-
-
2 мача, 2 победи, шансове за атака на третото място, което е вече само на една ръка разстояние. Това са фактите за Левски през пролетния полусезон. Треньорът на сините Станимир Стоилов вече заклейми „точкогонството“, наблягайки на факта, че иска отборът му да развива стила си и на тази база да трупа победи. По думите му Левски все още не е това, което трябва да бъде. Но напредъкът на състава е повече от добър.
Сещате ли се кога за последно тимът на Стоилов загуби? Това се случи на 30 октомври миналата година – 0:1 от Черно море във Варна. Тогава на „Тича“ също имаше кал, в нея сините бяха гола вода и за цял мач не сътвориха чисто голово положение, докато не се стигна до добавеното време, когато удар на Краев бе избит в десния стълб от вратаря на домакините Иван Дюлгеров.
Точно 120 дни по-късно Левски излезе отново на кално игрище, срещу по-мощен физически съперник, но си тръгна напълно закономерно с трите точки от визитата на ЦСКА 1948. Отборът започна силно и логично откри резултата. А самото попадение, при което Димитър Костадинов вкара с глава след центриране на Патрик-Габриел Галчев, бе повече от майсторско. Като се започне от подаването на десния бек и се мине през движението на Костадинов, за да се озове на 5 метра непокрит пред вратаря Караджов. Той успя да използва нахлуването на Бари към предната греда, да се освободи от двамата дефанзивни халфове Емил Мартинов и Реян Даскалов и да получи топката в „ничия земя“ – пред вратаря и зад гърба на двамата централни защитници. Ето в такива моменти си личи треньорската работа и доведените до автоматизъм действия.
На „Тича“ Левски дълго време не успяваше дори да отправи шут. Е, в Бистрица още преди да са изтекли 5 минути, Марин Петков порази мрежата с удар извън дистанция, но това попадение не бе зачетено поради засада. Сините все повече използват такива прийоми – и двата гола при успеха с 2:1 над Локо Пд в първия пролетен кръг бяха с шутове извън наказателното поле, така се разписа и Велтон срещу ЦСКА 1948, за да узакони победата в събота следобед.
Между двете попадения на стадион „Витоша“ Левски имаше периоди, в които трайно държеше топката. Както и такива, в които умело пресираше. По-мощният физически съперник обаче не се остави и взе инициативата. Сините бяха натискани, огъваха се, но не се счупиха. Нещо, което започва да се превръща в основна черта на този отбор. А за да остане суха мрежата на откроилия се с добри намеси Михайлов, голяма заслуга имат Ноа Сонко Сундберг и Хосе Кордоба. Двамата не трепнаха в напечените моменти, свършиха си повече от добре работата и за капак покриха доста вересии от страна на бековете.
Позитиви имаше доста, включително това, че Левски бе доста ефективен за разлика от показаното в зимните контроли. Да, все още има нападения, които не се завършват по най-правилния начин, но подобрението и в тази зона е видимо.
Трябва обаче да отчетем и негативите. През първата част левият фланг на сините не работеше. В дефанзивен план Цунами и Велтон „затънаха в калта“ и така и не успяха да спрат Георги Русев. Именно през техните позиции дойдоха и доста главоболия, като така бе и през втората част. Другото, което отново се наби на очи, е, че Андриан Краев трябва да изчисти играта си. Жив късмет си беше, че свирилият слабо съдия Васимир Ел-Хатиб не го изгони.
И все пак не бива да забравяме, че Левски все още е в процес на изграждане и стиковане. Но изглежда така, че нещата вървят по план.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
