-
-
Бившият футболист на ЦСКА-София Раул Албентоса, който в момента е футболист на датския Вейле, даде голямо интервю за испанския вестник „Ас“. В него той изразява надеждата си да играе до 40-годишна възраст, защото в момента е по-добър футболист, отколкото е бил, когато е играл в Ла Лига.
„На 33 години съм и понякога ми е било трудно да си намеря отбор. Някои се съмняват в мен, а на мен не ми се иска да отида на място, където не са 100 процента убедени, че ме искат. И сега мога да играя в първа дивизия на Испания, защото съм по-добър от 2018 година, когато за последно играх там. Но такава е реалността, независимо дали си на 25, 30 или 33 години. Във Вейле имат проект за млади футболисти, а мен ми харесва, защото ме слушат, когато им говоря. Футболът все още е моята страст, а най-голямото ми предимство е, че мога да се адаптирам към всяка ситуация“, вярва испанецът.
„Не ме притеснява възрастта. Когато бях млад, ми казваха: „Нямаш зрялост да играеш за първия отбор“, а аз си мислех: „По дяволите, ако не ми дават шанс, как ще натрупам опит“. Сега е обратното. Ако Вейле имат 25 млади футболисти, но изпаднат, кой ще ги помни. Трябва баланс. И става дума за опит, защото някой на 25 години може да има повече опит от друг на 30 години, смята защитникът.
„Сега съм сам, на не знам колко километра от съпругата и децата ми. Студено е, отборът ни е на последно място и финансово нещата не са страхотни. Но съм в първа дивизия. И продължавам да мечтая да играя в едно от петте най-големи първенства в Европа. Напуснах дома си, когато бях на 14 години. Ако мога да играя до 40 години, ще го направя. Като Хоакин, Хорхе Молина или Диего Лопес, който прави страхотен сезон“, казва той.
„Фернандо Наваро, който беше европейски шампион с Испания, ми казваше: „Раул, когато спечелиш мач, отпразнувай го, защото в кариерата си ще губиш много повече, отколкото ще печелиш. Това е сигурно“. И беше прав. В Румъния с Динамо Букурещ спечелихме 7 поредни мача, за да спасим отбора, а дори не ни плащаха заплатите. Казах на пичовете в съблекалнята: „Не ни плащат, но ако не се борим, ще бъде още по-зле. Ако печелим, поне ще имаме удовлетворението, че сме спасили отбора“, спомня си Албентоса.
„Бях на 26 или 27 години и в Ейбар, когато започна да се говори за мен. Тогава получих оферта от Дарби Каунти, които бяха първи в Чемпиъншип. Обади ми се агентът ми и каза, че офертата е реална и ще получават 10 или 15 пъти повече, отколкото в Испания. Говорих със съотборниците ми Ману дел Морал и Саул Берхон, които ми казаха, че не мога да изпусна това“, разказва той.
„Сега съм перфектен физически и с много по-голям опит. Чета по-добре играта. Това са малки детайли, но те правят по-добър футболист. Когато разбираш по-добре играта, можеш да правиш по-малко излишни движения и спринт от 60 метра не е никакъв проблем. Това, че имам диплома за треньор също ми помага много. Гледам мачове, анализирам ги, гледам какво прави този треньор, онзи“, каза още Раул Албентоса.
