-
-
След последния мач на Лудогорец за 2021 година, като че ли на мнозина им се привидя някакво задълбочаване на кризата в Разград. Там наистина лятната кризичка неусетно и за самите тях прерасна в криза и някои хора си помислиха, че след като Пирин може да вкара 5 гола на „Хювефарма Арена“, а след това и ЦСКА-София да бие със суха мрежа, вече му се види краят.
Нищо подобно! Лудогорци продължават да са клубът с най-добро структуриране, най-добро финансиране, най-добро планиране и въпреки че не успяват с така желаното надграждане, у нас продължават да са си на първо място по много спортно-технически, финансови и организационни показатели. Силно се съмняваме, че някой в Разград вижда в ЦСКА-София сериозна заплаха за златните медали. Върху това се крепи целият Лудогорец. Досега не сме виждали в крайното класиране отбора на място, различно от първото, и не можем да гадаем какво би се случило.
След дълго мълчание, пораждащо съмнения в някакъв вид апатия, или нека да го наречем изключване от скорост, Кирил Домусчиев натисна съединителя и отново включи на предавка. Нещо повече, той обясни на всички, че в клуба няма да пестят сили, за да вдигнат нивото. А това ние го разбираме не просто да се откъснат от конкуренцията тук, но и да изглеждат добре в Европа.
Онази скъпа и луксозна хореография срещу ЦСКА-София показа, че ситуацията в Разград няма как да се промени в негативна тенденция. Шефът след това искаше да каже: На всички, които ме бяха позабравили – ето ви нов треньор, ето ви и нови футболисти. И което не се подценява – никакво отстъпление повече, промени до дупка. Или, иначе казано – в Разград няма да мирясат, докато отново не влязат в групи на Шампионска лига. Което може би първо ще мине през групова фаза на Лига Европа, но с отбор, който да не бъде бит като тъпан на сватба.
Тенденцията вече е да се въртят треньори от Изтока. А такива има много, с лопати да ги ринеш. Въпрос на препоръки, проучване и сходство в концепциите. Кандидатите за Лудогорец много добре знаят къде отиват и какво се иска от тях. И са наясно, че да станат шампиони на България дори не е минимумът, а по-ниско. Това е като отправна точка, нещо като база, от която започва същинската работа. А тя е лятото в Европа.
Относно селекцията – в Разград не са стиснати и винаги оставят на новия треньор да си докара някой. При конкуренцията като излезе един играч извън строя, това произвежда паника. В Лудогорец това произвежда дискусия коя от многото алтернативи да задействат. Колкото и да нямат, пак имат много. Както Десподов и Чибота могат да се въртят от единия на другия фланг, така и двамата могат да бъдат поставени като крайни защитници, ако се наложи. Спас Делев все пак е национал, не че това ще му даде предимство за титулярна фланелка в Разград. Подобен трансфер не е отстъпление, Делев е проверен и в международни мачове, помним с екипа на ЦСКА с Динамо Москва какво направи, с националния срещу Нидерландия също. Може да играе и като лек нападател, и на върха на атаката. Спас си е попадение с оглед на нулевата инвестиция и скромната като за мащабите на Разград заплата.
Вратари в Разград винаги има на топниво. Защитата обаче засега е като за България и нивото й си отговаря на 5-те гола у дома от Пирин. Треньорът Шимунджа е с имидж на спец, който набляга на играта във фаза защита, но на този етап само това няма да върши работа. Все още няма избистряне на квартета в отбранителната линия. Да, сега му е времето на въртележките, но в контролите досега Лудогорец няма суха мрежа.
Пред треньора сигурно има дилема – дали да развива и прави отбора офанзивен като за у нас, или прагматичен с идея за Европа. Шимунджа е малко по-ведър и отворен от предшественика си, Дамбраускас сякаш бе налял гипса, отначало бе глътнал бастуна и така не го изплю. Новият също засвири на популистката струна – трябвало да се печели навсякъде и срещу всеки, за да се изгради манталитет на победител. Това за Лудогорец не е новина. Да видим обаче дали словенецът има повече файлове в главата си как да напипа пулса и как сам да изгради този млад отбор.
Желю Станков/ „Тема спорт“
