-
-
Станимир Стоилов изглежда като човек, който гребе с пълни шепи от казана на удоволствията, които доставя треньорската работа. След като се разбра, че той се връща на „Герена“ без никакви условия за лично възнаграждение и така обори критиците от сините среди, че празната каса на „Герена“ ще го отблъсне, той започна да си прави кефа. Както всеки, който си е надвил на масрафа, така и Мъри може да си позволи да прави това, което харесва, без да се интересува как се движи балансът на банковата му сметка.
Апогеят на това чесане на крастата е през януари в Турция, където виждаме, че треньорът на Левски ни показва, че наистина му е интересно това, което прави, и най-важното – държи се като човек, който е оттук, но не е за малко. Зимните приятелски мачове са моментът, в който Стоилов е като музикант, изнасящ концерт, в който няма приходи за артиста. Или пък пее само пред приятели.
Наставникът на сините сякаш дори гледа малко отвисоко и опитва да прескача етапи на развитие, или ги претупва, но пък самочувствието, с което той анонсира важността на треньорската работа през есента, явно е с достатъчно покритие. Върнете се една година назад и сравнете Левски с това, което показва в досегашните контроли. В първата с Гурник (1:1) сините стартираха нахакано, изнесени напред и общо взето им се получи, докато не бяха изненадани с първо инкасирано положение след пас зад зашитата. След това с Бохемианс (1:1) хората на Станимир Стоилов стартираха по-кротко, с трайно владеене на топката и спокойно разиграване. И голът на Билал Бари дойде след над 20 последователни подавания.
Онзи ден с Марибор (2:2) треньорът на Левски явно бе решил да направи обобщение на материала. Стоилов направи импровизиран тест, нещо като контролна работа на първокласници. Да види какво са научили до този момент в условие на реална битка. Още в 37-ата секунда Билал Бари бе на голова позиция след добър резултат от изнесената дълбоко в полето на противника преса. Три минути по-късно вече ситуацията бе обърната, но футболистите на Левски взеха с отличие урока по излизане от преса без паническо изритване на топката или пък връщане на вратаря. Сините се измъкнаха от връхлетелите словенци с подавания, повечето с едно докосване и подхванаха атака.
Така още в първите минути Мъри си направи треньорския кеф – първо, я да ви видя как пресирате масирано, а след това – я сега да видим как сте, когато са ви задушили и нямате въздух. Първолаците на Стоилов минаха през това с много добра оценка. А ако някой се обижда от квалификацията за първи клас, нека погледне стартовия състав и средната възраст на тима срещу Марибор. За футболисти, които още не се познават добре, и за отбор, който отдавна не е правил такива елементи от футболната игра, това е добро начало.
Сините бебета на Мъри са още зелени за големи неща, но пък едва ли се сърдят, че треньорът им иска от тях всяка следваща контрола да правят нещата по-добре и да добавят нови детайли. Ситуацията само с 3 изречения я каза Филип Кръстев още преди мача с Марибор. Той идва в Левски, защото в подробности му е обяснено как точно трябва да играе отборът и какво се иска конкретно от него. Но това не е изненада, Филип Кръстев и преди това знаеше какъв треньор е Стоилов. А Мъри и преди това бе наясно какви са качествата на играча. И второ – Кръстев сподели, че му се играе под напрежение. Тук някъде е ключът от бараката. Изглежда, треньорът на сините умишлено набляга на този процес. За три мача в Турция, отстрани погледнато, треньорът на Левски опитва да постави всеки играч под напрежение, а също така и целия отбор. Резултатите е ясно, че не са важни. Но изводът накратко е, че сините бебета на Стоилов вече имат самочувствие да се усещат като пълноценни обитатели на първата плейофна шестица. Защото съвсем доскоро много фенове на Левски казваха: Ама ние нямаме място там.
Желю Станков/ „Тема спорт“
