-
-
След назначението на Виктор Касай за шеф на Съдийската комисия, „Мач Телеграф“ потърси за мнение бившия такъв Димо Момиров. Той не спести коментара си по вечно злободневната тема с родните рефери.
– Г-н Момиров нужна ли беше тази смяна в Съдийската комисия според вас?
– Не! Не мисля, че това е удачно. Само гледат да си измият ръцете с назначението на чужденец в лицето на Касай. Аз лично го харесвам от много години. Беше добър рефер. Но не мисля, че това ще помогне. Вчера му слушах интервюто и не разбрах как така от Русия дойде в България. Не знам и там какво се промени?!
– Сбърка ли някъде досегашният шеф на комисията Костадин Гергинов?
– Не мисля, че Коце сбърка някъде. Той добре се справяше. Имаше много атаки срещу него от различни страни. А и другото, което е важно – те му поставиха членовете и двама или трима от тях работеха срещу него. Аз го знам това нещо.
– Виктор Касай ли е точният човек за този пост?
– Виктор беше един от най-активните рефери в Европа. Има редица добри мачове, които е свирил на много високо ниво. Нямам представа защо не остана в Русия. Как така работи една година и на следващата си тръгна, не разбрах. Не съм чел за работата му там, но ми е интересно как така изведнъж дойде у нас. Вижте румънците например, те имат голям прогрес в това отношение след точните назначения.
– Касай отличи справедливостта на първо място. Това ли е ключът към успеха?
– То по принцип това е съдийството. Трябва винаги да си справедлив, а за да си такъв трябва да си смел. Виктор ги притежава тези качества. Той определено би бил добър ръководител.
– Ще успее ли да внесе необходимия импулс?
– Не знам. Ще гледаме. Аз винаги съм бил против назначението на чужденци. Почти винаги се стига до неуспех. Може би бих отличил един от малкото успели в България – Рудолф Витлачил. Той остави следа след себе си. Направи Левски шампион и после класира България на световното през 1966 година в Англия. Преди години по родните терени свиреха чужденци. Идваха изкарваха си парите от даден мач и си хващаха първия полет след това, без да ги интересува дали са се справили, или не. Така не може и не бива. Преди години извадиха добри наши рефери, още в силата си, за да подмладят редиците. Петър Петров сега остана, а колко пречеше на Коце Гергинов. Сега ще има да се бие в гърдите… На мнение съм, че наистина трябва голяма промяна.
– Кой роден съдия бихте отличил от останалите?
– Естествено, че Георги Кабаков. Но той не дължи нищо на Комисията. Той просто е
самороден талант.
– Как бихте коментирали факта, че нямаме лоби за повече мачове в Европа?
– По принцип Касай беше прав за едно. Когато един съдия греши по-малко, той получава и повече мачове и по-престижни. И в България така трябва. Все си мисля, че родните съдии не разчитат достатъчно на себе си и ги е страх. Това съответно води и до грешни отсъждания. Сега добре, че има ВАР. Системата преди известно време им покри всичките грешни отсъждания в цял кръг от Първа лига. Те не свирят нищо и чакат на ВАР да го видят. Страх ги е да отсъдят дузпа. Не знам защо, но е така.
– Имате ли наблюдения от работата на Касай?
– Касай ми е направил добро впечатление още преди години, когато дори не беше толкова известен. Още преди да започне да свири големи мачове. В последствие направи няколко фрапантни грешки, но като цяло го харесвам.
– Има ли натиск върху съдиите у нас?
– Не мисля, те гледат да угодят на някои клубове, но за натиск не може да се говори. Това е единственото, но не знам защо. Вероятно заради феновете на някои отбори и атмосферата на стадионите. Както казах, точната дума е страх.
– В дългогодишната ви кариера имало ли е натиск срещу вас?
– Ние свирехме в по-тежко време. Мутренските години в България. Като се замисля с какъв риск сме ходили да свирим мачове… Били сме безумно смели. Говорил съм си с колеги и сме се сещали как се опитваха да ни плашат.
– Предлагани ли са ви подкупи?
– Грубо е да ти предложат. Не, не са ми. Подсказвали са ми, като ми казват „ще останеш доволен“ или нещо подобно, но не съм приемал никога. Иначе кариерата ми нямаше да е толкова дълга.
– Кой е най-тежкият мач, който сте ръководили?
– Трябва да се замисля. Може би Брюж срещу Реал Сарагоса. И двата отбора бяха на изключително високо ниво. Метц срещу Рапид Виена също беше тежък мач за мен. Голям заряд, всяка една грешка можеше да ми коства много.
– Какви грешки забелязахте на предишните шефове през годините?
– Когато се довериш на неподходящ човек, а той се издъни. Обикновено това е най-голямата грешка.
– Какъв съвет бихте дали на Виктор Касай?
– Бих му пожелал успех, защото каквото и да го посъветвам, той си има своите виждания. Той има огромни постижения, а и Унгария има силно лоби в УЕФА.
– За финал ще ни споделите ли някоя комична ситуация на терена или извън него?
– Имаше един мач, който свирих, няма да казвам отборите. Тогава трябваше да покажа жълт картон, но бях разменил картоните в джобовете и вместо жълт, извадих червен. Докато се усетя и започнах да се извинявам на футболиста. Но той ме напсува и вместо да му покажа жълт, както мислех да направя, го изгоних.
