Изпълнителният директор на Миньор Перник – Велизар Димитров – е сред интересните събеседници, когато става въпрос за предстоящото дерби между ЦСКА-София и Левски, ситуацията в БФСС, войната в Украйна и гостуването на перничани във Велико Търново. Ето какво заяви той пред „Тема Спорт“ по всички тези въпроси.
Г-н Димитров, предстои дербито ЦСКА – Левски. Какви са вашите очаквания?
– Това е повече от мач, защото има много голям емоционален заряд. В този сблъсък се раждат героите. Моментната форма няма решаващо значение. Няма да забравя тръпката и напрежението около дербито, макар че при мен те бяха до излизането на загрявката. Тогава се абстрахирах от всичко…
В деня на дербито Перник червен или син е?
– Перник не може да бъде нито червен, нито син. Има привърженици на двата гранда, но като цяло градът си обича Миньор. Иначе перничани са по-безразлични към ЦСКА и по-негативно настроени към сините.
Букмейкърите очаквано определиха ЦСКА като фаворит в дербито предвид голямата точкова разлика между двата отбора…
– В този мач фаворит няма. При сините се наблюдава порив и тръгнаха нагоре след идването на Стоилов, който прави нещата по европейски. Сравнете поведението му и това на неговите предшественици. Той стабилизира отбора, но през пролетта Левски все още няма сериозен тест. Срещу Локо Пд играха 70 минути с човек повече и победиха трудно, срещу ЦСКА 1948, които не са сред водещите отбори, също не бяха убедителни. От своя страна ЦСКА тръгна трудно, но след това вкара 3 гола на Славия, 4 на Ботев Bp и отстрани лесно Локо Пд за купата, което трябва да даде психологическа стабилност и да повдигне настроението. В този мач ще си проличи кой има характер.
Работили сте със Стойчо Младенов – вярвате ли, че ще успее да намери най-точния подход за мотивацията на играчите?
– Ако Стойчо не успее, то няма кой друг да ги мотивира. Но какво значи да ги мотивира? Това са професионалисти, които имат договори и трябва да защитят честта си, името си и емблемата на клуба. В този сблъсък представляват половин България. Ако някой има нужда от мотивация за този мач, то значи няма място в ЦСКА. Психологически е трудно, защото червената фланелка тежи и ще се види кой заслужава да я носи. В ЦСКА нямаш право на отпускане дори на тренировка. Сигурен съм, че Стойчо ще успее да подготви отбора по най-добрия начин за мача, защото знам как работят той и хората от щаба му. Стискам палци да успеят. Едно е сигурно – Стойчо знае как да спечели дербито.
Не е ли тъжно, че младите фенове на ЦСКА нямат български любимци в състава през последните години? Ако ги попитате, сигурно ще ви кажат Мораес, Каранга, Coy, Кайседо…
– Причината е, че БФС не стимулира създаването и налагането на български футболисти. Решенията им са убийство за младите, които на 14-15 години губят мотивация, защото виждат какви са примерите. Наскоро взеха поредното „гениално“ решение с увеличение на броя на чужденците. Системата смачка самочувствието на играчите ни и в мачовете срещу големите отбори те излизат с мисълта двубоят да свърши и да си разменят фланелката с някого. В Миньор залагаме на българи, работим върху възпитанието им, опитваме да ги стимулираме финансово, доколкото е възможно, защото това е пътят за по-малките клубове, които трябва да са част от хранителната верига на футбола ни. В ЦСКА и Лудогорец, които гонят най-високи цели, само с българи няма да стане, но другите трябва да мислят и работят в тази насока. При нас в Миньор се вижда голямо израстване на Ценов, на Божидар Васев, а за Мартин Смоленски, който е преотстъпен от ЦСКА, мога да кажа, че когато си го вземат обратно, той ще може да започва титуляр във всеки мач, защото е готов и има огромен потенциал.
Допреди няколко години живеехте там, където в момента падат бомби…
– ЕС и НАТО трябваше да се намесят преди 8 години, когато започна войната, и въпросът да се реши кардинално. Вече е късно. Дори сега да се подпишат мирни споразумения, не знам как могат да се оправят отношенията. Надявам се час по-скоро с цената на взаимни компромиси безумието да спре. Нека се загърби материалното. Донбас е най-богатата област в Украйна, но човешките животи са безценни.
Напуснахте Донбас седмица преди да избухне конфликтът…
– Извадих късмет. Сложих край на кариерата си и подписах договор с Металург Донецк да заема поста на главен скаут. Спортният директор ми каза да си почина 2-3 седмици и да се залавям на работа. Седмица по-късно започнаха стрелбите. Клубовете бяха принудени да се изтеглят в други райони на Украйна. Беше страшно. Аз поддържах постоянна връзка с хора в клуба и знам как са бягали през нощта, придвижвали са се натоварени в автобуси с изгасени фарове.
Продължавате ли да поддържате връзка с ваши приятели в Украйна?
– Постоянно държа връзка с бивши колеги, с шефове в клуба. Преди два дни се чух с две момчета от отбора. Казал съм им, че всеки, който реши, е добре дошъл в моя дом.
Как ще коментирате решението на Изпълкома за отмяна на конгреса на БФС…
– Не съм изненадан. Михайлов подаде оставка и след две години се отметна. Много уважавам спортиста Борислав Михайлов, който на терена е побеждавал големи отбори, и смятам, че трябва да излезе в честна битка с Димитър Бербатов. Ако е сигурен в собствените си сили, защо не го направи? Спортен човек не трябва да се страхува от съперничество и да се крие. Всичко е оправдание. Нека не губят времето на българския футбол. Ние сме в безвремието. И не защото няма резултати. Резултати има и са много лоши. Превръщаме се във футболно джудже. Националният отбор прилича на тъпан, който всеки го бие. Унищожиха се футболни центрове…
Михайлов си писа отличен на управлението, а Георги Иванов – Гонзо каза, че ще вади футбола ни от тинята. На кого от двамата да вярваме?
– Михайлов няма как да си пише лоша оценка, защото ще трябва да подаде оставка. Вижда, че 70-80% от клубовете искат промяната. Нека си признае, че не може да се справи, и да даде път на младите. Ние сме години назад във всяко отношение – методики, бази… При нас всичко идва последно. В Полша имаше ВАР 2017 година, а при нас дойде преди година. Хвали се с криосауна и топкохвъргачка. Аз отидох в Металург през 2008-а и те разполагаха с такива, а в Динамо Киев ги имаха от 2000-а година… Там работят хората и отдавна са си построили къщичката.
Как върви строежът на къщичката на Миньор Перник?
– Стремим се да подобряваме всичко без отлагане. Не може да кажеш утре ще оправя това, после друго, а след 5 години трето, но финансите са ни строго ограничени. Всичко се случва благодарение на общината и нашите спонсори, които правят много, но не са с неограничени възможности. Поради тази причина не поставяме цел А група на всяка цена. За какво ни е промоция, ако нямаме тренировъчна база или стадионът не ни е готов? Искаме да радваме хората в Перник, а какво е удоволствието да домакинстваме в друг град?
Предстои един от най-сериозните мачове за Миньор – гостуване на Етър…
– За Миньор всеки мач е сериозен и труден, защото играем честно и по правилата. Етър е стойностен отбор, чието място не е във Втора лига. Те ни превъзхождат по бюджет и като материална база, но не се страхуваме от никой и вярвам, че отборът ще се представи достойно.