ЦСКА-София се сгромоляса на старта в пролетта на очакванията и случилото се с Локо София не беше просто мач, а диагноза. И то доста тревожна. В ДНК на „червените“ е да играят най-силно, когато са под напрежение. По време на лагера в Турция срещу силни или нека да го наречем по-силни от „червено-черните“ отбори като Динамо Киев, Стал и Шахтьор Караганди, ЦСКА-София играеше атрактивен, съзидателен, атакуващ и контролиращ футбол. Отборът на Стойчо Младенов нямаше проблем да владее и разиграва топката срещу по-класен тим като украинците или пък да го обръща на директен стил срещу съставите от по-нисък ранг. А предвид показаното ЦСКА-София трябваше да се разправи с Локо София без особени проблеми, като можеше да го направи и с двата стилови подхода.
„Червените“ обаче изглеждаха паникьосани, неорганизирани и безидейни срещу „железничарите“ и затова си има достатъчно ясно обяснение – невъзможността на тима да се справи с напрежението от победата на всяка цена. Между впрочем, лекотата, с която Лудогорец постигна победата срещу Арда, също изигра деморализираща роля върху „армейците“. Посланието бе: вие трябва да изстрадате всяка победа, докато ние сме толкова силни, че можем да прегазим всеки с лекота.
В момента ЦСКА-София няма психиката на лидер, а на претендент, на когото се е удала златната възможност да се бори за първото място веднъж на десет години и стресът от тази ситуация оперира футболните умения на играчите. Именно по тази причина най-силните мачове на „армейците“ през последните месеци бяха срещу Осиек, Виктория Пилзен и Лудогорец – три отбора, срещу които играчите на ЦСКА-София имаха комфорта да не се чувстват фаворити. Връх на освободеността бе реваншът с Виктория Пилзен след 0:2 в първата среща, когато „червените“ дори решиха мача с човек по-малко с гола на Матай. Не подхожда обаче на ЦСКА-София да влиза с настоящия си неуверен и неубедителен статус в мачове със съперници като Локо София и други опоненти от тази черга.
Със сигурност отдалечаването от лидера Лудогорец на четири или повече точки ще има йо-йо ефект върху отбора и „червените“ ще изглеждат по-облекчени, по-освободени и ще играят много по-силно, когато са на по-голяма дистанция от разградчани. И Вилдсхют, и Бай, и Бисмарк бяха много по-различни в срещите от подготовката, в мачовете без напрежение. Прав бе Стойчо, че единствено психиката попречи на Канцлера да донесе победата над Локо София в добавеното време, макар че това щеше да е незаслужено предвид играта. Няма и как да очакваме футболисти като по-горе изброените да не бъдат сковани, притиснати от битката с високата и за високата цел. Няма как и не е възможно футболист като Бай, чиято кариера е минала в четвърта френска дивизия, да се чувства на място във война за титлата.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“