-
-
Предаването „Код Спорт“ по RING излъчи още една удивителна среща между двама футболни титани. В своята бутикова рубрика кавалерът на „Златната топка“ Христо Стоичков гостува на световния шампион от Мондиал 2006 Джанлуиджи Буфон. Родната спортна икона има много специални отношения с емблематичния италиански вратар още от преди четвърт век, когато Камата посреща като лидер на „Парма“ бъдещата звезда. Пред Стоичков Буфон направи ретроспекция на годините, прекарани в колосите „Ювентус“ и ПСЖ. Предлагаме ви част от разговора им.
– Джиджи Буфон, какво си спомняш от онзи ден през 1995 г., когато ти за пръв път влезе в съблекалнята на „Парма“, където командваше много взискателен човек като треньора Невио Скала?
– Много добре си го спомням този ден, защото в „Парма“ тогава имаше невероятни играчи, започвайки именно с теб. Тогава ти дойде в отбора, след като бе спечелил „Златната топка“. А в мечтите на „Парма“ беше да спечели първенството на Италия и да подобри още повече високото си ниво. Тогава в съблекалнята на отбора имаше футболисти от националния отбор на Италия и положението не беше лесно за контрол. Имаше класни италианци, други европейци, латиноамериканци… Някои бяха спечелили „Копа Америка“, други играли финал на световно… „Парма“ разполагаше с отбор, готов да се пребори за „скудетото“. А и да не забравяме треньора, който ни беше нещо като баща на всички. Много взискателен, строг и определящ винаги правилата безусловно. За мен този период бе нещо като общообразователно училище. Да, така го приемах, защото за един млад талант е важно да влезе в такава съблекалня и да има пред себе си примери като вас.
– Близо три десетилетия си на терена, познавах те още когато кариерата ти едва започваше. Какво се промени на вратарския пост за тези 30 години?
– Промениха се много неща. Вече вратарят реално е играч като останалите десет. Играе много с крака и от него на практика започват атаките. Освен всичко, трябва да следи и за много неща на терена. Но всички тези модификации стимулираха мозъка ми, така че да не скучая. След толкова години някой като мен би могъл да започне да скучае, правейки едни и същи неща, защото не открива стимул. Затова всички тези модификации поддържаха жив у мен стимула, че трябва да се науча да правя неща, които никога преди не съм правил. И трябва да кажа също, че много неща се промениха в главата ми за тези години. Преди бях едно 17-годишно момче, а сега съм 44-годишен мъж. Сега имам познанията и разсъждавам като зрял човек. Не е за пренебрегване и фактът, че съм преживял и натрупал голяма рутина, чрез която да мога без страх и колебания да подобря представянето си. Целият този опит, натрупан през годините, ми служи много в момента. Мога да черпя дори от него, за да помагам на моите по-млади съотборници.
– След Италия ти отиде в Пари Сен Жермен, където направи голям сезон, игра заедно с Неймар и Мбапе. Сега в този отбор отиде Меси. Ти знаеш как функционират нещата там – как ще се сработят Меси и ПСЖ, например? Има ли възможност този отбор да спечели Шампионската лига?
– Аз изкарах един чудесен сезон в Париж, чувствах се много обичан и много ценен. Още преди три години, когато бях там, имах усещането, че съм част от толкова силен отбор, в какъвто никога преди не съм бил. Тогава имах чувството, че ще достигнем поне до финала в Шампионската лига. Това са неща, които след толкова много години във футбола, мога да усетя. А ние бяхме наистина много силни. Сега, когато в отбора дойде и Меси, от спортно-техническа, от физическа гледна точка, няма друг подобен тим в света. Но както добре знаеш, във футбола не се печели само с техника и физика. Нужни са организация, манталитет, единство на целите… Така че за мен Пари Сен Жермен в абсолютен план е най-силният отбор, но това не означава непременно, че ще спечели Шампионската лига. Необходими са още много неща, които футболистите и треньорът трябва да открият и превъплътят.
– Играхте заедно с Кристиано Роналдо в „Ювентус“. Най-силният отбор в Италия искаше да спечели и Шампионската лига и го привлече с тази цел. Какво се случи, че „Старата госпожа“ не успя в това си намерение?
– „Юве“ имаше възможността да стигне до финала през първата година, в която към състава се присъедини Кристиано Роналдо. Но тогава аз вече бях в Париж, така че не знам с точност какво се е случило. С Кристиано имахме отлични взаимоотношения, но в „Юве“ сякаш загубихме част от нашето ДНК. В последните години достигахме до финал срещу „Барселона“, срещу „Реал“, защото бяхме много силни футболисти. Но заедно с това имахме усещането за единство и за отбор. Това даде наистина невероятни резултати. Играхме например два мача срещу „Барселона“ на Меси, Неймар и Суарес и не допуснахме нито един гол. Бяхме силен отбор със специален манталитет. През последните две-три години обаче този манталитет се поизгуби донякъде.
