-
-
Филип Кръстев е може би най-изненадващото ново попълнение на Левски. Халфът дойде под наем при „сините“ от Ломел до края на сезона. Младежкият даде обширно интервю пред „Труд“, в което говори за „сините“, ролята на Станимир Стоилов за трансфера му, както и защо се стигна до завръщането му у нас.
-Филип, привет. Как преминават първите ти дни в Левски?
– Вече близо 2 седмици съм част от отбора. Всичко преминава много добре, чувствам се щастлив. Бързо ме приеха в колектива и изобщо не се чувствам като нов. Предразположен съм да показвам най-доброто от себе си.
– Как видя отвътре мача с Динамо Киев? Сякаш не само не се стъписахте, но дори демонстрирахте самочувствие срещу тима на Мирча Луческу?
– Противопоставихме се срещу отбор, който играе редовно в Шампионска лига. Можеше и да победим. Играхме на доста добро ниво и въпреки неточностите, които имахме, направихме силен мач. Ако изчистим грешките, пропуските и малките неточности, които правим, нещата ще са много по-добре.
– Завръщането ти в България донякъде се прие като изненадващ ход. Кое наклони везните, за да кажеш „Да“ на Левски?
– Имах тежка година в чужбина, нещата не тръгнаха по начина, по който очаквах. Не успях да получа шанса, за да покажа на какво съм способен. Затова и дойде трансферът ми в Нидерландия, чисто с цел да натрупам игрово време. Там също се промениха някои неща и не попадах често в стартовите единадесет, което беше важно за мен. Поради едни или други обстоятелства нито в Троа, нито в Камбур получавах минутите, които исках и беше рисково да остана там с този статут. Затова и Левски бе много добър вариант, тъй като е по-добър отбор от този, в който играех досега. Г-н Стоилов беше най-големият фактор, за да взема това решение. Виждам неговата работа и знам, че мога да взема много неща, които ще са ми от ползва за в бъдеще. Перспективите за края на сезона за отбора са доста добри. Затова мисля, че тук е добро място за мен – аз да помогна на клуба и да получа позитивите от бъдещето ми представяне.
– Спомена за престоя ти в Нидерландия. Защо не успя да се утвърдиш в състава на Камбур?
– Стъпката ми, която направих от Троа в Камбур, бе назад, защото новият ми отбор нямаше такива големи амбиции. Беше новак в Ередивизи, отидох там с амбицията да съм титуляр и в началото предпоставките бяха точно такива, треньорският щаб бе много доволен от мен, но после отборът влезе в добра серия и бе взето решение да се залага на този състав, а аз бях оставен на заден план. Малко или много не се бяха отказали от мен, но и не ме гледаха така, както в началото. Освен това отборът играеше различен стил, по опростен и може би моите качества бяха различни от това, което търсеше треньорът.
– Сходна бе и ситуацията ти в Троа. Очакваше ли толкова труден старт на кариерата ти зад граница?
– Не, разбира се. Очаквах да тръгна много по-гладко в чужбина. Бях страшно амбициран, както е и сега, това не се е променило. Желанието ми е да се върна и докажа в Европа. Понякога обаче има такива периоди, в които дори и да правиш всичко, на което си способен, нещата не се получават. Опитът в чужбина бе безценен, не само като футболист, но и като човек ме направи по-силен. Извлякох много позитиви и мисля, че занапред тези трудни стъпки и времена ще ми бъдат полезни.
– Видя вече как се работи в големите първенства. Какво изпускаме ние в България? Само до пари ли опира всичко?
– Не мисля, че е само до пари. С тях е по-лесно, но по-скоро опира до манталитет и начин на работа. Винаги съм твърдял, че българите сме изключително талантливи, не само във футбола, но и в спорта. Но най-големият ни проблем е работата в школите. В чужбина талантите влизат в първия отбор много по-подготвени, чисто физически и тактически се работи на по-високо ниво. Индивидуално всеки се влага повече, няма как да се отбива номера, спазва се режим и това дава голямо отражение на терена. Само с това са по-добри от нас, влагат много повече труд, за да успеят.
– Ти самият промени ли се режима, тъй като у нас сякаш този елемент все още е подценяван?
– Да, определено го промених. Много важен елемент от живота на всеки футболист, а и спортист, е храненето. Човешкото тяло е като една кола, която се нуждае от гориво и колкото по-качествено е то, толкова повече мощност има колата. Научих се да си приготвям сам храната, а не да ходя по ресторанти. По този начин съм сигурен, че получавам хранителните вещества, от които имам нужда.
