-
-
Ако допреди няколко дни някой млад български фен на най-великата игра не е знаел или не е виждал какво значи футболен празник, на мача Левски – Локомотив Пд вече е видял и разбрал за какво става дума. И сякаш наистина нямаше по-подходящ повод за такова нещо от сблъсък между тези два отбора, които са известни с преданите си и многобройни фенове. Разбира се, че главните герои в този празник бяха оцветени в синьо, но нека първо дадем дължимото с няколко думи и на „черно-белите“, защото те същото имаха своя дял за него. Момчетата на Александър Тунчев загубиха с 1:2, но се държаха повече от достойно. С добавеното време на двете полувремена мачът продължи 100 минути, като в 80 от тях „смърфовете“ бяха с човек по-малко на терена. И въпреки това се бориха до последно, веднъж изравниха, макар и десетима, лишиха се рано в мача от тарана си Боруков, дълго време бяха и без своя лидер и капитан Митко Илиев. Те също имаха сериозна подкрепа от трибуните, а привържениците им едва ли биха могли да ги упрекнат в нещо. И със сигурност са останали доволни от представянето на любимците си. Играчите на Тунчев създадоха положения и след почивката, Карагарен изпусна чисто такова, а в заключителните секунди и вратарят Рейдър отиде да скача при корнер пред вратата на Левски. Самият факт, че държаха интригата до последно при толкова лошо за тях развитие на мача, е достатъчен, за да
оценим високо показаното от момчетата от Локо Пд.
А сега нека преминем на главните герои – тези в синьо. Първото, което трябва да се каже, е, че най-високата оценка не е за изпълнителите долу на терена, а за онези на трибуните. Девизът, мотото, под което явно ще премине тази пролет за тима от „Герена“ – „Левски е вечен“, е напълно в унисон с това, което показаха привържениците на клуба. Именно те са движещата сила, която води Левски по пътя към вечността. Правят го сега, но го правят вече повече от 100 години. Може би невинаги по еднакъв начин и под еднаква форма. Еднакви са обаче страстта и всеотдайността, с която го правят. Близо 15 000 подкрепиха отбора на Станимир Стоилов, както само те знаят и могат. Тези хора показаха не само колко много обичат Левски. За много от тях този клуб е начин на живот, други са го поставили на първо място в ценностната си система. Изживели са с него много велики моменти, но и много мъка, която за съжаление преобладава през последните повече от 10 години. Левски се намира в един от най-трудните моменти е своята история и това, което правят тези, които го обичат, за да му помогнат и да го спасят, наистина е впечатляващо. От доста време вече публиката на Левски много повече дава, отколкото получава – както от футболистите, така и от клуба като цяло.
И понеже стана дума вече за играчите, не може да не кажем няколко думи и за тях. Първото и най-важното – тези момчета засега са длъжници на феновете. Добрата новина е, че до края на май ще имат още много шансове за реабилитация, за реванш, с който да отвърнат подобаващо на любовта на хората. Да, вероятно тези привърженици не обичат толкова много конкретно Уелтън, Цунами или Филип Кръстев. Хората обичат институцията „Левски“, а в момента тримата произволно споменати играчи, както и съотборниците им, защитават на терена авторитета и честта на тази институция.
Специално в мача срещу Локомотив Пд хубавите неща, които получиха феновете от момчетата в синьо, бяха малко. Най-важното в случая бяха трите точки. Левски е отбор, който винаги е играл, особено пред своите фонове и на своя стадион, не просто за точки. Както е казал най-легендарният футболист на клуба – Георги Аспарухов: „Ако искаш да печелиш точки пред публиката, никога не играй само за точки на терена.“ Наистина за Левски и левскарите победата е важна, но е важен и начинът, по който тя е постигната. Привържениците на клуба винаги са изисквали 100% раздаване, атакуващ и зрелищен футбол. Конкретно в мача с Локомотив Пд тези неща в доста моменти отсъстваха, но наистина сега най-важни бяха трите точки. И поради това спортно-техническите елементи в играта е редно да минат на по-заден план. Наистина щеше да е тъжно при такава обстановка, която създадоха сините фенове, Левски да не беше победил. Така че първото хубаво нещо бяха трите точки. Второто, което не бива да подминаваме – изключителния гол на Филип Кръстев. Играчите на Левски години наред са получавали напълно заслужени критики и затова справедливостта изисква, когато се свърши нещо добро – също да се каже. Хубавото си е хубаво и трябва да се отбелязва и оценява. Момчето направи своя официален дебют и го ознаменува с победен и доста красив гол. Едва ли има какво повече да иска от себе си – наистина мечтан дебют.
В общи линии обаче с това се изчерпват хубавите неща от самия мач. При тези обстоятелства – ранен червен картон, повеждане след него с щастлив гол на Краев, Левски имаше всички предпоставки да спечели убедително, а не играчите до последно да държат в напрежение себе си и привържениците. След почивката „сините“ не отправиха точен удар, което наистина е неприемливо и необяснимо. Такива мачове Левски е длъжен поне у дома да ги взема с лекота. Името на клуба изисква и задължава да е така. Но шампионският манталитет и въобще манталитетът на победител е нещо, което трудно се изгражда. Футболист, който не ги притежава, не е за Левски. До края на сезона тези момчета трябва да покажат, че знаят за кой клуб играят. Ако до миналата събота някой от тях не знаеше къде е попаднал, след тази синя феерия по трибуните, всеки би трябвало вече да е разбрал и осъзнал. И така – началото бе приемливо, победно, но изискванията са и трябва да бъдат по-големи. А футболистите, ако са имали някакво стъписване, трябва да им е било за последен път, защото мачовете на истината предстоят. В тях стъписването няма да им помогне. Помощта от трибуните е гарантирана – време е играчите в синьо да покажат, че я заслужават.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
