Единственият път към Европа остана открит през турнира за Купата. Там пък болезнено бе загубен финалът в Бургас от Черно море с 1:2 след продължения. Така „сините“ получиха нов „черен“ печат.
Последното участие бе през 2019 година. Тогава първо бе елиминиран словашкият Ружомберок с общ резултат 4:0 в двата мача, но последва тежкият погром с общо 0:7 от АЕК Ларнака.
Моментът за завръщане сега изглежда подходящ, след като начело е треньорът, с когото бяха постигнати най-големите успехи в турнирите. Обратната развръзка би довела до рекордно дълго в историята на клуба тригодишно отсъствие от турнирите.
Сезоните, в които Левски пропуска евротурнирите след дебюта през 1965:
1966/67
1968/69
1973/74
1985/86
1990/91
2014/15
2015/16
2020/21
2021/22
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