– Наскоро Андрей Желязков се изказа ласкаво по твой адрес, признавайки, че до момента Левски не е разполагал с играч като теб. Усещаш ли си силата и това, което можеш да дадеш тепърва на „сините“, а и на футбола?
– За мен е голяма чест, че човек и футболист като Андрей Желязков е забелязал моите качества и за пореден се е изказал ласкаво за мен. Мисля, че мога да дам много на Левски и в двете фази на играта, а също и в ритъма, контрола на топката, голове и асистенции. Ще направя всичко възможно да съм полезен на моите съотборници и да помагам във всяка една част.
– Станимир Стоилов ще има възможността да те използва на няколко позиции в халфовата линия. Къде се чувстваш най-уверен?
– По принцип влязох в мъжкия футбол като футболист зад нападателя, но се чувствам добре и в средата на терена като халф с по-свободни действия, който може да помага в изнасянето на топката. Не мисля, че това е толкова важно, във футбола всичко е въпрос на движение. Мога да бъда еднакво полезен и на двете позиции. Всичко зависи как ще се движа по терена и как целият ни отбор ще се представя колективно. И на двете
– А какви съвети ти дава Стоилов в първите ти дни в отбора?
– Още от началото искаше да ми даде голямо самочувствие и да играя много по-спокойно и да импровизирам. Винаги ми е казвал да играя с настроение и да не се притеснявам. Всичките му съвети за пласиране към мен и моите съотборници са полезни. Всичко, което ми е казал, ми е помогнало на терена и когато направя тези корекции, движението ми на терена е по-добро.
– В Левски ще имаш възможността да играеш с редица млади играчи, на които дори ще си им батко, въпреки че си едва на 20. Изненадаха ли те с качествата си тази нова „синя“ генерация?
– Момчетата са супер. Макар че клубът е в труден период, заслужават да бъдат част от отбора. И Марин, както казахте, играе доста време в първия отбор, а също и другите, които са на по 16-17 години, имат сериозно бъдеще. Знам какво е да си на такава възраст в първия отбор, затова винаги ще ги поощрявам и ще им помагам, ако имат нужда.
– Собственост си на „Сити Груп“, които притежават Манчестър Сити. Имал ли си разговори с Пеп Гуардола или някой от щаба на „гражданите“ и изобщо каква стратегия е изградена около развитието ти?
– Да, собственост съм на белгийския Ломел, който е сателит и 100% собственост на „Сити футбол груп“. Хората, с които имам контакт, са директори на Манчестър Сити. Когато бях във Франция и Нидерландия постоянно разговаряхме и следяха развитието ми. Заедно взимаме най-добрите решения за моето бъдеще. За тях ще е много важно да играя в Левски и да се представям на ниво. Постоянно ме следят, след всеки мой мач ми правят анализ и дават обратна връзка. Те имат перспектива към мен, мисля, че съм обещаващ играч в техните очи. Желанието им е да ме развият и да стигна максимално високо във футбола, дори и да не е Манчестър Сити.
– А съществува ли възможност в един момент да се окажеш собственост на Левски?
– Във футбола и в живота никога не трябва да казваш „никога“. Преди една година, когато поех към чужбина, не съм очаквал, че 12 месеца по-късно ще съм в Левски, но сега съм щастлив тук. Не изключвам никакви варианти, не знам как ще се развият нещата, всичко може да се случи. Ще видим как ще се развият събитията.
– Защо се спря на №30 в Левски, тъй като не е толкова използван във футбола?
– Доста от номерата бяха заети. В Нидерландия играх със същия номер, харесва ми и го избрах отново.
– Кои са целите, които си набелязал през тази година?
– Винаги съм мислил за предстоящия мач, да се представя на високо ниво. На първо време индивидуалните ми цели са да се представям много добре с Левски и отборът да печели всеки един мач. Разбира се, мисля и за това как ще се върна в чужбина и да се докажа там, но сега съм концентриран изцяло върху работата ми в Левски.
– За финал все пак трябва да похвалим феновете на Левски, които не спират да демонстрират огромната си любов към клуб, закупувайки виртуални билети за мачове, на които не могат да присъстват. Впечатлява ли те тази любов, защото не е нещо, което се случва всеки ден във футбола?
– Това, което правят привържениците на клуба, е уникално. Сигурен съм, че ще продължат да го правят, защото Левски има дългогодишна история. Винаги, когато съм играл на Герена, съм се изумявал колко страстно подкрепят отбора. Ще направя всичко възможно да им се отплатим подобаващо за страстта, с която го правят.
